Най-голямото училище
Ако преди доста години Христо Недялков, студент в Държавната консерватория в компетентност " Хорово диригентство и пеене ", не беше увредил гласните си струни, той евентуално щеше да има друга орис, а България нямаше да има един от своите най-красиви знаци - Детския хор на БНР. Той го сътвори тъкмо преди 60 години, събирайки персонално надарени артисти из учебните заведения, с цел да го трансформира в перлата на българското хорово пеене и да популяризира с него страната ни със стотици концерти в над 30 страни на четири континента - от полярния кръг до египетските пирамиди; да завоюва специфични първи награди, златни медали и дипломи на най-престижните хорови фестивали в света; да носи купата Посланик на европейската просвета " (2002); да назовават този неповторим състав " славеите на България " от Ню Йорк до Токио; да възпита и да осмисли живота на хиляди деца, които трансформира в едно семейство и които до ден сегашен непроменяемо го назовават Маестрото. Възпитанички на хора са оперните певици Олга Михайлова, Виолета Радомирска, Мария Радоева, Вера Гиргинова, любимката на Монсерат Кабайе Ина Кънчева, Антоанета Добрева (Нети), Белослава и доста други известни певици и артисти, някои от които събират аплодисменти по сцените в Рим, във Виена, в Лондон и прочие
От деня, в който като възпитаник стартира да свири на единственото пиано в родното му Дряново - в читалището, отопляно от една от тези печки, на които им викаха " циганска наслада ", и до последния си ден Христо Недялков служеше на единствения си идол и на огромната си обич - музиката. Няма различен възпитател в България, който е работил с деца над 50 години. Педагог, тъй като с изключение на диригент, той бе Учител и Възпитател - даваше на артистите си, които избираше всяка година с сложен конкурс, големи познания за музиката, за света, за смисъла на песните, само че и за човешкото достолепие, за отговорността, за разпоредбите на живота в общество, за морала, който всеки би трябвало да има, с цел да бъде почитан. Това бе Детският радиохор - най-голямото учебно заведение. Смея да го настоявам, тъй като имах щастието да прекарам ученическите си години в него. " Мечтата ми е да доживея 50-годишнината на чедото, което сътворих, и да ръководя юбилейния концерт ", споделяше той преди дузина години. Доживя тази годишнина и дирижира концерта в зала " България ". И когато в края на концерта на сцената запяха химна на " хорчето " " Родна ария нас навек ни свързва... - представители на разнообразни генерации хористи, някои към този момент с посребрени коси, залата избухна в гръмотевични аплодисменти. С тази ария и с аплодисменти изпратихме Маестрото в последния му път, когато той - преборилият се с всичко, ни напусна в края на октомври 2013 година, надвит от... елементарен грип.
Факт е, че Детският радиохор е неповторима вокална школа, с неповторимо и " необятно " гласово звучене, с невероятна естетика сред сопрани и алти, с кристално чисти гласове на солистите, човек постоянно ще отличи, че пее точно този хор. Това певческо изкуство очарова публиката по целия свят и кара международните медии да пишат възхитени репортажи и рецензии за хора и репертоара му с творби от разнообразни стилове и столетия - от национални песни като " Ради на Радка думаше... и " Дилмано, Дилберо ", български детски песни на Емануил Манолов и Александър Танев, балади като " Помниш ли, помниш ли... ", кантати от български композитори, през творби на европейските и съветските класици, та до национални песни на десетки нации. Това по какъв начин се реализира? Ами, с доста труд, с доста занимания по солфеж и доста подготовки, с доста твърдоглавие ( " няма да съм удовлетворен, до момента в който от гласовете ви не зазвъни кристалът на полилея " ). Не е загадка, че хорът е същински обичан в Япония, където той направи 18 турнета, а детските песни с композитор Христо Недялков (те са над 400, известни на всички деца у нас са такива от тях като " Зимна песничка " и " С алените ботушки " ) са включени в учебниците по музика на японските възпитаници. Малцина знаят, че химнът на огромния концерт " Санио " е записан от Детския радиохор и постоянно звучи в негово осъществяване. А детските хорове в Япония, изключително този в гр. Шизуока, са почитатели и възпитаници на певческата школа на Христо Недялков. Няколко негови хористи бяха изпратени да учат в " Токай " университет със стипендия от неговия притежател - добре известния у нас проф. Шигеоши Мацумае, и неговия наследник.
Да не остане някой с усещането, че животът на хора е единствено " цветя и рози ". Имал е доста компликации, изключително в годините на така наречен преход. Имаше време, в което бе изпъден от радиото и от Хоровата шапка на ул. " Раковски ", където репетираше, та бе заставен да се приюти в едно мазе на ул. " Евлоги Георгиев ". После пък, през 2014 година, се появиха планове да бъде изхвърлен от репетиционната зала, направена за него в БНР, и изместен отново в мазе - в НДК, та се наложи сегашни тогава и някогашни хористи да вършат подписка за спасяването му до шефа на радиото Радослав Янкулов и до министъра на културата Петър Стоянович. Слава богу, неповторимият състав бе избавен.
Утре, на 21 март, Детският радиохор трябваше да зарадва публиката с огромен юбилеен празничен концерт за 60-годишнината си в зала 1 на НДК - под диригентството на Венеция Караманова, която управлява състава след Маестрото, съхранява и развива наследените обичаи. Уви, за зла неволя ни атакува коронавирусът и всички концертни изяви бяха неразрешени. Дай боже, опасността да отмине по-скоро, та да зазвучи още веднъж пред претъпканата зала изкуството на този неповторим състав.
Детският радиохор е институция, ера в българското хорово пеене. Сега, когато той навършва 60, всички хиляди хористи през годините възобновяваме остарялото си гледище на състава да бъде обещано името " Акад. Христо Недялков ".
От деня, в който като възпитаник стартира да свири на единственото пиано в родното му Дряново - в читалището, отопляно от една от тези печки, на които им викаха " циганска наслада ", и до последния си ден Христо Недялков служеше на единствения си идол и на огромната си обич - музиката. Няма различен възпитател в България, който е работил с деца над 50 години. Педагог, тъй като с изключение на диригент, той бе Учител и Възпитател - даваше на артистите си, които избираше всяка година с сложен конкурс, големи познания за музиката, за света, за смисъла на песните, само че и за човешкото достолепие, за отговорността, за разпоредбите на живота в общество, за морала, който всеки би трябвало да има, с цел да бъде почитан. Това бе Детският радиохор - най-голямото учебно заведение. Смея да го настоявам, тъй като имах щастието да прекарам ученическите си години в него. " Мечтата ми е да доживея 50-годишнината на чедото, което сътворих, и да ръководя юбилейния концерт ", споделяше той преди дузина години. Доживя тази годишнина и дирижира концерта в зала " България ". И когато в края на концерта на сцената запяха химна на " хорчето " " Родна ария нас навек ни свързва... - представители на разнообразни генерации хористи, някои към този момент с посребрени коси, залата избухна в гръмотевични аплодисменти. С тази ария и с аплодисменти изпратихме Маестрото в последния му път, когато той - преборилият се с всичко, ни напусна в края на октомври 2013 година, надвит от... елементарен грип.
Факт е, че Детският радиохор е неповторима вокална школа, с неповторимо и " необятно " гласово звучене, с невероятна естетика сред сопрани и алти, с кристално чисти гласове на солистите, човек постоянно ще отличи, че пее точно този хор. Това певческо изкуство очарова публиката по целия свят и кара международните медии да пишат възхитени репортажи и рецензии за хора и репертоара му с творби от разнообразни стилове и столетия - от национални песни като " Ради на Радка думаше... и " Дилмано, Дилберо ", български детски песни на Емануил Манолов и Александър Танев, балади като " Помниш ли, помниш ли... ", кантати от български композитори, през творби на европейските и съветските класици, та до национални песни на десетки нации. Това по какъв начин се реализира? Ами, с доста труд, с доста занимания по солфеж и доста подготовки, с доста твърдоглавие ( " няма да съм удовлетворен, до момента в който от гласовете ви не зазвъни кристалът на полилея " ). Не е загадка, че хорът е същински обичан в Япония, където той направи 18 турнета, а детските песни с композитор Христо Недялков (те са над 400, известни на всички деца у нас са такива от тях като " Зимна песничка " и " С алените ботушки " ) са включени в учебниците по музика на японските възпитаници. Малцина знаят, че химнът на огромния концерт " Санио " е записан от Детския радиохор и постоянно звучи в негово осъществяване. А детските хорове в Япония, изключително този в гр. Шизуока, са почитатели и възпитаници на певческата школа на Христо Недялков. Няколко негови хористи бяха изпратени да учат в " Токай " университет със стипендия от неговия притежател - добре известния у нас проф. Шигеоши Мацумае, и неговия наследник.
Да не остане някой с усещането, че животът на хора е единствено " цветя и рози ". Имал е доста компликации, изключително в годините на така наречен преход. Имаше време, в което бе изпъден от радиото и от Хоровата шапка на ул. " Раковски ", където репетираше, та бе заставен да се приюти в едно мазе на ул. " Евлоги Георгиев ". После пък, през 2014 година, се появиха планове да бъде изхвърлен от репетиционната зала, направена за него в БНР, и изместен отново в мазе - в НДК, та се наложи сегашни тогава и някогашни хористи да вършат подписка за спасяването му до шефа на радиото Радослав Янкулов и до министъра на културата Петър Стоянович. Слава богу, неповторимият състав бе избавен.
Утре, на 21 март, Детският радиохор трябваше да зарадва публиката с огромен юбилеен празничен концерт за 60-годишнината си в зала 1 на НДК - под диригентството на Венеция Караманова, която управлява състава след Маестрото, съхранява и развива наследените обичаи. Уви, за зла неволя ни атакува коронавирусът и всички концертни изяви бяха неразрешени. Дай боже, опасността да отмине по-скоро, та да зазвучи още веднъж пред претъпканата зала изкуството на този неповторим състав.
Детският радиохор е институция, ера в българското хорово пеене. Сега, когато той навършва 60, всички хиляди хористи през годините възобновяваме остарялото си гледище на състава да бъде обещано името " Акад. Христо Недялков ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ