Делио Роси свали Левски една черга надолу
Ако се абстрахираме от наводнения терен с ЦСКА, от изпуснатата от Прохазка дузпа и от грешката на Божидар Митрев преди този момент, можем да нарисуваме някаква бледа картина към Делио Роси и неговия спортно-технически принос (може да си поставите и кавички) по отношение на физиономията на Левски.
Нека за начало си напомним един анонс от началото на зимната подготовка в Малта, когато Делио Роси съобщи, че това, което виждаме, ще е друго от това, което ни чака при подновяването на шампионата. Е, в случай че някой в действителност вижда това друго лице и това ново положение на сините, значи или е цялостен почитател на Делио Роси, или се интересува единствено от резултатите. Добре, да се хванем за резултатите. Към днешна дата Левски е вкарал близо два пъти по-малко голове от първите два тима в класирането, със 7 попадения по-малко от идния противник Ботев, единствено с 3 повече от Берое и с 4 от Славия. Тоест Левски към този момент е слязъл една рогозка по-надолу като резултати.
Но, дето се вика, майната им на цифрите, точките и тенекиените купи. Важна е играта. Хубаво де, само че сега нито има числа, нито има игра. И за това виновността, смеем да твърдим, е единствено и напълно в спортно-техническия щаб на Левски отпред с Делио Роси. За да са сините на равнището на Берое, Ботев и Славия, господинът от Лондон няма виновност. Всякакви условия, извинения, съпоставения с минали години нямаше да бъдат стойностни, в случай че в построяването на Левски като тим имаше някакъв прогрес. Или в случай че подобен има, той е в очите на италианеца и на доста дребна част от последователите. А претенциите на почитателите, в това число на ветерани и митове, които също са почитатели, са Левски да играе атакуващо. От няколко месеца славни някогашни футболисти на сините подлагат на критика играта им в нападателен проект. И то, забележете, това е, откакто минаха всевъзможни карантинни интервали, всевъзможни правилни премълчавания и деликатни забележки. Сега към този момент хората стрелят право в задачата и не пестят отрицателни оценки. Дето се споделя - пазиха го Делио Роси, а в този момент към този момент не го бавят.
Всъщност противоречиво е дали Роси е кадърен да преобрази тима, и в случай че " да ", то е забавно за какъв интервал от време би могло да стане това. Когато той застъпи на Терена ", сподели оня лаф за ходенето и тичането, като може би съзнателно бе пропуснат интервалът на лазенето. В цялата работа обаче има един забавен ракурс. В момента Левски стои доста добре като класификация, като придвижване на играчите, само че най-много, когато те не имат топката. Ако гледате мач на сините за 2-3 минути отпуснато, с мъждив взор, ще установите, че отборът е стилен. Това са научени футболисти и рядко някой ще тича без посока като муха без глава. Обаче! Уточняваме, че това се отнася за играта без топка. Което въпреки всичко е някакво начало, едно самобитно отлепяне на ютията. В значително мачове Левски стои добре тактически, проличава си, че отпред на този тим не е инцидентен човек. На тренировки Делио Роси е обяснявал, повтарял е до пристъп някои неща, местил е играчите като пешки, спирал е всяко упражнение, прибирал е всичко отначало. Така обаче се прави, когато имаш нешколувани футболисти - такива, каквито пристигаха в Левски, преди Делио Роси да поеме тима. В момента той разполага с играчи от по-висок ценови диаметър спрямо предшествениците му. Или по-скоро италианецът сложи началото на временен интервал сред двата разновидността - елементарни среднюрковци и по-прилични играчи, каквито населяват съблекалнята на Левски.
По-приличните играчи обаче към този момент не вършат по-приличен тим. Въпросът е - какво вършим оттук нататък. Първенството е ясно, ще се играе за здраве, чест и популярност. И хиляда точки да стане разликата с първите два тима, все е тая. Идеята е дали Делио Роси до края ще мръдне тима малко нагоре, или ще разгласи първия стадий - лазене, за завършен. Наистина за по-малко от една година той нямаше по какъв начин да направи цялостна смяна. Положителното е, че първоначално играчите се мотаеха в последната третина на терена, а в този момент се мотаят, само че целеустремено, към този момент почти е ясно кой на какъв пост е и какво се желае от него. За някакви отработени разигравания, за многообразие в офанзивите е доста рано да се приказва. Да се прави преса високо в половината на съперника е още по-рано да се приказва. Напред Левски в действителност е прекомерно необразован тим, макар че както споменахме, в отбора има грамотни (не всички) футболисти. Ривалдиньо към момента е единствено наследник на татко си, Буш вкарва на пълнолуние, а Станислав Костов е съвършен да влиза най-после по 10-ина минути.
Това обаче са второстепенни неща на този стадий. В оставащия месец и нещо за синята част на България приоритет е не толкоз купата даже. Преброяването на запалянковците ще стане на мача с Ботев, когато ще бъде маркирана 75-годишнината от рождението на Георги Аспарухов. Мачовете са си мачове, купата си е купа. Но на 4-и май на едноименния стадион на дуела с Ботев ще се разбере дали тези, които нормално са си по домовете, са подготвени да се върнат трайно на стадиона. Защото в действителност значително станаха и тези, които са окончателно навън не просто тъй като този Левски не е техният Левски, а тъй като не имат вяра, че в миналото ще си върнат любовта съм синята концепция. Не че броя на феновете ще е меродавна, само че въпреки всичко ще се види дали е допустимо в миналото още веднъж стадионът да бъде цялостен.
Нека за начало си напомним един анонс от началото на зимната подготовка в Малта, когато Делио Роси съобщи, че това, което виждаме, ще е друго от това, което ни чака при подновяването на шампионата. Е, в случай че някой в действителност вижда това друго лице и това ново положение на сините, значи или е цялостен почитател на Делио Роси, или се интересува единствено от резултатите. Добре, да се хванем за резултатите. Към днешна дата Левски е вкарал близо два пъти по-малко голове от първите два тима в класирането, със 7 попадения по-малко от идния противник Ботев, единствено с 3 повече от Берое и с 4 от Славия. Тоест Левски към този момент е слязъл една рогозка по-надолу като резултати.
Но, дето се вика, майната им на цифрите, точките и тенекиените купи. Важна е играта. Хубаво де, само че сега нито има числа, нито има игра. И за това виновността, смеем да твърдим, е единствено и напълно в спортно-техническия щаб на Левски отпред с Делио Роси. За да са сините на равнището на Берое, Ботев и Славия, господинът от Лондон няма виновност. Всякакви условия, извинения, съпоставения с минали години нямаше да бъдат стойностни, в случай че в построяването на Левски като тим имаше някакъв прогрес. Или в случай че подобен има, той е в очите на италианеца и на доста дребна част от последователите. А претенциите на почитателите, в това число на ветерани и митове, които също са почитатели, са Левски да играе атакуващо. От няколко месеца славни някогашни футболисти на сините подлагат на критика играта им в нападателен проект. И то, забележете, това е, откакто минаха всевъзможни карантинни интервали, всевъзможни правилни премълчавания и деликатни забележки. Сега към този момент хората стрелят право в задачата и не пестят отрицателни оценки. Дето се споделя - пазиха го Делио Роси, а в този момент към този момент не го бавят.
Всъщност противоречиво е дали Роси е кадърен да преобрази тима, и в случай че " да ", то е забавно за какъв интервал от време би могло да стане това. Когато той застъпи на Терена ", сподели оня лаф за ходенето и тичането, като може би съзнателно бе пропуснат интервалът на лазенето. В цялата работа обаче има един забавен ракурс. В момента Левски стои доста добре като класификация, като придвижване на играчите, само че най-много, когато те не имат топката. Ако гледате мач на сините за 2-3 минути отпуснато, с мъждив взор, ще установите, че отборът е стилен. Това са научени футболисти и рядко някой ще тича без посока като муха без глава. Обаче! Уточняваме, че това се отнася за играта без топка. Което въпреки всичко е някакво начало, едно самобитно отлепяне на ютията. В значително мачове Левски стои добре тактически, проличава си, че отпред на този тим не е инцидентен човек. На тренировки Делио Роси е обяснявал, повтарял е до пристъп някои неща, местил е играчите като пешки, спирал е всяко упражнение, прибирал е всичко отначало. Така обаче се прави, когато имаш нешколувани футболисти - такива, каквито пристигаха в Левски, преди Делио Роси да поеме тима. В момента той разполага с играчи от по-висок ценови диаметър спрямо предшествениците му. Или по-скоро италианецът сложи началото на временен интервал сред двата разновидността - елементарни среднюрковци и по-прилични играчи, каквито населяват съблекалнята на Левски.
По-приличните играчи обаче към този момент не вършат по-приличен тим. Въпросът е - какво вършим оттук нататък. Първенството е ясно, ще се играе за здраве, чест и популярност. И хиляда точки да стане разликата с първите два тима, все е тая. Идеята е дали Делио Роси до края ще мръдне тима малко нагоре, или ще разгласи първия стадий - лазене, за завършен. Наистина за по-малко от една година той нямаше по какъв начин да направи цялостна смяна. Положителното е, че първоначално играчите се мотаеха в последната третина на терена, а в този момент се мотаят, само че целеустремено, към този момент почти е ясно кой на какъв пост е и какво се желае от него. За някакви отработени разигравания, за многообразие в офанзивите е доста рано да се приказва. Да се прави преса високо в половината на съперника е още по-рано да се приказва. Напред Левски в действителност е прекомерно необразован тим, макар че както споменахме, в отбора има грамотни (не всички) футболисти. Ривалдиньо към момента е единствено наследник на татко си, Буш вкарва на пълнолуние, а Станислав Костов е съвършен да влиза най-после по 10-ина минути.
Това обаче са второстепенни неща на този стадий. В оставащия месец и нещо за синята част на България приоритет е не толкоз купата даже. Преброяването на запалянковците ще стане на мача с Ботев, когато ще бъде маркирана 75-годишнината от рождението на Георги Аспарухов. Мачовете са си мачове, купата си е купа. Но на 4-и май на едноименния стадион на дуела с Ботев ще се разбере дали тези, които нормално са си по домовете, са подготвени да се върнат трайно на стадиона. Защото в действителност значително станаха и тези, които са окончателно навън не просто тъй като този Левски не е техният Левски, а тъй като не имат вяра, че в миналото ще си върнат любовта съм синята концепция. Не че броя на феновете ще е меродавна, само че въпреки всичко ще се види дали е допустимо в миналото още веднъж стадионът да бъде цялостен.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ