♥ В природата съществува един закон: сестрата определя възлюбената на брата си
„ Ако един наследник има майка, която обича, синът всеки път би трябвало да се ожени за една мома, която наподобява на майката. “ ~ Петър ДЪНОВ, „ Книга на живите “ (Изд. „ Астрала “).
(Портрет на Учителя Дънов, дело на художника Атанас Тасев; © petardanov.com)
Линии
Ако детето не е положително като майка си и татко си, то не е родено от тази майка и от този татко. Ако детето не мяза на татко си и майка си, то не е родено от тях. Ако върви по линията на майката, майката е майка, само че бащата не е татко. Аз бих ви привел образци. В актуалните фамилии освен мъжът прелюбодейства, само че и дамата прелюбодейства. Ако един мъж има една жена, която не обича, а обича друга жена, тази, която обича, го зачева, а другата го отглежда. То не е дете на тази майка. Любимата е майка, тя е майка му. Законът е подобен: щом едно дете не носи добродетелите на родителите си, щом едно дете не носи добродетелите на Любовта, щом едно дете не носи добродетелите на Мъдростта, щом едно дете не носи добродетелите на Истината, то не е родено от Бога. То не е родено от тези майка и татко. Това е моралът. Едно дете би трябвало да носи добродетелите на Любовта, най-малко една добродетел да носи.
Какво значи „ сестра “? В природата съществува един закон: сестрата дефинира възлюбената на брата си; един брат дефинира възлюбения на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, в никакъв случай не може да откри своя любим, тъй като нейният любим върви по линията на нейния брат. Ако братът не обича сестра си, не може да откри своята изгора, тъй като възлюбената върви по линията на сестра му. Ако един наследник има майка, която обича, синът всеки път би трябвало да се ожени за една мома, която наподобява на майката. Дъщерята да се ожени за един момък, който наподобява на татко й. Когато тя се дами за момък, който не наподобява на татко й, всеки път ще има несъгласие в живота, ще има различие. Когато се дами за момък, който наподобява на татко й, ще има обединяване. Син, който не мяза на майка си или на татко си, на дядо си или на баба си, нито на кого да е от рода, не е приет за техен наследник. Щом бащата и майката не го признават за собствен наследник, той остава вън. Майката и бащата обичат детето си, единствено когато то мяза на тях или на някого от техния жанр. Няма ли нещо общо с тях, те го държат надалеч от себе си. Това е закон, който се отнася до връзките на всички хора. Ти не можеш да обичаш един човек, в случай че той няма нито една линия, сходна на твоята. Срещнете ли човек, който има нещо общо с вас, вие го обиквате. Казва Христос: „ Кой е посял това семе? Някой неприятелски човек. “ По този закон някое дете наподобява на майка си.
Защо наподобява на майка си? Гледам му носа. То носи носа на майка си. Гледам, окото на майката - същото. И детето върви по линията на майка си. Но брадата на майката е остра, а на детето е необятна и споделям: по брада детето върви по линията на татко си. Бащата има необятна брада. И споделям, че в това дете майката има две, а бащата има едно. Бащата въздейства единствено на брадата, на физическия свят. Майката въздейства върху носа, върху неговия разум и неговата разумност. Това дете в живота ще мяза на майка си. В началото ще мяза на татко си, а в края ще мяза към този момент на майка си. Всички тези старания, които ние вършим в актуалния живот, са единствено сили, които работят за основаването у нас на един отличен мозък, за основаването на едно чудесно сърце и за основаването на една отлична душа - формата на една душа. Всички имате потребност от една позитивна просвета. Има нещо, което по завещание сте приели. Ти си деятелен, тъй като татко ти е бил деятелен. Или си ленив, тъй като майка ти е била бавна, дядото е бил ленив. Ако вървиш по тяхна линия, приемаш техните присъщи черти. Ако дядо ти е бил материалист, и ти си материалист. На дядо ти веждите са били дебели, и твоите са дебели. Наследствените черти биват външни и вътрешни. Например положението на един човек се дефинира от неговата коса. Колкото неговите мисли и усеща са по-груби, и космите са по-дебели. Когато космите щръкват, имат повече електричество, тогава би трябвало да се овлажнят, с цел да се уравновеси тази сила. Трябва да се вършат бани най-малко един път в седмицата, тъй като космите се нуждаят от вода, с цел да бъдат проводници на магнетизма. Ако не се мие човек, косата загрубява. Щом стане косата по-суха, и индивидът ще стане по-сух. Той не може да бъде добър. Празна е торбата му, помоли го някой, няма да направи услуга. Ако торбата е цялостна, подготвен е да услужи. Ако има единствено едно изсъхнало парче самун, то е за него, не е ситуиран да прави положително.
Според закона на наследствеността, споделяме: в случай че майката е вложила повече обич в своето дете, то върви по нейна линия, т.е. по женска линия. Следователно, в случай че майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде крепко, това дете не е изложено на заболяването на бащата. Обаче, в случай че детето върви по линията на татко си, който е бил леден във връзка с него, това дете е наказано да си замине. От децата си майката и бащата могат да видят по какъв начин са живели. Ако децата боледуват, или майката е отговорна, или бащата е отговорен. Ако синът боледува и върви по бащина линия, бащата е отговорен за това. Ако дъщерята боледува и мяза на майка си, т.е. върви по женска линия, майката е отговорна за това. Ако пък синът върви по линията на майка си и боледува, майката е отговорна. Ако е малоумен и върви по майчина линия, отново майката е отговорна. Ако синът е неприятен и върви по бащина линия, бащата е отговорен. Мнозина споделят, че еди-кое си дете върви по линията на дядо си и прародител си. Това е по закона на наследствеността. Значи бащата на това дете е приел някакъв минус от своя татко и след това, като е станал самичък татко, предал този минус на сина си. Та, когато споделят, че някое дете мяза на дядо си и на прародител си, то е тъй като и татко му мяза на своя татко. Понеже детето през днешния ден върви по бащина линия, то приема от татко си този минус, който татко му е приел от своя татко.
Като изучавате закона за наследствеността, ще видите, че цели родове следват живота на късите линии, а други - живота на дългите линии. Следователно деца, родени от родители, които произлизат от рода на късите линии, ще живеят малко време на земята. Ако се раждат деца от вторите родове, те ще следват пътя на дългите линии, ще живеят дълго време на земята. Често в живота стават кръстосвания: майката е от рода на тия, които следват пътя на късите линии, а бащата от тия, които следват дългите линии. Тогава, в случай че синът или дъщерята на това семейство мяза на бащата си, ще има опция да живее дълъг живот. Ако мяза на майка си, ще живее пай живот. В подобен случай синът или дъщерята ще живеят толкоз години, колкото е живял бащата или колкото е живяла майката. Обаче, в случай че синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се продължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има опция да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. Ти не можеш да бъдеш благополучен, в случай че татко ти не е бил благополучен. Ти не можеш да бъдеш трагичен, в случай че майка ти не е била нещастна. И противоположното е правилно: в случай че ти вървиш по линията на майка си, ти не можеш да бъдеш благополучен, в случай че майка ти не е била щастлива; или ти не можеш да бъдеш трагичен, в случай че майка ти не е била нещастна. Този закон е законът за вътрешното комбиниране на фамилията. Казвам: положителните и неприятните черти, които хората в този момент носят, са унаследени в техния организъм. Често се явяват такива дисонанси, музикални дисонанси - туй, което назовават нервност, нервозен човек. Нервността произтича от нервната тиня, която се образува към стените или вътре в стените, или от вън. Става подпушване, силите на човешката мисъл не могат да текат и тогава се явява туй нервно положение. Става приключване на нервната сила. Нервен е, не зависи тази раздразнителност от него. Дядо му е бил нервозен. Разправяше ми един господин следното: „ Не мога, споделя, да си обясня. Баща ми беше доста самоуверен човек, смел, и майка ми беше смела. Аз съм толкоз нерешителен, вечерно време като мръкне, боязън ме е да изляза вън. Мисля, че някоя мечка ме чака, че някой вълк ме чака, че някоя огромна змия ме чака, че духове има, или че е някой бандит. Като е ярко, самоуверен съм, подготвен съм да извадя нож. Как, споделя, ще ми го обясниш? Дойде ли вечер, боязън ме е. “ „ Аз ще ти обясня този боязън, той е наследствен от дядо ти. Дядо ти го е премачкала воденица. “ „ Действително дядо ми, бащата на татко ми, го е смачкала воденица. “ „ Понеже вървиш по пътя на дядо си, ти си унаследил този боязън на дядо си. “
Из: „ Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма “, Петър Дънов, изд. „ Астрала “, 2006 година
* Портрет на Учителя Дънов, дело на художника Атанас Тасев; petardanov.com
