Проф. Милена Кирова: Склонни сме да омаловажаваме своето
Ако политическата конюнктура в последно време се нуждае от подробни и деликатни пояснения за това кой, по какъв начин и за какво, то награждаването на с Международен " Букър " породи също доста въпроси към актуалната ни литература и талази от интерес, удивление, неспокойствие, а и въпреки всичко щипка хейт.По-рано тази година излезе първата част на книгата на дългогодишната преподавателка в Софийския университет проф. Милена Кирова " Българската литература през XXI век (2000 - 2020) ". Това е следващо заглавие в подробните ѝ проучвания за литературната ни история и канон, само че първото, което толкоз детайлно проучва нашата модерна прозаичност, лирика и драматургия.
Ако политическата конюнктура в последно време се нуждае от подробни и деликатни пояснения за това кой, по какъв начин и за какво, то награждаването на с Международен " Букър " породи също доста въпроси към актуалната ни литература и талази от интерес, удивление, неспокойствие, а и въпреки всичко щипка хейт.
По-рано тази година излезе първата част на книгата на дългогодишната преподавателка в Софийския университет проф. Милена Кирова " Българската литература през XXI век (2000 - 2020) ". Това е следващо заглавие в подробните ѝ проучвания за литературната ни история и канон, само че първото, което толкоз детайлно проучва нашата модерна прозаичност, лирика и драматургия.
Кирова навлиза надълбоко в настоящите развои на българската литературна сцена, а те стъпват върху турбулентните политически и културни промени по време на прехода на 90-те години и по-бунтарски настроената прозаичност през 80-те години, потърсила нови и по-мрачни тематики.
В началото на XXI век имаме взрив на издателства и все по-осезаемо мислене за книгоиздаването като действителна част от пазарната стопанска система, изключителната разноцветност на жанрове, които стартират да се развиват след 1989 година, въздействие на постмодернизма, а на фона на всичко това - липса на консенсус в обществото за това кои са водещите български модерни създатели и книги. Кирова проучва всеобщия усет на времето, занимава се с въпроса по какъв начин се трансформира ролята на женските гласове в литературата ни и какво разбираме под " нова женскост ", даже какви християнски тематики си проправят път в сюжетите през тези години.
Реклама
Кирова обгръща процеси, които постоянно се развиват по едно и също време. Като че ли незабавно се появяват заглавия, които мъчно биха могли да са вероятни през 90-те - стихосбирките на Тома Марков, Йордан Ефтимов и Георги Господинов, появяването на поетеси с афинитет към академично отгледаната философия на женското съществуване като Миглена Николчина, Виргиния Захариева и Силвия Чолева, всеобщият интерес и всеобщото предложение към Христо Калчев, който слага художествена рамка на българския под земята свят, а по същото време излизат продължително известни романи като " Мисия Лондон " на Алек Попов. Жанровото писане пък залязва сега, когато към този момент няма консенсус, против което то да е опция.
За първи път има и осезаема вълна на български създатели, които пишат на непознати езици като Димитър Динев, Илия Троянов, Ружа Лазарова. Анализирано е и въздействието на медиите, профилираните издания като " Култура " и " Литературен вестник ", потребността да бъдат изговорени потулвани по време на комунизма тематики, с което се образува нова вълна на журналистика, образуването на обособени публики и метода, по който читателската публика се трансформира в динамична констелация от свободно блуждаещи усети.
И не на последно място: по какъв начин всички тези процеси вървят с все по-малък потенциал за осмисляне - задоволително е да споменем съвсем несъществуващата към този момент професионална рецензия. Има нещо занимателно и иронично, когато четем книгата: виждаме по какъв начин през десетилетията, даже вековете, всяко потомство декларира, че капацитетът ни е привършен, напъните може би са били напразни, само че незабавно по-късно идва ново потомство създатели, въоръжено с нови хрумвания.
Трудът на Кирова е методът да усетим " всичко на всички места едновременно " във връзка с актуалната българска литература.
Проф. Милена Кирова Автор: Цветелина Белутова Реклама Изследването ви стартира с откъс от 1921 година на един от първите български литературни историци - Васил Пундев. Той написа, че у нас литературата " не вирее " и има чувство за блуждаене в " тия преходни времена ". Каква е повода отрицателните показа за българската литература, музика, кино да пътуват безпроблемно във времето?
Отрицателни отзиви за качествата на българската литература съществуват от дълго време, на процедура от момента, в който доста скоро след Освобождението се появява някаква рецензия.
С известно затихване или усилване те съпровождат цялата история на българската литература. Свързвам го с рано формиралата се податливост за омаловажаване на своето, от една страна, с упоритостите на някакви литератори да произнасят присъди, въпреки това. Отрицанието е постоянно по-ефектно като обществен жест, а този, който го произнася, застава в позата на оракул. От такава податливост не са били ваксинирани даже огромни критици като доктор Кръстев и Боян Пенев.
Съвсем друго нещо е упоритата, търпелива работа да се пресее направеното, да се съпостави вчерашното с днешното, да се стимулират изводи и най-сетне да се създадат (скромни, тъй като е доста рисковано) прогнози за бъдещето. Колкото до " преходните времена ", за които написа Пундев, ами че ние непрестанно сме в положение на някакъв преход. Бихме могли да го мислим и положително, тъй като преходът е дребен апокалипсис: завършек на едни, само че и начало на други неща.
Периодът 2000 - 2020 съответствува с навлизането на цифровите форми, пика и залеза на блоговете, развиването на обществените мрежи. Беше ли ви мъчно да подредите събитията и изводите от изследванията ви на фона на тази по-фрагментирана осведомителна среда?
Дигиталните форми на обществена връзка са бързо преносими и това е добре, тъй като може да се хване живецът на читателското внимание. В същото време те са краткотрайни - през днешния ден ги има, на следващия ден ги няма. До някое време наивно мислех, че това, което един път е попаднало в Интернет, остава там вечно, като в невидима, само че по тази причина пък неразрушима Александрийска библиотека.
Ако политическата конюнктура в последно време се нуждае от подробни и деликатни пояснения за това кой, по какъв начин и за какво, то награждаването на с Международен " Букър " породи също доста въпроси към актуалната ни литература и талази от интерес, удивление, неспокойствие, а и въпреки всичко щипка хейт.
По-рано тази година излезе първата част на книгата на дългогодишната преподавателка в Софийския университет проф. Милена Кирова " Българската литература през XXI век (2000 - 2020) ". Това е следващо заглавие в подробните ѝ проучвания за литературната ни история и канон, само че първото, което толкоз детайлно проучва нашата модерна прозаичност, лирика и драматургия.
Кирова навлиза надълбоко в настоящите развои на българската литературна сцена, а те стъпват върху турбулентните политически и културни промени по време на прехода на 90-те години и по-бунтарски настроената прозаичност през 80-те години, потърсила нови и по-мрачни тематики.
В началото на XXI век имаме взрив на издателства и все по-осезаемо мислене за книгоиздаването като действителна част от пазарната стопанска система, изключителната разноцветност на жанрове, които стартират да се развиват след 1989 година, въздействие на постмодернизма, а на фона на всичко това - липса на консенсус в обществото за това кои са водещите български модерни създатели и книги. Кирова проучва всеобщия усет на времето, занимава се с въпроса по какъв начин се трансформира ролята на женските гласове в литературата ни и какво разбираме под " нова женскост ", даже какви християнски тематики си проправят път в сюжетите през тези години.
Реклама
Кирова обгръща процеси, които постоянно се развиват по едно и също време. Като че ли незабавно се появяват заглавия, които мъчно биха могли да са вероятни през 90-те - стихосбирките на Тома Марков, Йордан Ефтимов и Георги Господинов, появяването на поетеси с афинитет към академично отгледаната философия на женското съществуване като Миглена Николчина, Виргиния Захариева и Силвия Чолева, всеобщият интерес и всеобщото предложение към Христо Калчев, който слага художествена рамка на българския под земята свят, а по същото време излизат продължително известни романи като " Мисия Лондон " на Алек Попов. Жанровото писане пък залязва сега, когато към този момент няма консенсус, против което то да е опция.
За първи път има и осезаема вълна на български създатели, които пишат на непознати езици като Димитър Динев, Илия Троянов, Ружа Лазарова. Анализирано е и въздействието на медиите, профилираните издания като " Култура " и " Литературен вестник ", потребността да бъдат изговорени потулвани по време на комунизма тематики, с което се образува нова вълна на журналистика, образуването на обособени публики и метода, по който читателската публика се трансформира в динамична констелация от свободно блуждаещи усети.
И не на последно място: по какъв начин всички тези процеси вървят с все по-малък потенциал за осмисляне - задоволително е да споменем съвсем несъществуващата към този момент професионална рецензия. Има нещо занимателно и иронично, когато четем книгата: виждаме по какъв начин през десетилетията, даже вековете, всяко потомство декларира, че капацитетът ни е привършен, напъните може би са били напразни, само че незабавно по-късно идва ново потомство създатели, въоръжено с нови хрумвания.
Трудът на Кирова е методът да усетим " всичко на всички места едновременно " във връзка с актуалната българска литература.
Проф. Милена Кирова Автор: Цветелина Белутова Реклама Изследването ви стартира с откъс от 1921 година на един от първите български литературни историци - Васил Пундев. Той написа, че у нас литературата " не вирее " и има чувство за блуждаене в " тия преходни времена ". Каква е повода отрицателните показа за българската литература, музика, кино да пътуват безпроблемно във времето?
Отрицателни отзиви за качествата на българската литература съществуват от дълго време, на процедура от момента, в който доста скоро след Освобождението се появява някаква рецензия.
С известно затихване или усилване те съпровождат цялата история на българската литература. Свързвам го с рано формиралата се податливост за омаловажаване на своето, от една страна, с упоритостите на някакви литератори да произнасят присъди, въпреки това. Отрицанието е постоянно по-ефектно като обществен жест, а този, който го произнася, застава в позата на оракул. От такава податливост не са били ваксинирани даже огромни критици като доктор Кръстев и Боян Пенев.
Съвсем друго нещо е упоритата, търпелива работа да се пресее направеното, да се съпостави вчерашното с днешното, да се стимулират изводи и най-сетне да се създадат (скромни, тъй като е доста рисковано) прогнози за бъдещето. Колкото до " преходните времена ", за които написа Пундев, ами че ние непрестанно сме в положение на някакъв преход. Бихме могли да го мислим и положително, тъй като преходът е дребен апокалипсис: завършек на едни, само че и начало на други неща.
Периодът 2000 - 2020 съответствува с навлизането на цифровите форми, пика и залеза на блоговете, развиването на обществените мрежи. Беше ли ви мъчно да подредите събитията и изводите от изследванията ви на фона на тази по-фрагментирана осведомителна среда?
Дигиталните форми на обществена връзка са бързо преносими и това е добре, тъй като може да се хване живецът на читателското внимание. В същото време те са краткотрайни - през днешния ден ги има, на следващия ден ги няма. До някое време наивно мислех, че това, което един път е попаднало в Интернет, остава там вечно, като в невидима, само че по тази причина пък неразрушима Александрийска библиотека.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ