Вече знаем колко стари в действителност са мистериозните каменни гърнета в Лаос
Ако желаете да се уверите, че историята е едно постоянно предизвикателство, си заслужава да се отправите към Индокитай. Дестинацията - Лаос, където ще откриете едно от най-тайнствените места в цяла Югоизточна Азия.
Представете си котловина, осеяна с хиляди големи каменни гърнета, някои от които дори с похлупаци. Човек може да влезе съвсем до кръста в тях, а в по-големите напряко се скрива целият. Някои ги назовават „ азиатския вид на Стоунхендж ” - единствено че са по-малки и не по този начин известни.
Тези каменни гърнета са забулени в тайнственост, а действителното им предопределение е от дълго време забравено.
Десетилетия наред учените смятаха, че гърнетата са били част от праисторически погребални практики. Според локалните митове и предания някои от тях са достигали до 3 метра височина и с изключение на всичко останало в тях са се съхранявали алкохол, храна и дъждовна вода.
Уви, за актуалните археолози е съвсем невероятно да проучат по-внимателно района и да открият истината. Целият район и Лаос като цяло към момента търпят следствията от милионите неизбухнали бомби, пуснати от военновъздушните сили на Съединени американски щати през 60-те години на предишния век. До ден сегашен – десетилетия след края на спора - стотици поданици на тази страна умират вследствие на това.
Ето за какво мистерията, обвързвана с каменните гърнета, продължава и до ден сегашен. Едва 10 % от тези мегалити са били изучени.
През последните години обаче стартираха експедиции до деликатно подбрани и безвредни места. Малко по малко археолозите вършат значими открития за тези необикновени обекти, някои от които се извисяват сами, до момента в който други са струпани на групи.
„ До през днешния ден не бе допустимо да изчислим по кое време тъкмо са били сложени тези гърнета в района, нито от кое място е пристигнал камъкът “, изяснява интернационалният екип от археолози в своя теоретичен труд.
Според техния разбор каменните гърнета най-вероятно са били ситуирани по местата си най-рано в края на второто хилядолетие преди Христа. Учените доближават до тези изводи благодарение на техника, наречена Оптично подтиквана луминесценция (OSL).
Същевременно радиовъглеродно датиране на доказателствата, събрани при изследването на разнообразни по тип погребални практики на някои от тези места (включително цели човешки скелети, както и скупчени на едно място кости) демонстрира, че тези неща са се случвали сред 9-ти и 13-ти век след Хр.
На фона на последните доказателства това значи, че каменните гърнета са се появили доста по-рано от най-скорошните (потвърдени) открития за погребални практики – евентуално с хиляди години. Какво значи това? Все още не знаем сигурно.
„ Данните, показани тук, подсказват, че слагането на мегалитите предхожда погребалните пракитки, свързани с каменните гърнета “, пишат учените. Т.е. по всяка възможност гърнетата евентуално са били употребявани неведнъж през годините и са били от значително значение за ритуалите на античните хора.
Предишни изследвания обаче демонстрират, че погребалните практики евентуално са съвсем толкоз остарели, колкото и самите гърнета. Ето за какво е изцяло допустимо едно по-широко изследване да разкрие една надалеч по-последователна времева линия на човешка интензивност.
А по какъв начин гърнетата са се озовали на настоящето си разположение? Това също е една тайнственост.
Проучване на мегалитите на едно от местата демонстрира, че най-вероятно е била употребена каменоломна на към 8 км от тях. Как хората са основали тези обекти (някои от които тежат над 30 тона) и са ги транспортирали? Все още не знаем.
Откритията са оповестени в PLOS One.
