Ако след изборите на 2 октомври бъде съставен кабинет, той

Ако след изборите на 2 октомври бъде формиран кабинет, той няма да издържи цялостен мандат, предвижда политологът и съосновател на " Тренд " Димитър Ганев в изявление за Dir.bg. Анализаторът признава, че му е мъчно да си показа министрите в вероятно бъдещо държавно управление като партийни лица, на фона на напрежението сред първите две обединения Политическа партия и ГЕРБ, които към този момент " не просто се карат, само че и се съдят "
Един от центровете на акцията ще бъде отношението към доставките от " Газпром " и отношението към Русия като цяло; Разделението през 2020 и 2021 година беше на " статукво " и " смяна ", към което се групира и кабинетът на Петков. Днес към този момент имаме два други лагера - този на евроатлантиците - ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи, Демократична България и тези с нюансирана позиция - " Възраждане ", " Български напредък ", БСП; Пред българите сега има единствено една точка в дневния ред и тя е обществената. Всякакви опити за различен вид послания в акцията ще бъдат патрони във въздуха; Ако изобщо има някакъв късмет за постоянен кабинет, той евентуално ще бъде без присъединяване на ярки партийни лица, с съответни задания, съответна стратегия и с авансово избран небосвод.

- " Тренд " изнесе данните от социологическата фотография през август по отношение на юли. На какво се дължи дърпането напред на ГЕРБ или пък изоставането на Политическа партия, съгласно Вас?
- Дистанцията сред първите две партии се усилва по-скоро поради ерозия при " Продължаваме промяната ", в сравнение с заради растеж на ГЕРБ. Всъщност групировката на Петков и Василев стартира да се връща на познатите ни равнища на поддръжка от месец май.
Ако си спомняте, след отдръпването на " ИТН " последваха манифестации в поддръжка на сваления ръководител на Народното събрание Никола Минчев и шествия в отбрана на кабинета. " Продължаваме промяната " съумяха да опишат себе си като жертва, разделиха света на " положителни " и " неприятни " и че те са от положителната страна. Това докара до отчасти възобновяване на електоралната поддръжка за Политическа партия, което обаче не се трансформира в наклонност, а явно е било моментна готовност, която не е съумяла да се задържи доста дълго. В последния месец просто установяваме това завръщане на познатите отпреди няколко месеци равнища на поддръжка.

- Наблюдаваме и оспорвана борба за третото място сред Движение за права и свободи и " Възраждане ", кой има по-голям запас да надделее?
- И при двете обединения има прикрит от проучванията капацитет. При Движение за права и свободи това е най-много в чужбина. Само напомням, че Движение за права и свободи на последните избори имаше близо 90 хиляди гласа от Република Турция, което се явява над една четвърт от целия им електорат. Социологическите изследвания на всички организации не регистрират тези гласове, тъй като проучванията се вършат единствено на територията на страната.
За " Възраждане " скритият капацитет е по-скоро в страната - просто част от симпатизантите им не заявяват, че ще гласоподават за групировката, а действително са нейни последователи. Този резултат го отчетохме напълно ясно през ноември, когато " Възраждане " имаше по-висок резултат от този, който регистрирахме в изследванията. В този ред на мисли, надпреварата на третото място освен е оспорвано, само че и доста мъчно предвидимо.
- Данните на Демократична България, които малко качват по отношение на юлското изследване, опровергават ли упованието за това, че събирането на две партии в коалиция ще докара до по-голям математически общ брой от гласовете?
- Една коалиция от два политически субекта, каквито са Политическа партия и Демократична България, не значи безусловно, че ще покачат резултат или ще имат просто сбора на своите електорати. Давам образец: една коалиция сред " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ през 2017 година освен събра електоратите им, ами даде бонус още толкоз. Фактически ги направи тогава трета политическа мощ. В този смисъл това беше сполучлива съдружна формула. Обратният случай е пък е образец отново от патриотичното пространство, когато Марешки и Вътрешна македонска революционна организация направиха коалиция през 2021, и завоюваха два пъти по-малко гласове, в сравнение с сбора на електоратите им на предходните избори, единствено два-три месеца по-рано.
Тук въпросът е по какъв начин " ще се опише " една коалиция. Това, което избраха да създадат Политическа партия, е да не поемат риск с това. Очевидно Петков и Василев търсят по-центристки послания, не толкоз безапелационни, както при Демократична България. " Демократична България " има доста ясно изразен профил и електорат - те съставляват демократичната градска общественост. Това им слага и избран електорален таван, тъй като с тези послания не могат да се извърнат към всеобщия българин. Очевидно от Политическа партия търсят по-широк профил от това, макар че те много се затвориха с позициите си в последните месеци.
- Кой ще е лайтмотивът на тази предизборна акция? И ще се трансформира ли тя в " газова ", доколкото към този момент виждаме делене на коалиция " Газпром " и анти- " Газпром?
- Това, което е предвидимо от днешна позиция, е, че един от центровете на акцията ще бъде отношението към доставките от " Газпром " и отношението към Русия като цяло. Защото ясно проличава, че в България в последните 4-5 месеца към този момент има ново разделяне в българската политика. То е точно по евроатлантическа линия. Това ново разделяне размени изцяло остарялото и начерта нови лагери. Разделението през 2020 и 2021 година беше на " статукво " и " смяна ", към което се групира и кабинетът на Петков.
Днес към този момент имаме два други лагера - този на евроатлантиците - ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи, Демократична България и тези с нюансирана позиция - " Възраждане ", " Български напредък ", Българска социалистическа партия. Най-нормалното би било новото разделяне да бъде тази основа, на която да се образува и новият кабинет. Това обаче надалеч не наподобява по този начин. Най-малкото тъй като водачите на двете огромни обединения освен се карат, ами към този момент се и съдят.
- Очаквате ли тогава да имаме държавно управление след 2 октомври?
- Може и да има кабинет, само че мъчно ми се вижда да се излъчи нещо устойчиво, което да изкара цялостен мандат. А и при тези влошени връзки до извънредно ниска точка сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", не знам по какъв начин може да се възвърне този разговор и да се появи доверие. Нещо повече - социално-икономическата обстановка през зимата ще бъде тежка и никой няма да желае да поема политическа отговорност и да заплаща цената на тази задаваща се рецесия.
Ако изобщо има някакъв късмет за постоянен кабинет, той евентуално ще бъде без присъединяване на ярки партийни лица, с съответни задания, съответна стратегия и с авансово избран небосвод. Не си представям характерен съдружен кабинет, в който съществени партийни фигури заемат министерските кресла. Разбира се, нужна е и съответната заварка. Аз не виждам каква би могла да бъде тя отвън евроатлантически дневен ред в подтекста на войната в Украйна и някаква социално-икономическа стратегия за превъзмогване на последствията от рецесията.
- В същото време данните ви демонстрират, че българите са в стрес от скочилите до небето цени в магазина, включително и енергийните - по тази ос кой се вслушва вярно в гласа на хората и кой е надалеч от дневния им ред?
- Пред българите сега има единствено една точка в дневния ред и тя е обществената. Всякакви опити за различен вид послания в акцията ще бъдат патрони във въздуха. Ако някой ще направи в акцията мощен заключителен спринт, ще е този, който откри методът да изговори проблемите на хората и убеждавайки ги, че ще откри решение на настоящия и задаващия се обществен проблем.