Ако хората някога открият живота на Марс, вероятно това е

Ако хората в миналото открият живота на Марс, евентуално това е методът, по който всичко може да стартира: с новинарски сигнал, който разкрива изумителното развиване надалеч оттатък Земята.

Наскоро „ Ню Йорк Таймс “ разгласява вест: „ На Марс има огромно количество газ метан. Това е знак за вероятен живот на алената планета.

НАСА бързо реагира и разгласява известие за медиите, в което се признава откритието, че е маркирано най-голямото количество метан, записано в миналото от роувъра Curiosity, задачата на НАСА, при която сондата кацна на алената планета през 2012 година.

Новината идваше от имейл сменен сред учени от екипа на „ Curiosity “, който „ изтече “ в „ Таймс “. Не беше планувано това да стане и да се знае за откритието, най-малко още не.

Подобно на Таймс, НАСА даде значими уточнения: Много неща могат да произведат метан на Марс. Извънземният живот е в този лист, само че други източници са доста по-вероятни.

След десетилетия на изследване галактическите кораби не откриха никакви доказателства за живот на повърхността на Марс. Но някои учени споделят, че животът може да се крие под повърхността под формата на дребни организми. Ето за какво метанът е толкоз незабравим. На Земята микробите изпомпват природния газ в атмосферата на планетата. Може би сходно развиване съществува и на Марс?

Метанът обаче не е дълготраен в атмосферата на Марс. Излагането на слънчевата радиация, съчетано с реакции с други газове, унищожава газовите молекули в границите на няколко века. Тази химия е това, което прави откритието толкоз завладяващо. Ако метанът участва в марсианската атмосфера тъкмо в този момент, той би трябвало да е бил освободен относително скоро. Откриваемите количества могат да бъдат знак, че нещо е живо на Марс, способно да попълни снабдяването с метан.

Или пък не. Естествените взаимоотношения сред скали и вода също могат да създават газ. Метанът може да е бил заключен надълбоко под повърхността на Марс – където резервоари от антична вода се разрушават и излизат в атмосферата през тясна цепнатина в повърхността. Въздухът, който проучва Curiosity, може да е бил на възраст от милиарди години.

Историята за съществуването на метан на алената планета е комплицирана и търсенето на този газ беше почнало доста преди да се стигне до този интерес.

Първите доказателства за метан в марсианската атмосфера бяха открити през 2004 година от галактически транспортен съд, обикалящ към планетата и наземни телескопи на Земята. Имаше диспути и разногласия незабавно. Учените зад откритията обявиха, че са „ 99 % уверени “, че метанът е там. Външни откриватели споделяха, че сигналите не са задоволително мощни. Наземните наблюдения, показаха неуместната опция молекулите в личната атмосфера на Земята да се набъркат в измерванията.

„ Наземните наблюдения бяха най-малкото противоречиви, “ съобщи Пол Махафи, академик от НАСА, който управлява екипа на Curiosity, измерил съществуването на метан в атмосферата на Марс. За да разрешат дебата и даже да решат мистерията, те трябваше да слагат принадлежности в самата атмосфера на Марс.

През първата си година, роувърът Curiosity не откри нищо. Но през 2013 година внезапно записва скок в съществуването на метан. Сигналът за съществуване на метан остана за няколко седмици, преди да изчезне.

Последващите откривания следваха същия модел – краткотрайни сигнали, които като че ли съответстват със сезонните промени на планетата. Това бяха вълнуващи открития, само че за някои учени не бяха безапелационни.

„ Всички измервания, за които се оповестява, са доста дребни спрямо фоновите сигнали, които те би трябвало да пресяват, “ споделя Кевин Занле, планетарен академик в НАСА, който учи Марс, само че не е част от задачата на организацията, и е най-силния „ метан песимист “.

„ Никой от тях в действителност не е безапелационен. Но е разбираемо, в случай че сте откривател, който е измерил това, доста по-вероятно е да сте уверени, че го има “.

Откриването на метан на Марс е мъчно, даже и за роувър като Curiosity. Това не е като да задържи някаква лакмусова хартия напразно, до момента в който не усети метана и промени цвета си. Вместо това, роувърът гълтам въздух в изчерпателен модул и пречиства целия въглероден диоксид, който съставлява по-голямата част от марсианската атмосфера. Уредът концентрира оставащите газове, усилвайки техните сигнали.

Последните открития на метан бяха открити по този метод. Количеството му е било три пъти по-голямо от откритото през 2013 година, а Махафи споделя, че екипът е „ замаян “ от откритието.

Curiosity обаче, не е квалифициран да изследва тайната на метана на Марс, още по-малко въпроса за евентуалните същества, произвеждащи метан. Въпреки че инструментите на роувъра са предопределени да събират метан, те не могат да дефинират неговия източник.

Следващият уред на НАСА, прочут за момента като Марс 2020, няма да носи принадлежности за разкриване на метан; когато дойде при започване на 2021 година, а ще търси признаци на античен живот. Най-вероятно всеки създаден метан ще бъде от дълго време липсващ. Нито пък планувания от Европейската галактическа организация роувър Розалинд Франклин, който е кръстен на химика, оказал помощ за отключване на тайните на ДНК, който ще кацне на Марс по същото време.

Метанът може да бъде открит и от орбита, от обикалящи към Марс спътници, които учат по какъв начин газът взаимодейства със слънчевата светлина. „ Trace Gas Orbiter (TGO), на Европейската галактическа организация, може да е в положение да направи добър разбор, в случай че газът доближи задоволително висока централизация, само че е мъчно “, споделя Хокан Сведхем, академик от плана на задачата.

TGO прелетя над кратера, където се намира Curiosity, само че Сведхем и европейските учени не са дали отговор на въпроса дали също е усетил и измерил съществуването на метан.

Един от най-хубавите способи да се отговори на въпроса за метана е и един от най-амбициозните: Сондиране надълбоко в Марсианския терен, събиране на материал и връщането му назад към Земята. Космическите организации са към момента години надалеч от тази задача за противоположна връзка, която ще включва изстрелване на ракета от повърхността на Марс, нещо, което никой не е опитвал до момента. И даже в случай че метан-освобождаващите бактерии се свиват под повърхността, и най-напредналите технологии през днешния ден към момента могат да не ги виждат.

„ Проблемът с пробиването на сонда или две е, какво ще стане, в случай че пропуснете? “, споделя Пол Нийлс, планетен геолог от НАСА. „ Бактериите може да са съсредоточени в една област и може да ги пропуснете, в случай че пробиете на неверното място “.

Следващото развиване в метановата история евентуално ще се появи по нормалните канали: рецензирана публикация в научно списание. За учените работещи с Curiosity, резултатите могат да съставляват значимо изобретение. За скептиците те може и да не си костват цялата суетност. Но дали можем някой ден да разкрием живота на Марс, дали метанът ни води натам или не? Най-добре е в тази ситуация да се позовем на стандарта на Карл Сейган: „ Извънредните искания изискват изключителни доказателства “.