България - еврошампион по доплащане за здраве
Аида ОВАНЕС
Случаите на пагубни разноски за опазване на здравето са по-високи в Белгия, в сравнение с в множеството други страни в Западна Европа, излиза наяве от констатациите в отчет от европейския офис на Световната здравна организация. Той е част от поредност от изследвания в страни, генериращи нови доказателства за финансовата отбрана в европейските здравни системи. От отчета излиза наяве, че Белгия е с най-голям % разноски за опазване на здравето от джоба на пациентите измежду страните в Западна Европа. Едно от 20 белгийски семейства през 2020 година е имало финансови усложнения заради персонални заплащания за опазване на здравето, разгласи районният шеф на СЗО за Европа Ханс Клуге. " Това е съществено безпокойствие ", коментира в изказване Клуге, който е белгиец.> Причините са различни > Голяма част от въпросните разноски са за медицински произведения като очила, слухови апарати, само че и поради болнични грижи. Изследователите обаче изясняват, че в по-бедните семейства пагубните разноски се дължат основно на извънболничната помощ, медикаментите и диагностичните проби. Въпреки че създателите на отчета на СЗО признават дейностите на държавното управление за възстановяване на обстановката (замразяване на годишния предел за доплащане, разширение на покритието за стоматологични грижи и др.), те акцентират, пречките остават. СЗО/Европа дава много рекомендации, измежду които унищожаване на ретроспективно възобновяване на разноските за всички здравни услуги, освобождение на семействата с ниски приходи от другите форми на доплащане и други
Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности, като храна, жилище и електричество.
Докладът на СЗО/Европа за високите доплащания за здраве в Белгия неизбежно припомня на българина за неговите си доплащания в тази сфера. И това не е единствено чувство на платците, а е подчертавано нееднократно в отчетите на интернационалните институции.> Колко е здравната вноска у нас? > Някой може да каже, че здравната осигуровка в България е ниска. Да, тя е 8% към публичния фонд. Но българинът заплаща за здраве и посредством налозите си съм държавната и към общинската хазна, голяма част от хората заплащат и през спомагателното здравно обезпечаване. Да не забравяме и изцяло законното наложително заплащане за избор на екип (при операции), даже когато екипът е единствен в болничното заведение. Така че, в случай че бъде вдигната вноската към НЗОК, другите заплащания и доплащанията от джоба дали ще отпаднат? Дали доктори и сестри ще бъдат най-малко малко по-доволни от възнагражденията си? Едва ли. >
България има висок % на пагубни разноски > за опазване на здравето спрямо други европейски страни, разгласи през юли предходната година в собствен отчет СЗО/Европа. От него стана ясно, че през 2018 година 1 от 5 семейства е направило заплащания от джоба си, които надвишават потенциала им да заплащат за опазване на здравето с най-малко 40%. Личните доплащания за амбулаторни медикаменти (за извънболнично или домашно лечение), са главният мотор на пагубните разноски за опазване на здравето в България. Те засягат най-вече бедните семейства, възрастните и хората от селските региони. Тези разноски се усилват с течение на времето написа в отчета, озаглавен: ДМогат ли хората да си разрешат да заплащат за опазване на здравето? Нови доказателства за финансовата отбрана в България ". Близо 15% от популацията не е обезпечено и има достъп единствено до няколко обществено финансирани здравни услуги.
Изследователите не отхвърлят минималния прогрес, само че акцентират, че през 2019 г. > доплащанията у нас са 39% > от разноските за опазване на здравето, до момента в който междинното за Европейския съюз е 21%!
Една от рекомендациите на СЗО е понижаване на цените на медикаментите и увеличение на бюджета за опазване на здравето, защото обществените разноски за опазване на здравето в България към момента са ниски спрямо множеството страни от Европейски Съюз - 4% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година при приблизително за Европейски Съюз 6%. И от СЗО акцентират, че у нас цените на медикаментите са високи спрямо други страни от Европейски Съюз.
Виждаме, че без значение от рекомендациите, все още не сторено нищо за понижаване на доплащанията за пациентите, изключително колкото за медикаментите.
Когато СЗО окачестви като " сериозна угриженост " високите равнища на здравни разноски, нормално това значи, че разноските са толкоз високи, че семействата към този момент не могат да си разрешат съществени потребности като храна, жилище и отопление.
Ръководителят на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи Тамаш Еветовиц разяснява предишното лято: " Силната взаимозависимост на България от заплащания от джоба за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие - концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения ".
Засега изключително придвижване по въпроса няма. Това доста елементарно може да се изясни от виновните с неналичието на постоянно държавно управление, спорадични парламенти и впрочем. Казано другояче - опазването на здравето у нас продължава да е оставено на самотек. Особено във връзка с доплащанията от пациенти.> За по-малко - повече пари > Числата може би приказват по-добре от чувството на потребителя. По данни на Национален статистически институт през четвъртото тримесечие на 2022 година разноските на семействата за опазване на здравето са нарастнали с 18,4% по отношение на същия интервал на 2021 година Ако през четвъртото тримесечие на 2021 година едно домакинство е харчело приблизително 259,80 лева за здраве, то за същия интервал на 2022 година парите скачат на 304,41 лева За самичък човек междинната сума нараства от 125,70 лева на 148,81 лева (с 18.4%). Но любопитното в статистиката е, че в упоменатия интервал на 2021 година разноските за здраве са 6,7% от общите разходи, до момента в който година по-късно българинът ги " свива " на 6,6%.
Здравеопазването е в топ 5 на увеличените през февруари 2023 година цени по отношение на предходния месец, като в тази сфера растежът е с 1%. Няма нищо неправилно щом цените в известията да вземем за пример за месец са нарастнали с 1,9%. > Данък добавена стойност на медикаментите > " За медикаментите по лекарско наставление, които се отпускат не по Здравна каса, Данък добавена стойност би трябвало да е 9%. За частта, която заплаща Здравната каса, Данък добавена стойност би трябвало да е 0% ", сподели преди дни представителят на България в Европейската организация по медикаментите проф. Илко Гетов. Да напомним, че и в сегашната предизборна пПрограма на Българска социалистическа партия е записано: " Намаляване на Данък добавена стойност върху лекарствените артикули и медицинските произведения на 9% ".
Много разбори и доста отчети - и български, и интернационалните, се изписаха през годините. Може би към този момент е време за дейности за понижаване на доплащанията от джоба на българина за здраве. А и идат нови избори - дано спечелилият ги покаже, че е заслужил доверието на гласоподавателите.
А минималната заплати?
От 1 януари 2023 година минималното месечно заплащане в Белгия е 1954,99 евро.
В България минималната заплата от началото на тази година е 780 лв., което е 398,8 евро месечно. Излишно е да се напомня, че българските жители са с най-ниско минимално заплащане в Европа.
Случаите на пагубни разноски за опазване на здравето са по-високи в Белгия, в сравнение с в множеството други страни в Западна Европа, излиза наяве от констатациите в отчет от европейския офис на Световната здравна организация. Той е част от поредност от изследвания в страни, генериращи нови доказателства за финансовата отбрана в европейските здравни системи. От отчета излиза наяве, че Белгия е с най-голям % разноски за опазване на здравето от джоба на пациентите измежду страните в Западна Европа. Едно от 20 белгийски семейства през 2020 година е имало финансови усложнения заради персонални заплащания за опазване на здравето, разгласи районният шеф на СЗО за Европа Ханс Клуге. " Това е съществено безпокойствие ", коментира в изказване Клуге, който е белгиец.> Причините са различни > Голяма част от въпросните разноски са за медицински произведения като очила, слухови апарати, само че и поради болнични грижи. Изследователите обаче изясняват, че в по-бедните семейства пагубните разноски се дължат основно на извънболничната помощ, медикаментите и диагностичните проби. Въпреки че създателите на отчета на СЗО признават дейностите на държавното управление за възстановяване на обстановката (замразяване на годишния предел за доплащане, разширение на покритието за стоматологични грижи и др.), те акцентират, пречките остават. СЗО/Европа дава много рекомендации, измежду които унищожаване на ретроспективно възобновяване на разноските за всички здравни услуги, освобождение на семействата с ниски приходи от другите форми на доплащане и други
Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности, като храна, жилище и електричество.
Докладът на СЗО/Европа за високите доплащания за здраве в Белгия неизбежно припомня на българина за неговите си доплащания в тази сфера. И това не е единствено чувство на платците, а е подчертавано нееднократно в отчетите на интернационалните институции.> Колко е здравната вноска у нас? > Някой може да каже, че здравната осигуровка в България е ниска. Да, тя е 8% към публичния фонд. Но българинът заплаща за здраве и посредством налозите си съм държавната и към общинската хазна, голяма част от хората заплащат и през спомагателното здравно обезпечаване. Да не забравяме и изцяло законното наложително заплащане за избор на екип (при операции), даже когато екипът е единствен в болничното заведение. Така че, в случай че бъде вдигната вноската към НЗОК, другите заплащания и доплащанията от джоба дали ще отпаднат? Дали доктори и сестри ще бъдат най-малко малко по-доволни от възнагражденията си? Едва ли. >
България има висок % на пагубни разноски > за опазване на здравето спрямо други европейски страни, разгласи през юли предходната година в собствен отчет СЗО/Европа. От него стана ясно, че през 2018 година 1 от 5 семейства е направило заплащания от джоба си, които надвишават потенциала им да заплащат за опазване на здравето с най-малко 40%. Личните доплащания за амбулаторни медикаменти (за извънболнично или домашно лечение), са главният мотор на пагубните разноски за опазване на здравето в България. Те засягат най-вече бедните семейства, възрастните и хората от селските региони. Тези разноски се усилват с течение на времето написа в отчета, озаглавен: ДМогат ли хората да си разрешат да заплащат за опазване на здравето? Нови доказателства за финансовата отбрана в България ". Близо 15% от популацията не е обезпечено и има достъп единствено до няколко обществено финансирани здравни услуги.
Изследователите не отхвърлят минималния прогрес, само че акцентират, че през 2019 г. > доплащанията у нас са 39% > от разноските за опазване на здравето, до момента в който междинното за Европейския съюз е 21%!
Една от рекомендациите на СЗО е понижаване на цените на медикаментите и увеличение на бюджета за опазване на здравето, защото обществените разноски за опазване на здравето в България към момента са ниски спрямо множеството страни от Европейски Съюз - 4% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година при приблизително за Европейски Съюз 6%. И от СЗО акцентират, че у нас цените на медикаментите са високи спрямо други страни от Европейски Съюз.
Виждаме, че без значение от рекомендациите, все още не сторено нищо за понижаване на доплащанията за пациентите, изключително колкото за медикаментите.
Когато СЗО окачестви като " сериозна угриженост " високите равнища на здравни разноски, нормално това значи, че разноските са толкоз високи, че семействата към този момент не могат да си разрешат съществени потребности като храна, жилище и отопление.
Ръководителят на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи Тамаш Еветовиц разяснява предишното лято: " Силната взаимозависимост на България от заплащания от джоба за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие - концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения ".
Засега изключително придвижване по въпроса няма. Това доста елементарно може да се изясни от виновните с неналичието на постоянно държавно управление, спорадични парламенти и впрочем. Казано другояче - опазването на здравето у нас продължава да е оставено на самотек. Особено във връзка с доплащанията от пациенти.> За по-малко - повече пари > Числата може би приказват по-добре от чувството на потребителя. По данни на Национален статистически институт през четвъртото тримесечие на 2022 година разноските на семействата за опазване на здравето са нарастнали с 18,4% по отношение на същия интервал на 2021 година Ако през четвъртото тримесечие на 2021 година едно домакинство е харчело приблизително 259,80 лева за здраве, то за същия интервал на 2022 година парите скачат на 304,41 лева За самичък човек междинната сума нараства от 125,70 лева на 148,81 лева (с 18.4%). Но любопитното в статистиката е, че в упоменатия интервал на 2021 година разноските за здраве са 6,7% от общите разходи, до момента в който година по-късно българинът ги " свива " на 6,6%.
Здравеопазването е в топ 5 на увеличените през февруари 2023 година цени по отношение на предходния месец, като в тази сфера растежът е с 1%. Няма нищо неправилно щом цените в известията да вземем за пример за месец са нарастнали с 1,9%. > Данък добавена стойност на медикаментите > " За медикаментите по лекарско наставление, които се отпускат не по Здравна каса, Данък добавена стойност би трябвало да е 9%. За частта, която заплаща Здравната каса, Данък добавена стойност би трябвало да е 0% ", сподели преди дни представителят на България в Европейската организация по медикаментите проф. Илко Гетов. Да напомним, че и в сегашната предизборна пПрограма на Българска социалистическа партия е записано: " Намаляване на Данък добавена стойност върху лекарствените артикули и медицинските произведения на 9% ".
Много разбори и доста отчети - и български, и интернационалните, се изписаха през годините. Може би към този момент е време за дейности за понижаване на доплащанията от джоба на българина за здраве. А и идат нови избори - дано спечелилият ги покаже, че е заслужил доверието на гласоподавателите.
А минималната заплати?
От 1 януари 2023 година минималното месечно заплащане в Белгия е 1954,99 евро.
В България минималната заплата от началото на тази година е 780 лв., което е 398,8 евро месечно. Излишно е да се напомня, че българските жители са с най-ниско минимално заплащане в Европа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ