В университетската си стая в Бангладеш Нина, на 19 години, държи боксовите си ръкавици до лицето си и се взира в огледалото.
Тя се учи да се защитава. Тя казва, че няма друг начин. Нина е една от стотиците афганистански жени, които са приели предложението за образование в чужбина, въпреки че знаят, че може никога да не успеят да се върнат у дома.
Близо 12 месеца преди, минавайки през летището в Кабул, тя казва, че се е почувствала много по-малко силна. Спомня си как ръцете й трепереха. Тя знаеше, че е опасно да бяга от Афганистан.
Когато летищните служители я разпитаха, тя излъга: „Талибаните не позволяват на жените да пътуват сами, затова казах, че майка ми е болна в Пакистан.“ p>
Тя изпита облекчение, когато бяха убедени, но по-трудно предизвикателство тепърва предстои.
Когато Нина се качи на самолета, тя се отдалечи от дома и семейството си. „В деня, когато си тръгнах, плаках, че може никога повече да не видя лицето на майка ми, беше толкова трудно за мен“, казва тя.
„Това разби сърцето на по-малката ми сестра. Когато си помисля за тях, ме боли."
„Искаме да измъкнем 1000 жени“< /h2>
Откакто талибаните поеха контрола над Афганистан преди две години – през август 2021 г. – животът на жените в страната се промени драстично.
Те губят правото си на образование след навършване на 12 години, правото си да носят каквото искат или да пътуват сами повече от 72 км.
Нина е сред онези, на които е предложен изход - образование по програми, организирани от Азиатския университет за жени (AUW).
