От „онова момче“ до „чичо Митко“. И още един мандат
А за „ дядо Митко “ към този момент ще гласоподават и пълнолетните, които не са били родени, когато той е станал кмет на Бургас
56-годишният Димитър Николов счупи историческия връх за кмет, който най-дълго е управлявал Бургас. Но това не е вест, тъй като върхът е отпреди две години, по време на четвъртия му мандат.
От на следващия ден Николов стартира петия си мандат, а огромна част от младите жители на общината нямат спомен за различен човек, който да е кметувал тук, не помнят името на предшественика му. За Николов към този момент ще гласоподават и тези, които не са били родени, когато е встъпил в служба през далечната 2007 година И няма да е пресилена прогнозата, в случай че кажем, че ще го избират и напред все на първи тур и с голяма разлика пред останалите кандидати, чиито имена забравяме незабавно след следващите локални избори.
Какъв беше Бургас преди 16 години и какво е реализирано с Димитър Николов виждат всички, които отидоха през днешния ден до урните и му дадоха следващия заем на доверие, тъй като знаят, че е печеливша инвестиция за тях, децата, внуците и правнуците им.
Първата тържествена сесия на Никулден през 2007 година, на предна линия за почетните граждани
„ Онова момче “. Така, и с високомерен звук, започна да го назовава тогавашният кмет на Бургас Йоан Костадинов от Българска социалистическа партия, когато през 2006 година разбра, че ще е евентуален претендент за стола му, повдигнат от новосформиращата се към софийския кмет Бойко Борисов партия. Нищо, че това бе вторият мандат на „ момчето “ като общински консултант от Съюз на демократичните сили и към този момент бе ръководител на непрекъснатата комисия по стопанска система.
През третия си мандат (2003-2007) Костадинов продължаваше да счита, че е несломим. Независимо, че общината му бе в плачевно положение и надалеч зад Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, а бургазлийките раждаха в Сливен, той бе сигурен, че още не се е родил човек, който би му лишил властта. Ненавист, а не боязън, изпитваше само от растящата известност на СКАТ и на първо място от притежателя й Валери Симеонов, който бе сигурен претендент за кмет.
През лятото на 2008 година поведе първото шествие с колела... ...А през днешния ден първите електрически публични колелета към този момент са в Бургас
В навечерието на вота през 2007 година към кандидатурата на Йоан Костадинов, подсилен от Българска социалистическа партия за четвърти мандат, се нароиха най-малко пет байпасни обединения с листи за общински съветници, имитиращи център и дясно, ръководени от богати хора, близки до „ хранилката “, с цел да отклоняват гласовете от елементарните неплатени гласоподаватели.
Близо месец след балотажа с „ момчето “, което тогава бе на 39 години, а кметът на 59, правилните му почитатели не можеха да асимилират обстоятелството, че е катурнат от стола. Даже на коктейла на най-тиражния народен вестник „ Труд “ в „ Мираж “, за който бе пристигнал и самият му основен редактор Тошо Тошев, водещата Светлана Джамджиева разгласи Костадинов като „ същинският наш кмет на Бургас “, в наличието на законно определения към този момент Димитър Николов.
Но тази плесница я помним единствено неколцина от третата възраст. Както и една носталгична балада на Тони Димитрова с припев:
„ Хайде старче в ръце да се вземеш
и още веднъж на път да поемеш –
не от полуда, не за популярност,
просто пътят продължава... “,
в която Йоан бе припознал себе си, пускаше си я при всички тържествени мотиви и смяташе, че още дълго ще караме по разрушените му улици...
Толкова за далечното минало. Да гледаме напред, да ценим и пазим постигнатото от Димитър Николов, който във фейсбук учениците назовават „ чичо Митко “ колчем се зададе опция за удължение на почивка, а идващите след тях ще споделят: по избори „ Ще гласоподавам за дядо Митко “.
През 2008 година това е кръстовището, което извеждаше трафика към Южното Черноморие и Меден рудник, задръстването през лятото на тези светофари, леките коли и рейсовете без климатик. Само за 8 месеца Южният пътен възел беше факт
56-годишният Димитър Николов счупи историческия връх за кмет, който най-дълго е управлявал Бургас. Но това не е вест, тъй като върхът е отпреди две години, по време на четвъртия му мандат.
От на следващия ден Николов стартира петия си мандат, а огромна част от младите жители на общината нямат спомен за различен човек, който да е кметувал тук, не помнят името на предшественика му. За Николов към този момент ще гласоподават и тези, които не са били родени, когато е встъпил в служба през далечната 2007 година И няма да е пресилена прогнозата, в случай че кажем, че ще го избират и напред все на първи тур и с голяма разлика пред останалите кандидати, чиито имена забравяме незабавно след следващите локални избори.
Какъв беше Бургас преди 16 години и какво е реализирано с Димитър Николов виждат всички, които отидоха през днешния ден до урните и му дадоха следващия заем на доверие, тъй като знаят, че е печеливша инвестиция за тях, децата, внуците и правнуците им.
Първата тържествена сесия на Никулден през 2007 година, на предна линия за почетните граждани
„ Онова момче “. Така, и с високомерен звук, започна да го назовава тогавашният кмет на Бургас Йоан Костадинов от Българска социалистическа партия, когато през 2006 година разбра, че ще е евентуален претендент за стола му, повдигнат от новосформиращата се към софийския кмет Бойко Борисов партия. Нищо, че това бе вторият мандат на „ момчето “ като общински консултант от Съюз на демократичните сили и към този момент бе ръководител на непрекъснатата комисия по стопанска система.
През третия си мандат (2003-2007) Костадинов продължаваше да счита, че е несломим. Независимо, че общината му бе в плачевно положение и надалеч зад Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, а бургазлийките раждаха в Сливен, той бе сигурен, че още не се е родил човек, който би му лишил властта. Ненавист, а не боязън, изпитваше само от растящата известност на СКАТ и на първо място от притежателя й Валери Симеонов, който бе сигурен претендент за кмет.
През лятото на 2008 година поведе първото шествие с колела... ...А през днешния ден първите електрически публични колелета към този момент са в Бургас
В навечерието на вота през 2007 година към кандидатурата на Йоан Костадинов, подсилен от Българска социалистическа партия за четвърти мандат, се нароиха най-малко пет байпасни обединения с листи за общински съветници, имитиращи център и дясно, ръководени от богати хора, близки до „ хранилката “, с цел да отклоняват гласовете от елементарните неплатени гласоподаватели.
Близо месец след балотажа с „ момчето “, което тогава бе на 39 години, а кметът на 59, правилните му почитатели не можеха да асимилират обстоятелството, че е катурнат от стола. Даже на коктейла на най-тиражния народен вестник „ Труд “ в „ Мираж “, за който бе пристигнал и самият му основен редактор Тошо Тошев, водещата Светлана Джамджиева разгласи Костадинов като „ същинският наш кмет на Бургас “, в наличието на законно определения към този момент Димитър Николов.
Но тази плесница я помним единствено неколцина от третата възраст. Както и една носталгична балада на Тони Димитрова с припев:
„ Хайде старче в ръце да се вземеш
и още веднъж на път да поемеш –
не от полуда, не за популярност,
просто пътят продължава... “,
в която Йоан бе припознал себе си, пускаше си я при всички тържествени мотиви и смяташе, че още дълго ще караме по разрушените му улици...
Толкова за далечното минало. Да гледаме напред, да ценим и пазим постигнатото от Димитър Николов, който във фейсбук учениците назовават „ чичо Митко “ колчем се зададе опция за удължение на почивка, а идващите след тях ще споделят: по избори „ Ще гласоподавам за дядо Митко “.
През 2008 година това е кръстовището, което извеждаше трафика към Южното Черноморие и Меден рудник, задръстването през лятото на тези светофари, леките коли и рейсовете без климатик. Само за 8 месеца Южният пътен възел беше факт
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ