Адв. Кашъмов пред Фрог: Прозира опит “Биволъ” да бъде ударен
Адвокат Кашъмов, разбрахме, че компания “Еврохолд” е завела дело против “Биволъ” с иск за 1 млн. лв.. Имате ли догатки, че с сходни големи искове, бих споделила непостижими, може да се вършат опити дадена неуместна медия да бъде ударена?
Разбира се, че прозира опит медията да бъде ударена и несъмнено, че това е сума, която е непостижима за подобен уебсайт. Искът е предявен като непълен за 50 000 лв., само че общата сума е 1 млн. Така го е определил самият просител. Той не носи отговорност за това свое установяване. Държавна такса не се дължи, по тази причина е заведен и като непълен. Но става дума за едно размахване на пръст. Фирмата разполага с финансовия запас делото да продължи нататък. Според мен това единствено по себе си е предопределено медията да се сплаши. Още повече, че ние можем да посочим и други образци на настоящи каузи против онлайн медии.
Дайте ни образец.
Има подобен случай на някогашния ръководител на Софийски градски съд против Медиапул - публицист, създател и основния редактор. Там има запорирани суми, които са на доста огромна стойност - приказваме за по 50-60 000 лв.. Когато на човек му запорират такава сума, действително той не може да живее обикновено. Има такива практики и те са вероятни, тъй като в българското законодателство няма предел за сходни искове. Няма предел и по тази причина ищецът може свободно да си го дефинира. Има и нещо друго - възможно е по такива каузи да се желаят обезпечения - запори на сметки. Една медийна обява от сериозен темперамент не е същото като това да дължиш пари на някого и да не си плащаш сметките. За мен в закона това разграничаване не се прави, което е директно в ущърб на свободата на словото.
Какво би трябвало да се промени, с цел да не може медиите да се нападат от хора и компании, които желаят да ги унищожат с непостижими искове?
От европейските институции се предлага да се одобри инструкция на Европейски Съюз, евентуално другата година, с която да се даде опция за къса и бърза преценка от страна на съда дали не се касае за корист с правото да се желае обезщетение от обява. В подобен случай ще се обръща доказателствената тежест, като ще се преценят разнообразни критерии - публичен интерес, обществена фигура и т. н. Но не пречи това да се вкара в националното ни законодателство и без да чакаме Директивата. Смятам, обаче, че за България е напряко рисково да се предизвикват законодателни промени, тъй като това, което влезе от едната страна, не е ясно в какъв тип излиза от друга - Народното събрание. За страдание през последните години виждаме не добра процедура в законодателния развой. Но в случай че се подходи интелигентно, правилно, ето това са нещата, които би трябвало да се създадат. Не може един юридически спор, обвързван с сериозна обява за социална активност, на обществена фигура, да се преглежда по този начин, както се преглежда юридически спор за някой, който не си и платил сметката на съседа, като му е взел заем.
Имате ли рисковия, че иск от 1 млн. лв. може да облече “Биволъ” на гибел?
Безспорно. Разбира се, аз имам вяра в българския съд. Смятам, че сходни искания не са реалистични. Но не трябва да забравяме, че въпреки и да не са доста случаите, има и такива, при които делото не попада на добър арбитър. Видяхме случая с Росен Босев от “Капитал”, който бе наказан, той като съдията по отношение на който е писал сериозна обява, не си направи отказ и делото е в Страсбург. От време на време се получават такива неща, които не са удобни за медията. И също така самият факт, че е заведен сходен желае, че съществува въпреки и някаква опция той да бъде почетен, е един стрес за хората, които работят в тази медия. Защото това е техният ежедневен живот - в последна сметка да разкриват неуместните истини, да подлагат на критика мощните във властта, да разкриват тези връзки - власт-бизнес. Един уебсайт не може да се усеща свободен да прави сериозната си роля, в случай че по отношение на него има такова дело. А в случай че след едно дело, дойдат и други, това прави още по-трудна работата на проверяващите публицисти.
Интервю на Катя Илиева
Разбира се, че прозира опит медията да бъде ударена и несъмнено, че това е сума, която е непостижима за подобен уебсайт. Искът е предявен като непълен за 50 000 лв., само че общата сума е 1 млн. Така го е определил самият просител. Той не носи отговорност за това свое установяване. Държавна такса не се дължи, по тази причина е заведен и като непълен. Но става дума за едно размахване на пръст. Фирмата разполага с финансовия запас делото да продължи нататък. Според мен това единствено по себе си е предопределено медията да се сплаши. Още повече, че ние можем да посочим и други образци на настоящи каузи против онлайн медии.
Дайте ни образец.
Има подобен случай на някогашния ръководител на Софийски градски съд против Медиапул - публицист, създател и основния редактор. Там има запорирани суми, които са на доста огромна стойност - приказваме за по 50-60 000 лв.. Когато на човек му запорират такава сума, действително той не може да живее обикновено. Има такива практики и те са вероятни, тъй като в българското законодателство няма предел за сходни искове. Няма предел и по тази причина ищецът може свободно да си го дефинира. Има и нещо друго - възможно е по такива каузи да се желаят обезпечения - запори на сметки. Една медийна обява от сериозен темперамент не е същото като това да дължиш пари на някого и да не си плащаш сметките. За мен в закона това разграничаване не се прави, което е директно в ущърб на свободата на словото.
Какво би трябвало да се промени, с цел да не може медиите да се нападат от хора и компании, които желаят да ги унищожат с непостижими искове?
От европейските институции се предлага да се одобри инструкция на Европейски Съюз, евентуално другата година, с която да се даде опция за къса и бърза преценка от страна на съда дали не се касае за корист с правото да се желае обезщетение от обява. В подобен случай ще се обръща доказателствената тежест, като ще се преценят разнообразни критерии - публичен интерес, обществена фигура и т. н. Но не пречи това да се вкара в националното ни законодателство и без да чакаме Директивата. Смятам, обаче, че за България е напряко рисково да се предизвикват законодателни промени, тъй като това, което влезе от едната страна, не е ясно в какъв тип излиза от друга - Народното събрание. За страдание през последните години виждаме не добра процедура в законодателния развой. Но в случай че се подходи интелигентно, правилно, ето това са нещата, които би трябвало да се създадат. Не може един юридически спор, обвързван с сериозна обява за социална активност, на обществена фигура, да се преглежда по този начин, както се преглежда юридически спор за някой, който не си и платил сметката на съседа, като му е взел заем.
Имате ли рисковия, че иск от 1 млн. лв. може да облече “Биволъ” на гибел?
Безспорно. Разбира се, аз имам вяра в българския съд. Смятам, че сходни искания не са реалистични. Но не трябва да забравяме, че въпреки и да не са доста случаите, има и такива, при които делото не попада на добър арбитър. Видяхме случая с Росен Босев от “Капитал”, който бе наказан, той като съдията по отношение на който е писал сериозна обява, не си направи отказ и делото е в Страсбург. От време на време се получават такива неща, които не са удобни за медията. И също така самият факт, че е заведен сходен желае, че съществува въпреки и някаква опция той да бъде почетен, е един стрес за хората, които работят в тази медия. Защото това е техният ежедневен живот - в последна сметка да разкриват неуместните истини, да подлагат на критика мощните във властта, да разкриват тези връзки - власт-бизнес. Един уебсайт не може да се усеща свободен да прави сериозната си роля, в случай че по отношение на него има такова дело. А в случай че след едно дело, дойдат и други, това прави още по-трудна работата на проверяващите публицисти.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ