Нова магистрала ще ни свързва със Северна Македония
Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) задвижи плана за създаване на автомагистрала, която ще ни свърже със Северна Македония. Ведомството разгласи социална поръчка за 3,720 млн. лева с Данък добавена стойност за разработване на абстрактен и механически план дружно с парцеларен проект за новия аутобан, който още няма име. Срокът за подаване на предложения е 15 септември. Идеята е автомагистралата да стартира от Дупница с пътен възел, който да я свърже със “Струма”. Оттам тя ще тръгне на запад, като част от трасето ще дублира сегашните пътища Дупница - Кюстендил и Кюстендил - Гюешево.
Цялото трасе ще е към 62 километра, само че до момента в който не се изготви прецизен механически план, тази дължина е единствено условна. Намерението е новият път да е с габаритите на автомагистрала, т.е. 27 метра необятен и с планова скорост на придвижване 120 км в час.
След изработването на абстрактен план, който би трябвало да планува няколко разновидността, ще се пристъпи към екологичните процедури и едвам откакто има утвърдена оценка за влияние върху околната среда (ОВОС), ще се вършат съответен механически план и парцеларен проект, с цел да се види какви и какъв брой земи би трябвало да се отчуждават, написа " 24 часа ". Срокът за осъществяването на поръчката е 150 дни, само че това включва единствено времето за планиране. Екологичните процедури са настрана, а при обжалване, както се случва нормално, могат да се проточат с години. Освен това процедурите по координиране на Оценка на въздействието върху околната среда ще пресечен периодите за правене на техническия план.
Най-важното за тази автомагистрала е, че за нея няма и планувано финансиране в националния бюджет, нито е залегнала в някоя оперативна стратегия.
Идеята за автомагистрала на българска територия до границата със Северна Македония породи след взаимното съвещание сред държавните управления на Кирил Петков и на северомакедонския му сътрудник Димитър Ковачевски през януари.
Тогава двамата загатнаха в взаимния протокол създаване на такава автомагистрала, защото държавното управление на съседите работи сега по рехабилитация на пътя след Скопие до албанската граница.
Това е в действителност някогашният кулоар номер 8, който през 2014 година отпадна от проектите на Европейската комисия за сметка на основаването на новата TNT пътна мрежа, която има други цели.
Намерението на Албания и Северна Македония е още веднъж да слагат в Брюксел на дневен ред въпроса за финансиране на такава автомагистрала от предприсъединителните фондове.
Обявяването на поръчка за разработване на план се прави още в този момент, тъй като дружно с процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда времето за подготвителната работа е сред 3 и 5 години.
В предишното у нас имаше и друга концепция за автомагистрала в региона, условно наречена “Рила”. Тя обаче предвиждаше байпас на “Тракия” през Костенец, Боровец и Самоков до Дупница, тъй като по този метод се заобикаля минаването през столицата за трафика, който идва от изток и би трябвало да се насочи към Северна Македония.
Цялото трасе ще е към 62 километра, само че до момента в който не се изготви прецизен механически план, тази дължина е единствено условна. Намерението е новият път да е с габаритите на автомагистрала, т.е. 27 метра необятен и с планова скорост на придвижване 120 км в час.
След изработването на абстрактен план, който би трябвало да планува няколко разновидността, ще се пристъпи към екологичните процедури и едвам откакто има утвърдена оценка за влияние върху околната среда (ОВОС), ще се вършат съответен механически план и парцеларен проект, с цел да се види какви и какъв брой земи би трябвало да се отчуждават, написа " 24 часа ". Срокът за осъществяването на поръчката е 150 дни, само че това включва единствено времето за планиране. Екологичните процедури са настрана, а при обжалване, както се случва нормално, могат да се проточат с години. Освен това процедурите по координиране на Оценка на въздействието върху околната среда ще пресечен периодите за правене на техническия план.
Най-важното за тази автомагистрала е, че за нея няма и планувано финансиране в националния бюджет, нито е залегнала в някоя оперативна стратегия.
Идеята за автомагистрала на българска територия до границата със Северна Македония породи след взаимното съвещание сред държавните управления на Кирил Петков и на северомакедонския му сътрудник Димитър Ковачевски през януари.
Тогава двамата загатнаха в взаимния протокол създаване на такава автомагистрала, защото държавното управление на съседите работи сега по рехабилитация на пътя след Скопие до албанската граница.
Това е в действителност някогашният кулоар номер 8, който през 2014 година отпадна от проектите на Европейската комисия за сметка на основаването на новата TNT пътна мрежа, която има други цели.
Намерението на Албания и Северна Македония е още веднъж да слагат в Брюксел на дневен ред въпроса за финансиране на такава автомагистрала от предприсъединителните фондове.
Обявяването на поръчка за разработване на план се прави още в този момент, тъй като дружно с процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда времето за подготвителната работа е сред 3 и 5 години.
В предишното у нас имаше и друга концепция за автомагистрала в региона, условно наречена “Рила”. Тя обаче предвиждаше байпас на “Тракия” през Костенец, Боровец и Самоков до Дупница, тъй като по този метод се заобикаля минаването през столицата за трафика, който идва от изток и би трябвало да се насочи към Северна Македония.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ