6 май 1651 г. – Отпечатана е Абагар. Първата книга на новобългарски
„ Абагар ” е молитвеник, публикуван от бъдещия никополски католически свещеник Филип Станиславов. Състои се от пет листа.
Текстът, отпечатан единствено върху едната страна на листовете, е на кирилица. Страниците са завършени в 4 колони, има и илюстрации (ксилогравюри с изображения на светци). Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е направен от известния френски гравьор Робер Гранжон по поръчка на папа Григорий XIII.
Изданието съдържа апокрифни молебствия и разкази с набожен темперамент в прорез с католическите канони. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята компания като издателство. В езика на „ Абагар ” се вмъкват някои новобългарски детайли, проличава и въздействието на сърбохърватския език.
Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно обръщение на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според антично поверие Исус го излекувал посредством силата на Божието слово и посредством Убрус - забрадка запазила облика на Христос. Този текст, считан за апокрифен още през 4 в., заляга в основата на голям брой амулетни (апотропейни) текстове популяризирани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен темперамент (за помощ при болест, за зачатие, за протекция по време на път, спасяващи от „ всякаква несгода ”, 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и къс католически требник, в основата на който стои така наречен на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.
Книгата била предопределена да се носи като талисман „ наместо мощни мощи ”, във тип на свитък, навит към кръста или към лявата ръка. В края е поместено послесловието на създателя, който се назовава “епископ на Велика България ”.
