Абсурдно е да се иска оттегляне на главния прокурор след

Абсурдно е да се желае отдръпване на основния прокурор след атентата против него с претекста, че потърпевшият може да пречи на следствието

Странно, само че не и ненадейно, резонансът от гърмежа против автомобила на основния прокурор Иван Гешев докара до апели за краткотрайното премахване на обвинител №1, с цел да не пречил на следствието, както и до претенции до отрасловата гилдия на Висшия правосъден съвет за инспекция – месил ли се е пострадалият в събирането на доказателства. За последното мотив дадоха и изказванията на заместника на Гешев и шеф на Национална следствена работа Борислав Сарафов, който изрази неодобрение, че непознат специалист, придружаван от заместник-директора на следствието Ясен Тодоров, огледал от разстояние мястото на гърмежа.

В сряда пет неправителствени организации, свързани с един политико-икономикоюридически и медиен център, желаеха прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се заеме със случая. Няма никакво подозрение, че настояването на АКФ, БИПИ, ИПИ, БХК и Български адвокати за правата на човека преследва на първо място политически цели и внушението, че актуалната правна уредба не разрешава надзор и следствие на дейности на обвинител №1. Искането на Неправителствени организации има напълно лобистки  темперамент и кореспондира с идното разглеждане в Народното събрание на плана на Министерство на правораздаването за основаването на механизъм за инспекция на основния прокурор.

Извън политическите цели, които се преследва с това искане, от юридическа позиция, то се явява незначително. Висш съдебен съвет е административен, а не проверяващ орган. Членовете на съвета нямат качествата на настоящи магистрати – прокурори или следователи, с цел да преглеждат всъщност обещано наказателно произвеждане или следствие. Това, което най-вече може да създадат е да изискат за сведение от съответната прокуратура или наблюдаващ прокурор информация дали са открити някакви нарушавания. Признак за нещо сходно в сегашния случай обаче няма.

Висш съдебен съвет би могъл да извърши инспекция на проблема всъщност, само че това може да се случи едвам след приключването на следствието, след внасянето вероятно на обвинителен акт, даже след приключване отминалостта на осъщественото закононарушение. Всичко друго деяние би било незаконосъобразно и всъщност би представлявало груба интервенция във висящо досъдебно произвеждане. И това е доста добре известно на юристите от петте Неправителствени организации, само че за задачите на пропагандата, те го премълчават, с цел да могат да кажат когато прокурорска гилдия на Висш съдебен съвет одобри „ за сведение “ настояването им: „ ето, виждате ли, основният прокурор е недостижим, би трябвало смяна на закона “. А законът чака в правна комисия на Народното събрание, ръководена вещо от юрист с 2 година юридически стаж. Ако бяха справедливи и в реалност загрижени за хода на делото, въпросните пет Неправителствени организации трябваше да адресират настояването си не до Висш съдебен съвет, а до наблюдаващия прокурор, тъй като той е способен да се произнася по делото на този стадий. Всичко друго е политика, лобизъм, операции и агитация.

Още по-абсурдни откъм юридическа страна тези дни са апелите за краткотрайното отдръпване на основния прокурор, с цел да можело да се извърши обективно следствие на покушението против него, по което се явява потърпевш. По създание сходни апели не почиват нито на законите, още по-малко на Конституцията, които ясно са регламентирали обстановките, в които обвинител №1 не би могъл да заема поста. И измежду тях сходна догадка не съществува, най-малкото тъй като не се основава на юридически причини, само че и на чисто логичен.

Всъщност част от тези, които насочат въпросния апел, изпадат в необичайно несъгласие и демонстрират, че преследват самоцелен опит за дискредитиране и премахване на обвинител №1. От една страна една група политици, адвокати и медии настоятелно внушават, че атентат не е имало, още по-малко основният прокурор е потърпевш, тъй като са „ гърмели пиратки “. От друга страна, същата група твърди, че има осъществено закононарушение и тъй като основният прокурор се явява потърпевш, то той неотложно би трябвало да напусне прокуратурата, с цел да не попречи на обективността на следствието.

Точно тези две взаимно изключващи се хипотези идват да покажат, че резонансът от атентата против Иван Гешев вместо да се употребява за откриване на обстоятелствата, причинителите и поръчителите на закононарушението, слага страна член на Европейския съюз в срамна позиция, в която основният прокурор се оказва цел на гърмеж и вместо институциите да работят съответно, казусът се използва напълно конюнктурно. И последното не е изненадващо, тъй като доста от дълго време политиката и лобизма нагазиха в правораздаването и го трансфораха в пленник на ползите на избрани групи. И до момента в който това е по този начин, то върховенството на правото у нас ще остане просто девиз, само че без наличие.