Ноам Чомски – Универсалният враг
“Ако не имаме вяра в правото на свободно изложение на хората, които презираме, значи не имаме вяра в него изобщо. ” Думите са на един от най-противоречивите и по едно и също време най-цитираните учени в историята на човечеството, Ноам Чомски. Който при започване на този месец навърши достолепните 90 години, с все по този начин здраво здраве и изострен разум.
За живота и наследството, което Чомски приживе към този момент е оставил на света безспорно може да се изпише доста, само че с цел да се обхване всичко ще би трябвало енциклопедичен труд. Най-малкото посоките, в които любознанието е тласкало Ноам Чомски през годините не са една и две. Оттам и пристрастеностите, които разпалва името му, когато и където и да се спомене.
Американски езиковед, мъдрец, един от водещите мозъци в когнитивната просвета и съавтор на теорията за универсалната граматика; историк, политически деятел, отстъпник по времето на Ричард Никсън, създател на стотици книги, почетен професор в Мазачузетския софтуерен институт и Университета на Аризона. Учен от еврейски генезис, упрекван в открит анти-семитизъм в изказванията си по отношение на страната Израел поради отношението й към палестинците; хуманист, който отхвърля да признае клането в Сребреница против босненските мюсюлмани от 1995 година за “геноцид ” и тн., и тн.
Ляво-либералните политически възгледи на Чомски и също по този начин способността му да пази безапелационно доводите си от дълго време са го трансформирали в “сатаната ” на консервативните политически течения в Европа и Съединени американски щати, и е несъмнено носен на ръце в сърцата на мнозина от съперниците им. По цялата планета, към този момент трето потомство. Но що се отнася до филантропичните науки и напредъка в проучването на езика и съзнанието като универсални концепции за човечеството, там пионерският му принос е оттатък безспорен. И защото е празничен сезон и не целим да внасяме в допълнение дискусия там където е непотребна, дано просто да разкажем с някои по-едри линии за юбиляра, който дефинира себе си най-общо като анархо-синдикалист и към който никого в цивилизованият свят не остава апатичен.
Аврам Ноам Чомски е роден на 7 декември 1928 година в американският град Пенсилвания, в фамилията на имигриралият от Украйна евреин Уилям Зеев Хомский. Младият Ноам се записва в университета на града на 16-годишна възраст, следвайки лекции по философия, логичност и филология, и демонстрира начален интерес към проучването на арабски език. През 1947 година в Ню Йорк Чомски стартира сантиментална връзка с Карол Дорис Шатц, с която безусловно се познават от пелените и ще остане до него до гибелта й през 2008 година
След Пенсилвания академичното му израстване продължава през университета “Харвард ” сред 1951 година и 1955 година където и развива първите си тези за генеративната граматика, които ще бъдат заложени в общата идея на теорията му години по-късно. Истинският интерес на Ноам Чомски към науката филология се демонстрира към този момент в Мазачузетския софтуерен институт в Бостън, откъдето като преподавател през 1957 година издава първата си книга “Синтактични структури ”, в която излага концепцията че лингвистичният потенциал на индивида (способността му инстинктивно да разпознава езика) е универсално заложен на генетично равнище, а не е артикул на средата. В идващото десетилетие Чомски ще продължи с изявленията си в региона на лингвистиката, а революционните му теории ще му донесат международно академично самопризнание.
С което идва и името на политическия митинг. Ноам Чомски заема доста дейна позиция против войната във Виетнам и с изключение на обект на постоянни арести по време на всеобщите митинги във Вашингтон сред 1967 година и 1969 година попада в “черния лист ” на врагове на страната, изготвян постоянно по поръчка на шефа на Федералното бюро за следствие (ФБР) Дж. Едгар Хувър.
Станал известен като одобрен критик на американската външна и вътрешна политика през годините на Студената война, Чомски ще продължи да участва еднолично като “променяща парадигма ” на политическата мисъл и в десетилетията от този момент. След встъпването в служба на Доналд Тръмп като президент на Съединени американски щати през 2017 година поради политиките оповестени от него в региона на екологията и изтеглянето от Парижкото съглашение за климата, ръководещата Републиканска партия беше наречена “най-опасната организация в историята на човечеството ”.
За сметка на това във връзка с актуалната рецесия с керваните незаконни имитранти от Централна и Латинска Америка приливащи към границите на Съединени американски щати Ноам Чомски намерено упреква администрацията на някогашния американски президент Барак Обама за политиката на занемаряване на три страни – Хондурас, Гватемала и Салвадор – обречени на трайна политическа, икономическа и обществена неустойчивост, резултат от десетилетия нелегитимна интервенция на Вашингтон във вътрешните им каузи. Въпрос наизуст.
Противоречив, ли?
Да, както обърнахме внимание първоначално, няма да дърпаме всеки вероятен за опашката. Но, в случай че не си последовател на политическите възгледи на Ноам Чомски постоянно можеш да изтъкнеш, че с изключение на като другар на починалия към този момент кубински деспот Фидел Кастро, през 1990-те известният академик е отричал с изключение на клането в Сребреница, и геноцида осъществен от Червените кхмери в Камбоджа. За смут на поколенията съидейници, които още го издигат като икона на потъващата модерна ляво-либерална мисъл. Променлив е светът, уви!
ЗА НЕГО
Сам по себе си
Какво движи политическите му ползи? Могъщото любознание, излагането на разнопосочни отзиви и нетрадиционното обучение, към този момент са давани като отговор. Но най-много става въпрос за конфликтът му с очевидните несъгласия сред личният му прочит на събитията и медийните изявления. Измерването на това разстояние сред действителностите, представяни от тези два източника, и аргументите то да съществува, са главната стаст на Чомски.
Робърт Барски,американски учен
До Аристотел и Декарт?
Ноам Чомски е поляризираща фигура в актуалния интелектуален живот. По-популярен в публичният спор с радикалните си рецензии към външната политика на Съединени американски щати, той е създател на безчет бестселъри върху тази и сходни тематики. Все отново като мъдрец и езиковед е най-вече евентуално да бъде запомнен интелектуално, с мнозина уверени, че той е най-утвърденият интелектуалец на нашенто време, съпоставим с, да речем, Аристотел или Декарт.
Майкъл Корбалис, академични учител, в рецензия към теориите на Чомски
По създание
Представата на Чомски за сложна галактика, която образува съзнанието и се ръководи от голям брой сложни правила и забрани, оставайки по едно и също време с това безкрайна в съзидателния си капацитет, открива благоприятни условия с значимостта на теориите на Айнщайн.
Даниел Йергин, американски академик
За живота и наследството, което Чомски приживе към този момент е оставил на света безспорно може да се изпише доста, само че с цел да се обхване всичко ще би трябвало енциклопедичен труд. Най-малкото посоките, в които любознанието е тласкало Ноам Чомски през годините не са една и две. Оттам и пристрастеностите, които разпалва името му, когато и където и да се спомене.
Американски езиковед, мъдрец, един от водещите мозъци в когнитивната просвета и съавтор на теорията за универсалната граматика; историк, политически деятел, отстъпник по времето на Ричард Никсън, създател на стотици книги, почетен професор в Мазачузетския софтуерен институт и Университета на Аризона. Учен от еврейски генезис, упрекван в открит анти-семитизъм в изказванията си по отношение на страната Израел поради отношението й към палестинците; хуманист, който отхвърля да признае клането в Сребреница против босненските мюсюлмани от 1995 година за “геноцид ” и тн., и тн.
Ляво-либералните политически възгледи на Чомски и също по този начин способността му да пази безапелационно доводите си от дълго време са го трансформирали в “сатаната ” на консервативните политически течения в Европа и Съединени американски щати, и е несъмнено носен на ръце в сърцата на мнозина от съперниците им. По цялата планета, към този момент трето потомство. Но що се отнася до филантропичните науки и напредъка в проучването на езика и съзнанието като универсални концепции за човечеството, там пионерският му принос е оттатък безспорен. И защото е празничен сезон и не целим да внасяме в допълнение дискусия там където е непотребна, дано просто да разкажем с някои по-едри линии за юбиляра, който дефинира себе си най-общо като анархо-синдикалист и към който никого в цивилизованият свят не остава апатичен.
Аврам Ноам Чомски е роден на 7 декември 1928 година в американският град Пенсилвания, в фамилията на имигриралият от Украйна евреин Уилям Зеев Хомский. Младият Ноам се записва в университета на града на 16-годишна възраст, следвайки лекции по философия, логичност и филология, и демонстрира начален интерес към проучването на арабски език. През 1947 година в Ню Йорк Чомски стартира сантиментална връзка с Карол Дорис Шатц, с която безусловно се познават от пелените и ще остане до него до гибелта й през 2008 година
След Пенсилвания академичното му израстване продължава през университета “Харвард ” сред 1951 година и 1955 година където и развива първите си тези за генеративната граматика, които ще бъдат заложени в общата идея на теорията му години по-късно. Истинският интерес на Ноам Чомски към науката филология се демонстрира към този момент в Мазачузетския софтуерен институт в Бостън, откъдето като преподавател през 1957 година издава първата си книга “Синтактични структури ”, в която излага концепцията че лингвистичният потенциал на индивида (способността му инстинктивно да разпознава езика) е универсално заложен на генетично равнище, а не е артикул на средата. В идващото десетилетие Чомски ще продължи с изявленията си в региона на лингвистиката, а революционните му теории ще му донесат международно академично самопризнание.
С което идва и името на политическия митинг. Ноам Чомски заема доста дейна позиция против войната във Виетнам и с изключение на обект на постоянни арести по време на всеобщите митинги във Вашингтон сред 1967 година и 1969 година попада в “черния лист ” на врагове на страната, изготвян постоянно по поръчка на шефа на Федералното бюро за следствие (ФБР) Дж. Едгар Хувър.
Станал известен като одобрен критик на американската външна и вътрешна политика през годините на Студената война, Чомски ще продължи да участва еднолично като “променяща парадигма ” на политическата мисъл и в десетилетията от този момент. След встъпването в служба на Доналд Тръмп като президент на Съединени американски щати през 2017 година поради политиките оповестени от него в региона на екологията и изтеглянето от Парижкото съглашение за климата, ръководещата Републиканска партия беше наречена “най-опасната организация в историята на човечеството ”.
За сметка на това във връзка с актуалната рецесия с керваните незаконни имитранти от Централна и Латинска Америка приливащи към границите на Съединени американски щати Ноам Чомски намерено упреква администрацията на някогашния американски президент Барак Обама за политиката на занемаряване на три страни – Хондурас, Гватемала и Салвадор – обречени на трайна политическа, икономическа и обществена неустойчивост, резултат от десетилетия нелегитимна интервенция на Вашингтон във вътрешните им каузи. Въпрос наизуст.
Противоречив, ли?
Да, както обърнахме внимание първоначално, няма да дърпаме всеки вероятен за опашката. Но, в случай че не си последовател на политическите възгледи на Ноам Чомски постоянно можеш да изтъкнеш, че с изключение на като другар на починалия към този момент кубински деспот Фидел Кастро, през 1990-те известният академик е отричал с изключение на клането в Сребреница, и геноцида осъществен от Червените кхмери в Камбоджа. За смут на поколенията съидейници, които още го издигат като икона на потъващата модерна ляво-либерална мисъл. Променлив е светът, уви!
ЗА НЕГО
Сам по себе си
Какво движи политическите му ползи? Могъщото любознание, излагането на разнопосочни отзиви и нетрадиционното обучение, към този момент са давани като отговор. Но най-много става въпрос за конфликтът му с очевидните несъгласия сред личният му прочит на събитията и медийните изявления. Измерването на това разстояние сред действителностите, представяни от тези два източника, и аргументите то да съществува, са главната стаст на Чомски.
Робърт Барски,американски учен
До Аристотел и Декарт?
Ноам Чомски е поляризираща фигура в актуалния интелектуален живот. По-популярен в публичният спор с радикалните си рецензии към външната политика на Съединени американски щати, той е създател на безчет бестселъри върху тази и сходни тематики. Все отново като мъдрец и езиковед е най-вече евентуално да бъде запомнен интелектуално, с мнозина уверени, че той е най-утвърденият интелектуалец на нашенто време, съпоставим с, да речем, Аристотел или Декарт.
Майкъл Корбалис, академични учител, в рецензия към теориите на Чомски
По създание
Представата на Чомски за сложна галактика, която образува съзнанието и се ръководи от голям брой сложни правила и забрани, оставайки по едно и също време с това безкрайна в съзидателния си капацитет, открива благоприятни условия с значимостта на теориите на Айнщайн.
Даниел Йергин, американски академик
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ