Афера между съветски шпионин и гениален учен по време на

Афера сред руски разузнавач и талантлив академик по време на Втората международна война звучи като сюжет от филм за Джеймс Бонд. Но историята е същинска и в основната роля е великият Алберт Айнщайн. Всичко това би останало в загадка за човечеството, в случай че любовните писма на гения не бяха се появили на търг в аукционната къща Sotheby's през 1998 г. 

Фаталната жена

Маргарита Коненкова е родена през 1895 година в отдалечения съветски град Сарапул, където приключва учебно заведение. Като госпожица се реалокира в Москва, записва курсове по право и живее със фамилията на Иван Бунин (известен съветски публицист, притежател на Нобелова премия за литература, връчена му през 1933 г.). В Москва тя среща брачна половинка си Сергей Коненков, който към този момент е построил кариера на сполучлив ваятел. През 1922 година двойката пътува дружно до Съединени американски щати. Уж са възнамерявали да останат там единствено няколко месеца, остават там 22 години. 

Романът

Съпругът на Маргарита получава поръчка да направи бюст на Алберт Айнщайн за Принстънския университет и двойката се среща с учения тъкмо преди да стартира работата. Сергей Коненков посещава Принстън единствено няколко пъти, с цел да разиска проектите за плана, само че брачната половинка му става чест клиент в влиятелното висше образователно заведение. Явно искрата пламва още тогава, зад тила на нищо неподозиращия ваятел. Айнщайн даже му написа писмо, като го убеждава да изпрати Маргарита на езерото Саранак, където ученият има вила. Той твърди, че Маргарита е болна и би трябвало да прекара известно време в по-мек климат, с цел да оздравее. Намира отнякъде и подправена лекарска рекомендация. Като всеки влюбен, Айнщайн измисля всевъзможни номера единствено и единствено да прекара повече време с изгората си. Но надали е предполагал, че бурният любовен разказ сред тях за дамата е просто работен развой.

Мисията

Задачата на Коненкова, изпратена от Кремъл, е да разбере всички вероятни детайлности за плана „ Манхатън “ –  кодовото наименование на план за основаване на първите в света нуклеарни оръжия, сбъднат в Съединени американски щати сред 1942 и 1946 година със съдействието на Англия и Канада. Маргарита в действителност минавала за съдбовна жена. Преди за завърти главата на Айнщайн, съгласно историците е имала флирт и с композитора Сергей Рахманинов, и с гениалния оперен артист Фьодор Шаляпин. Тя сполучливо проникнала в научния кръг на Принстън, като се сближила с Айнщайн и Робърт Опенхаймер, един от „ бащите “ на атомната бомба. Що се отнася до Айнщайн, макар че тя съумяла да го запознае със руския консул в Съединени американски щати, малко евентуално е да е получила скъпа информация от великия академик. Геният не е работил непосредствено по нуклеарния план, макар че точно той (в един по-ранен интервал –  преди да осъзнае смъртоносната й мощ) е упорствал пред президента Рузвелт да се мисли за потреблението на атомната сила за военни цели.

Писмата

Аферата евентуално щеше да остане в загадка, в случай че не беше сбирка от 56 писма, които се появяват на търг на аукционната къща Sotheby's, предоставени от неизвестен родственик на Коненкова през 1998 година Писмата датират от 1945 година до 1946 година, годините, когато семейство Коненкови се връщат в Съветския съюз. От писмата излиза наяве, че май Айнщайн не е знаел, че обичаната му в действителност е разузнавач. Той й приказва с гальовен звук, наричайки тях двамата с обединителното „ Алмар “, получено от двете им дребни имена Алберт и Маргарита. Любовният живот на Айнщайн не е благополучен: първият му брак приключва с бракоразвод заради изневярата му, а втората му брачна половинка умира по времето, когато той среща Маргарита. Коненкова е последната обич на Айнщайн. По времето на любовната им преписка Алберт е на 66 години, а изгората му – на 45.
Сред персоналните движимости на Коненкова, след гибелта й през 1980 година, са открити няколко занимателни рисунки, присъщи за маниера на Айнщайн, листове, цялостни с формули и един сонет на немски, подписан с буквите А. А. Почеркът не може да бъде сгрешен, само че езикът на сонета съгласно лингвистите, не е навръх немски. Все отново учените съумели да дешифрират любовните строфи. Ето една от тях:„...Ела да ме видиш в Принстън,мир и отмора те чакат.Ще четем Толстой,И когато се умориш, ще вдигнешкъм мен очи, цялостни с деликатност,И аз ще видя отражението на Бога в тях.Казваш, че ме обичаш,но не е по този начин.Викам на помощ Амур,за да те убедяда бъдеш милостива към мен.А.А. Коледа. 1943 “
Източник