Обичам Пловдив и обичам чай
Ако и за вас тези две неща са част от едно изречение, то знам точното място – „ Чаена къща “ в Пловдив. За мен това е изцяло ново изобретение, само че в действителност притежателите на чайната се занимават с импорт на чай от години, а мъничката им чайна е част от Капана – най-цветното място в града. Нещо повече – в уеб страницата на Капана твърдят, че това е най-старата чайна в България.
Да си откривам инцидентно нови прелестни места е обичаното ми нещо, когато пътувам. Всъщност не е ли по този начин с всички ни. Затова разхождайки се из Капана нямаше по какъв начин да подминем заведение с надпис „ Чаена къща “ на витрината.
Вярвам, че в тези случаи ориста сама ни води на тези места. Влязохме и бяхме безусловно очаровани. В нашето семейство се пие единствено чай, а това е много нетипично за България и сходни места, на които чаят е повдигнат в фетиш, просто няма по какъв начин да не впечатляват. В София насипният чай се продава основно тук-там, където половината от асортимента са кафета, защото това се търси повече, а и от това продавачите схващат повече. В най-хубавия случай на щанда може да се прибавят и всякакви чаши и чайници, само че приготвянето на прекрасен чай изисква още доста други неща и преди всичко – обич.
В „ Чаена къща “ обичат чая. Не зная какъв е еквивалентът за „ бариста “ на чай, само че този, който ни посрещна и обслужи в Пловдив, беше най-висока класа. Не го попитахме за името му, само че това е той – сродна душа за всички фенове на чай:
„ Чаена къща “ предлага около 400 типа чай. Това прави изброяването безусловно безсмислено, само че сигурно са покрити всички вероятни сортове, смески и разновидности – от класическия бял, червен, черен и зелен чай (с безкофеиновите варианти) до вариации, които несъмнено не би трябвало да се назовават „ чай “, само че пък са необикновени и вкусни – ройбос, билкови смеси, плодов чай и даже чай с дъб и подправки, който мирише на Ориент или, както сподели продавача – на парфюм.
За един ден в Пловдив ходихме в чайната два пъти. Чаят, който аз обичам, е черен, с малко мляко и надлежно ми беше сервиран великолепен „ асам “ с мляко, с дребен песъчлив часовник, който отброява минутите за отвара и вкусна бисквитка. Цената, прочее, е на половина на това, което заплащам в София по заведенията, където чаят се сервира в чаши за капучино, а глътката мляко се таксува в допълнение.
За благополучие се оказа, че с изключение на чайната в Пловдив, „ Чаена къща “ има и уебсайт, от който могат да се купи всевъзможен чай, както и да се прочетат любопитни и потребни неща за обичаната ни напитка. Самата „ Чаена къща “ е на ул.„ Абаджийска “ 10 и ни чака с най-хубавата чаша чай.
Да си откривам инцидентно нови прелестни места е обичаното ми нещо, когато пътувам. Всъщност не е ли по този начин с всички ни. Затова разхождайки се из Капана нямаше по какъв начин да подминем заведение с надпис „ Чаена къща “ на витрината.
Вярвам, че в тези случаи ориста сама ни води на тези места. Влязохме и бяхме безусловно очаровани. В нашето семейство се пие единствено чай, а това е много нетипично за България и сходни места, на които чаят е повдигнат в фетиш, просто няма по какъв начин да не впечатляват. В София насипният чай се продава основно тук-там, където половината от асортимента са кафета, защото това се търси повече, а и от това продавачите схващат повече. В най-хубавия случай на щанда може да се прибавят и всякакви чаши и чайници, само че приготвянето на прекрасен чай изисква още доста други неща и преди всичко – обич.
В „ Чаена къща “ обичат чая. Не зная какъв е еквивалентът за „ бариста “ на чай, само че този, който ни посрещна и обслужи в Пловдив, беше най-висока класа. Не го попитахме за името му, само че това е той – сродна душа за всички фенове на чай:
„ Чаена къща “ предлага около 400 типа чай. Това прави изброяването безусловно безсмислено, само че сигурно са покрити всички вероятни сортове, смески и разновидности – от класическия бял, червен, черен и зелен чай (с безкофеиновите варианти) до вариации, които несъмнено не би трябвало да се назовават „ чай “, само че пък са необикновени и вкусни – ройбос, билкови смеси, плодов чай и даже чай с дъб и подправки, който мирише на Ориент или, както сподели продавача – на парфюм.
За един ден в Пловдив ходихме в чайната два пъти. Чаят, който аз обичам, е черен, с малко мляко и надлежно ми беше сервиран великолепен „ асам “ с мляко, с дребен песъчлив часовник, който отброява минутите за отвара и вкусна бисквитка. Цената, прочее, е на половина на това, което заплащам в София по заведенията, където чаят се сервира в чаши за капучино, а глътката мляко се таксува в допълнение.
За благополучие се оказа, че с изключение на чайната в Пловдив, „ Чаена къща “ има и уебсайт, от който могат да се купи всевъзможен чай, както и да се прочетат любопитни и потребни неща за обичаната ни напитка. Самата „ Чаена къща “ е на ул.„ Абаджийска “ 10 и ни чака с най-хубавата чаша чай.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ