Абсолютно никакво значение няма коя партия ще получи третия мандат

Абсолютно никакво значение няма коя партия ще получи третия мандат за сформиране на държавно управление. След всичко, което другите партии изрекоха през последните дни, ще бъде същинско знамение, в случай че съумеят да се схванат за кабинет. И дори няма да бъде знамение, ами ще е насмешка със самите тях. Все едно да си плюят на физиономиите. А те въпреки всичко имат инстинкт за самозапазване и няма да го създадат. Така че доста по-интересен е въпросът не дали ще има държавно управление, а по какъв начин протича в българския политически живот най-важното разделяне, което следим в развития свят.

За какво става дума? Основното политическо опълчване не е сред левица и десница, нито сред статукво и смяна. Това са неща, които постоянно са съществували, ще продължат да съществуват, само че не са най-важните през днешния ден. Основното разделяне през днешния ден е сред нормалността и демократичните крайности. Нормалните партии и техните последователи желаят простички неща – да имат заслужен живот, децата им да живеят по-добре, да не бъдат експлоатирани от огромните корпорации и да има страна, която да ги пази. А партиите на демократичния ексцес имат напълно други цели. За тях значими са третия или четвъртия и по този начин до трийсет и седмия пол, спомагателното лишаване на функционалностите на страната до степен тоталното й елиминиране, заличаването на на всякаква концепция за национална общественост, климатичната нервност. Крайната цел на сходни политики, въпреки и да е грижливо прикривана, е превръщането на човечеството в атомизирани човеци, които са лесна плячка на наднационалните политико-бизнес елити.

В Съединените щати представители на първата наклонност са най-много последователите на Доналд Тръмп и силите, които стоят зад него. Джо Байдън и хората, които го инсталираха на президентското мястоq пък са типични изразители на демократичните крайности. В Европа господстващата демократична политическа „ адженда “ се постанова най-много от евроинституциите и обичайните политически партии. А тези, които желаят нормалност, са свързани най-много с антисистемните партии и придвижвания, които властта доста обича да упреква в „ популизъм “. За нас, несъмнено, най-интересно е по какъв начин стоят нещата в България. Идеите на демократичния мейнстрийм на господстващата идеология се обслужват най-предано от структури като „ Да, България “. За тези партийни формирания напътствията от наднационалните институции са като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание “, както е споделил класикът Г. Димитров. Радостното въпреки всичко е, че в България има и партии, които пазят нормалността. От показаните в Народното събрание политически обединения такава, несъмнено, е Българска социалистическа партия. В това има прочут абсурд, тъй като посестримите на социалистите в Европа от дълго време са затънали в тресавището на демократичните ексцесии няма възможност да се измъкнат в миналото оттова. Нашите социалисти се държат доста по-достойно. Въпреки страхотния външен напън Българска социалистическа партия твърдо се опълчи на Истанбулската спогодба и по този начин сподели, че нормалността за нея е по-важна от наднационалните наставления.

Естествено, най-важният въпрос е на коя страна ще застане първата политическа мощ „ ИТН “. Дали ще прегърне господстващата демократична идеология с нейния акцент върху мултикултурализма, третия пол, битката против измисленото „ бяло предимство “ и политическата уместност, което е днешното име на цензурата, или, в противен случай, ще избра нормалността, уважението към националните обичаи и история, отбраната на страната. Засега нямаме явен отговор на този въпрос, а изявления на представители на Има Такъв Народ дават учредения тя да бъде пращана както в единия, по този начин и в други лагер. Обаче има един лакмус, който е доста индикативен за същността на тази групировка. Става дума за отношението на представителите на демократичния мейнстрийм към нея. Не може да не сте забелязали, че либералите – имам поради освен политиците, само че и всевъзможни коментатори, политолози, режисьори, аниматори – не могат да понасят „ ИТН “. То не са изобличителни публикации, не са гневни статуси във фейсбук, не са прочувствени словоизлияния по малките екрани. Целта на тези прояви е да бъде показана „ ИТН “ като някакво страшилище, което си е сложило за цел да унищожи нашия прелестен  нов свят. И това не е инцидентна ненавист. Логична е. Либералите усещат, че Има Такъв Народ е тъкмо противоположното на всичко, което проповядват, и, надлежно, е опасност за тяхното владичество. Да, ние не можем да кажем в каква тъкмо посока по какъв начин ще се развие тази партия. Обаче едно е несъмнено. Ако „ ИТН “ желае да има съществено политическо бъдеще, тя би трябвало да избере страната на нормалността, да пази националното и елементарните хора, а не елитите. Ако тръгне по пътя на демократичните измислици, животът на Има Такъв Народ ще бъде доста по-кратък от предстоящото.