ББР се оплете в обясненията за отпуснатите 75 млн. лв. кредит за "С.Г. груп"
" Абсолютно съм склонен, че в тази обстановка това не звучи добре. Не го знам по какъв начин е, какъв брой е законно, какъв брой е морално, само че не звучи добре ", съобщи вицепремиерът Томислав Дончев във връзка заема, като сподели, че чака пояснение от управлението на ББР.
© Велко Ангелов Отпуснатите след началото на изключителното състояние 75 млн. лева заем от Българската банка за развиване (ББР) за сдружение, обвързвано с огромната колекторска компания " С.Г. груп ", са мярка против пандемията. Това излиза наяве от обясненията на държавната банка ден откакто " Капитал " разказа заема.
Според описанието ББР това са първи стъпки по стратегия за увеличение на ликвидността във финансовата система на стойност 75 млн. лева " Инициативата се финансира със личен запас на банката и планува целево кредитиране на едно от най-големите профилирани сдружения за ръководство на неприятни заеми. Финансирането ще разреши две от комерсиалните банки на пазара да се разделят с част от проблематичния си портфейл и да насочат запас за нови заеми на микро-, дребните и междинните предприятия ", се споделя с известието на ББР.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От него не се схваща кои са банките, само че през вчерашния ден вечерта публикация в " 24 часа ", цитираща основния изпълнителен шеф на ББР Стоян Мавродиев, показва Пощенска банка и Общинска банка.
Тези пояснения би трябвало да дадат утешение на гневните реакции, че ББР, вместо да подкрепя дребни и междинни предприятия, се занимава с несвойствено кредитиране на колектори. С опита за ПР емайлиране на договорката обаче изникват нови проблеми за адресиране:
1. Не е мярка против рецесията
Опитът заема за " С.Г. груп " да се показа като самодейност в резултат на пандемията е неплатежоспособен. Най-малкото тъй като най-малко главната финансирана договорка - за портфейла на Пощенска банка, е почнала надалеч преди ковид рецесията, още в края на 2019 година Той е разбъркан ритейл и корпоративни заеми с номинал 229 млн. евро, както обезпечени, по този начин и необезпечени - огромната част от тях в правосъдна фаза. За задачата е имало проведен от външен съветник търг, първичен интерес е имало от няколко от играчите на пазара на вземания, след това на финалната права са останали два и очевидно " С.Г. груп " е победил, предлагайки по висока цена, като е търсил финансиране постфактум. Това единствено по себе си е необичайно, тъй като в края на предходната година колекторската компания пласира 236 млн. лева облигационна емисия. " Средствата от нея ще обезпечат средносрочните цели на компанията за напредък и развиване ", обясниха от сдружението пред " Капитал " през януари 2020 година
За пакета на Общинска банка няма информация, като два източника от пазара на вземания не бяха чували подобен да е предлаган. Това може да значи, че е бил директно контрактуван със " С.Г. груп ". Това е по-рядка процедура пазара, защото всички разчитат да получат по-висока цена при търг. Със сигурност обаче той е по-малък, защото и самата банка разполага с доста по-скромен кредитен портфейл. От ББР оповестяват, че купените пакети обгръщат 7519 компании и физически лица, до момента в който по информация на " Капитал " този на Пощенска банка е обхващал близо 6000 кредитополучателя.
2. Не е в съгласие с държавното управление
Ако въпреки всичко приемем, че това е някаква антикризисна мярка, тя очевидно е солова акция на управлението на държавната банка. Вицепремиерът Томислав Дончев през днешния ден разгласи, че не знае какъв тъкмо е този заем, само че няма връзка с ограниченията за подкрепяне на бизнеса, които държавното управление подхваща точно посредством ББР.
" При всички случаи това не звучи добре. Пълният отговор би трябвало да пристигна от ББР. Те дължат цялостна информация за какво и по какъв начин са отпуснали сходен заем. Абсолютно съм склонен, че в тази обстановка това не звучи добре. Не го знам по какъв начин е, какъв брой е законно, какъв брой е морално, само че не звучи добре ", съобщи Дончев по време на брифинг.
Досега единствена политическа реакция по тематиката има " Демократична България ", която изиска оставки на борда на ББР и на виновните министри. " Точно в разгара на икономическата рецесия, когато на ББР са предоставени големи отговорности за избавяне на дребния бизнес, това е невиждан скандал. С парите на данъкоплатците се финансира колекторска компания. В момента, в който милиони българи задлъжняват, бюджетът финансира съмнителни групировки, които да изкупят задълженията на жителите да упражняват тормоз ", се споделя в позицията на обединението.
3. Не е работа на ББР да финансира това
Държавната банка разказва това като нормална процедура, само че не е. Вторичният пазар на задължения всекидневно не е финансиран от комерсиалните банки точно тъй като е рисков и тъй като портфейлите с неприятни заеми са нещо, от което желаят да се отърват, а не в което желаят да влагат.
Конкретно в тази ситуация въпросът е и с какво кредитополучателя " Свети Георги груп " ще обезпечи заема. Ако това са единствено вземанията, които придобива, то за ББР остава рискът в един миг, в случай че заемът стане необслужван, да се озове с пакет неприятни заеми в салдото си.
Отделно в сегашния случай е имало търг и наддаване за пакета. При съществуването на интерес той да бъде платен с частни средства не е ясно за какво би трябвало много по-ценния сега квазипубличен запас на ББР да се влага. Ако пакетът е бил платен от частен вложител, въпреки и с по-слаба оферта, това отново би постигнало резултата да даде ликвидност на банките. В последните години пазарът на неприятни заеми е много деен и в България са показани и огромни интернационалните играчи
4. Не е ясно какво и за какъв брой се купува
По информация на " Капитал " предлаганият пакет на Пощенска банка е от 169 млн. евро ритейл експозиции и към 60 млн. евро корпоративни. И в двете групи има както обезпечени, по този начин и необезпечени заеми. 37% от вземанията са обезпечени с най-малко един неподвижен парцел. Общата пазарна оценка на обезпеченията по показаната оценка от банката е към 35 млн. евро, само че действително съгласно хора от сектора е сензитивно по-ниска.
Двама представители на бранша, разглеждали офертата, споделят, че в случай че се допусна, че огромна част от сумата 75 млн. лева (38.5 млн. евро) е планувана за този пакет, цената е сензитивно над пазарната, евентуално в пъти. Според тях такива двуцифрени оценки от номиналната стойност на експозициите се заплащат единствено за много по-нови просрочия от тези в пакета. Колкото по-стари са заемите, толкоз по-трудно е събирането им и надлежно колекторите изискват по-голям дисконт.
5. Не им е нужна на банките ликвидност
" По този метод ще се усили опцията банките да поемат повече риск в интервала на пандемията, надлежно да отпускат по-голям брой нови фирмени и потребителски заеми ", се споделя в известието на ББР. Макар на прима виста да звучи разумно да се обезпечи ликвидна поддръжка на банките в рецесията, в България сега те по никакъв метод не изпитват потребност от такава. В момента секторът разполага със обилни свръхрезерви - депозитите на банките в Българска народна банка надвишават 16.3 милиарда лева при минимално изисквани под 9 милиарда лева
Реално даже и преди рецесията повода банките да не кредитират повече не е неналичието на запас, а на задоволително планове с задоволително равнище на риск. Сега това важи с още по-голяма мощ. Така че концепцията тези 75 млн. лева да се насочат за нови заеми на микро-, дребните и междинните предприятия не е изключително реалистична. Причината банките в последните години да разчистват неприятните заеми и да ги продават против равнища даже под 5% от номинала е по-скоро усъвършенстване на капитала, в сравнение с набиране на ликвидни средства.
© Велко Ангелов Отпуснатите след началото на изключителното състояние 75 млн. лева заем от Българската банка за развиване (ББР) за сдружение, обвързвано с огромната колекторска компания " С.Г. груп ", са мярка против пандемията. Това излиза наяве от обясненията на държавната банка ден откакто " Капитал " разказа заема.
Според описанието ББР това са първи стъпки по стратегия за увеличение на ликвидността във финансовата система на стойност 75 млн. лева " Инициативата се финансира със личен запас на банката и планува целево кредитиране на едно от най-големите профилирани сдружения за ръководство на неприятни заеми. Финансирането ще разреши две от комерсиалните банки на пазара да се разделят с част от проблематичния си портфейл и да насочат запас за нови заеми на микро-, дребните и междинните предприятия ", се споделя с известието на ББР.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От него не се схваща кои са банките, само че през вчерашния ден вечерта публикация в " 24 часа ", цитираща основния изпълнителен шеф на ББР Стоян Мавродиев, показва Пощенска банка и Общинска банка.
Тези пояснения би трябвало да дадат утешение на гневните реакции, че ББР, вместо да подкрепя дребни и междинни предприятия, се занимава с несвойствено кредитиране на колектори. С опита за ПР емайлиране на договорката обаче изникват нови проблеми за адресиране:
1. Не е мярка против рецесията
Опитът заема за " С.Г. груп " да се показа като самодейност в резултат на пандемията е неплатежоспособен. Най-малкото тъй като най-малко главната финансирана договорка - за портфейла на Пощенска банка, е почнала надалеч преди ковид рецесията, още в края на 2019 година Той е разбъркан ритейл и корпоративни заеми с номинал 229 млн. евро, както обезпечени, по този начин и необезпечени - огромната част от тях в правосъдна фаза. За задачата е имало проведен от външен съветник търг, първичен интерес е имало от няколко от играчите на пазара на вземания, след това на финалната права са останали два и очевидно " С.Г. груп " е победил, предлагайки по висока цена, като е търсил финансиране постфактум. Това единствено по себе си е необичайно, тъй като в края на предходната година колекторската компания пласира 236 млн. лева облигационна емисия. " Средствата от нея ще обезпечат средносрочните цели на компанията за напредък и развиване ", обясниха от сдружението пред " Капитал " през януари 2020 година
За пакета на Общинска банка няма информация, като два източника от пазара на вземания не бяха чували подобен да е предлаган. Това може да значи, че е бил директно контрактуван със " С.Г. груп ". Това е по-рядка процедура пазара, защото всички разчитат да получат по-висока цена при търг. Със сигурност обаче той е по-малък, защото и самата банка разполага с доста по-скромен кредитен портфейл. От ББР оповестяват, че купените пакети обгръщат 7519 компании и физически лица, до момента в който по информация на " Капитал " този на Пощенска банка е обхващал близо 6000 кредитополучателя.
2. Не е в съгласие с държавното управление
Ако въпреки всичко приемем, че това е някаква антикризисна мярка, тя очевидно е солова акция на управлението на държавната банка. Вицепремиерът Томислав Дончев през днешния ден разгласи, че не знае какъв тъкмо е този заем, само че няма връзка с ограниченията за подкрепяне на бизнеса, които държавното управление подхваща точно посредством ББР.
" При всички случаи това не звучи добре. Пълният отговор би трябвало да пристигна от ББР. Те дължат цялостна информация за какво и по какъв начин са отпуснали сходен заем. Абсолютно съм склонен, че в тази обстановка това не звучи добре. Не го знам по какъв начин е, какъв брой е законно, какъв брой е морално, само че не звучи добре ", съобщи Дончев по време на брифинг.
Досега единствена политическа реакция по тематиката има " Демократична България ", която изиска оставки на борда на ББР и на виновните министри. " Точно в разгара на икономическата рецесия, когато на ББР са предоставени големи отговорности за избавяне на дребния бизнес, това е невиждан скандал. С парите на данъкоплатците се финансира колекторска компания. В момента, в който милиони българи задлъжняват, бюджетът финансира съмнителни групировки, които да изкупят задълженията на жителите да упражняват тормоз ", се споделя в позицията на обединението.
3. Не е работа на ББР да финансира това
Държавната банка разказва това като нормална процедура, само че не е. Вторичният пазар на задължения всекидневно не е финансиран от комерсиалните банки точно тъй като е рисков и тъй като портфейлите с неприятни заеми са нещо, от което желаят да се отърват, а не в което желаят да влагат.
Конкретно в тази ситуация въпросът е и с какво кредитополучателя " Свети Георги груп " ще обезпечи заема. Ако това са единствено вземанията, които придобива, то за ББР остава рискът в един миг, в случай че заемът стане необслужван, да се озове с пакет неприятни заеми в салдото си.
Отделно в сегашния случай е имало търг и наддаване за пакета. При съществуването на интерес той да бъде платен с частни средства не е ясно за какво би трябвало много по-ценния сега квазипубличен запас на ББР да се влага. Ако пакетът е бил платен от частен вложител, въпреки и с по-слаба оферта, това отново би постигнало резултата да даде ликвидност на банките. В последните години пазарът на неприятни заеми е много деен и в България са показани и огромни интернационалните играчи
4. Не е ясно какво и за какъв брой се купува
По информация на " Капитал " предлаганият пакет на Пощенска банка е от 169 млн. евро ритейл експозиции и към 60 млн. евро корпоративни. И в двете групи има както обезпечени, по този начин и необезпечени заеми. 37% от вземанията са обезпечени с най-малко един неподвижен парцел. Общата пазарна оценка на обезпеченията по показаната оценка от банката е към 35 млн. евро, само че действително съгласно хора от сектора е сензитивно по-ниска.
Двама представители на бранша, разглеждали офертата, споделят, че в случай че се допусна, че огромна част от сумата 75 млн. лева (38.5 млн. евро) е планувана за този пакет, цената е сензитивно над пазарната, евентуално в пъти. Според тях такива двуцифрени оценки от номиналната стойност на експозициите се заплащат единствено за много по-нови просрочия от тези в пакета. Колкото по-стари са заемите, толкоз по-трудно е събирането им и надлежно колекторите изискват по-голям дисконт.
5. Не им е нужна на банките ликвидност
" По този метод ще се усили опцията банките да поемат повече риск в интервала на пандемията, надлежно да отпускат по-голям брой нови фирмени и потребителски заеми ", се споделя в известието на ББР. Макар на прима виста да звучи разумно да се обезпечи ликвидна поддръжка на банките в рецесията, в България сега те по никакъв метод не изпитват потребност от такава. В момента секторът разполага със обилни свръхрезерви - депозитите на банките в Българска народна банка надвишават 16.3 милиарда лева при минимално изисквани под 9 милиарда лева
Реално даже и преди рецесията повода банките да не кредитират повече не е неналичието на запас, а на задоволително планове с задоволително равнище на риск. Сега това важи с още по-голяма мощ. Така че концепцията тези 75 млн. лева да се насочат за нови заеми на микро-, дребните и междинните предприятия не е изключително реалистична. Причината банките в последните години да разчистват неприятните заеми и да ги продават против равнища даже под 5% от номинала е по-скоро усъвършенстване на капитала, в сравнение с набиране на ликвидни средства.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ