Тони Николов: Путин, обратът и бомбата frognews.bg
А в тази ситуация „ месианската “ и „ богохранима “ Руска войска, събираща „ свещените си земи “, стартира от ден на ден да влиза в ролята на късния Вермахт.
И тук символиката е не по-малко значима от военната тактика. За Путин Херсон извънредно значим, освен поради смисъла си на единствения основен регионален център, удържан след започването на войната на 24 февруари. За него Херсон, античният Корсун, е мястото, където съгласно летописците е приел светото си кръщение княз Владимир, а сетне отсам е тръгнало и покръстването на „ цялата Рус “. Да, точно тук, а не в Киев, е „ историческата почва “ на онази Киевска Рус, притежаваща в очите на кремълския деспот голямо „ цивилизационно и сакрално значение “, което точно прави от двата народа „ един народ “. За Путин Херсон е „ неговия Йерусалим “, откъдето той, Владимир, ще тръгне по стъпките на св. Владимир. „ Отсега и вечно “ (както се споделяше отново в неговото „ историческо послание “ от 2013 година към Федералното заседание на Руската федерация).
Досущ като Бенито Мусолини, който в една фамозна тирада от 1936 година произнася сходни „ исторически заклинания “:
Слушайте и се радвайте! След 15 века великата Римска империя се възроди върху съдбовните и нетленни хълмове на Рим! Ние възстановихме „ римския свят “ през ХХ век!
Така и Путин си мислеше, че ще възвърне „ съветския свят “ през XXI в. А не щеш ли внезапно „ дядовия купел “ бива сдаден без пердах! Направо не е за поверие.
Изправени сме в действителност пред „ знаков поврат “. Всички украински триумфи до момента (край Донецк или другаде) се подценяваха или обясняваха от съветската агитация като „ краткотрайни “ и „ местни проблеми “.
Херсон е знаков проблем. Нали таман неговото завладяване бе последвано от всички тези решения на Държавната дума и от Съвета на федерацията, от салютите, референдумите и клетвите, че Русия е „ една “ и „ вечно “. А се оказа, че „ вечно “ е равнозначно на няколко месеца. Да не приказваме, че по този начин се отваря съществено пространство пред украинската войска за нахлуване към Крим.
Ала колкото и да е знаков този неуспех, това не е краят на Путиновия режим. В Украйна ще продължи да се пролива кръв, а концепцията за подписване на „ някакъв мир “ наподобява към този момент утопична. Говорителката на съветската дипломация Мария Захарова нощес под паника заприказва за „ някакви договаряния “. Така (поне на един идващ етап) може да се стигне до краткотрайно „ помирение “. И последователно да се върви от „ помирение “ към „ помирение “. Ала „ примирието “ не е „ мир “, то е единствено краткотрайно прекъсване на бойните дейности.
И въпреки всичко някъде там, на назад във времето, е заложено крушението на Путиновия режим и доста евентуалния разпад на неговата Империя.
Оттук насетне кремълският деспот няма различен излаз с изключение на постъпателно да минава в глуха защита, като продължи да плаши целия свят с „ бомбата “. Чували сме към този момент на няколко пъти от устата му, че на него не му би трябвало свят без мощна Русия. Той няма различен излаз. Ненавистта към него стартира да „ прелива “ от дребната демократична общественост в страната към все по-широките „ съветски патриотични кръгове “. Следя съветския „ ютюб “ и регистрирам разрастването на налудничави видео-послания на тези кръгове, в които все по-яростно (но към този момент безадресно) се приказва за отговорността (за провала) в тази война.
За страдание, колкото и да не ни се желае, на финала на Путиновия режим няма по какъв начин да се мине без „ нуклеарния шантаж “. Историческият план „ Русия “ се разпада през очите ни. Съответно Кремъл няма различен излаз с изключение на да заплашва Украйна (Европа и НАТО), че ще ни прати „ по дяволите “. Подобно на Хитлер, който възнамеряваше със своето „ оръжие на възмездието “ (Фау-1 и Фау-2) да се разправи с ненавистния му свят, само че не му стигна времето, с цел да се трансформира в „ атомна мощ “. Путин обаче разполага със остарелия руски нуклеарен капацитет. Ситуация, която би могла да докара до прелом в историята на човечеството. Дали той ще употребява „ крайното средство “? Както написа Йозеф Рот в есето си „ Антихристът “, отдадено на Хитлер, време е да разберем, че злото не „ идва на този свят с катран и сяра… че пъклените му сили са изменени в видимо естествени, земни “.
Злото е същинската аура на диктаторите. Виждаме неговата агресия, най-вероятно ще станем очевидци и на неговия разпад (не наложително ядрен). Ето и детайлите от общата картина:
Разрастването на злото.
Целта е да се причинят колкото се може повече премеждия на „ другите “. Да бъдат те грубо осъдени. Било то с „ заличаване “ или най-малко с продължителни и мъчителни страдния. Затова „ нуклеарната опасност “ е венец в арсенала на злото. Сякаш Чернобил бе малко страдалчество и тестване за всички, с цел да би трябвало то да бъде обновено.
Цветан Тодоров в книгата си „ На лимита “ (1991) дефинира казуса с разрастването на злото по този начин: Трудно е злото на един век да бъде съпоставено със злото на различен, тъй като човек не може да познава и двата от вътрешната страна: при все че всичко навежда на мисълта, че през ХХ век в Европа сме очевидци на разрастване на злото, каквото в никакъв случай (или рядко) до тогава не е било срещано.
Патологията на вожда.
Днешният Путин се доближава доста повече към късния Андропов, в сравнение с към неуравновесения Хрушчов от времената на Карибската рецесии, когато с помощта на навременната дипломация на Кенеди опасността от всеобщо заличаване бе предотвратена.
Да, Хрушчов тропаше с обувката си в Организация на обединените нации и крещеше на висок глас „ мы вас закопаем “… Ала макар патологичните си вождистки прояви в един миг се сепна и изведе ракетите от Куба; дали поради бъдещите генерации (или поради притежателите си внуци) реши, че няма смисъл този свят да отиде „ по дяволите “.
Както излиза наяве от оповестени неотдавна биографични книги, късният Андропов също е бил налегнат от „ нуклеарна деменция “. Той откровено е вярвал, че американците имат намерение да нанесат нуклеарен удар по Съюз на съветските социалистически републики. Оттам потегля и заповедта му за нараснала бойна подготвеност на съветския нуклеарен боеприпас и на атомните подводници (сюжет на не един или два холивудски супрепродукции). И тук има някакво преплитане с Путин – отзвукът е в общия корен от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Да не би тогавашният капитан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в годините на Андропов (1983-1984 г.) да е съхранил мемоари, които през днешния ден избиват в личната му вождистка патология?
Все отново в интерес на Андропов приказва фактът, че той е търсил удостоверение от руските шпионски резидентури на Запад дали се приготвя удар против Москва. Без което не би издал заповед за офанзива. Днес оказва се, че тогавашният руски резидент в Лондон, отдал се на пиене, понякога фабрикувал пресилени донесения – по какъв начин по цели нощи светят всички прозорци на Министерството на защитата на Обединеното кралство и по какъв начин то попълня донорските си ресурси от кръв. Затова Андропов съществено се готвел за „ ответната мярка “. Слава Богу, гибелта осуети проектите му.
Иначе Третата международна война би избухнала с всичките си последствия.
Накрая, в кръга на шегата някои напомнят, че в основата на „ Андроповото въздържане “ било писмото на американското момиченца Саманта Смит, отправило му откровено детско писмо, с цел да го пита ще има ли нуклеарна война.
Помня този сюжет от телевизионните репортажи преди време. Официалният отговор на Андропов е този: Скъпа Саманта. Твоят въпрос е най-главният от тези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него ясно и почтено. Ние в Съюз на съветските социалистически републики вършим всичко допустимо, с цел да няма война сред нашите две страни и изобщо да няма война на Земята.
„ Трогателно “, нали… Ако беше толкоз просто, през днешния ден Путин би бил засипан с писма.
Психопатология на властта.
Разминаването сред витални показа и действителност изкривява хоризонта на властта. Последните две „ исторически речи “ на Путин са образец за това (дори без той да се базира на Армагедон, Луцифер, Дугин, обичани облици и персонажи и на нашите русофили).
Самият Путин е пленник на един от митовете на тоталитаризма – че мощната власт значи могъща войска и голямо въоръжение (в това число и ядрено), което пък допуска победа на бойното поле. Митът за Диктатора като човек на силата. А когато армията му търпи неуспех? Тогава излиза, че той е слабият. А в Русия слабите се унищожават, ето за какво той трябвало да е подготвен на всичко. Включително да отвори „ кутията на Пандора “, готова още от Сталин.
Сталин и бомбата.
Съветската бомба е рожба на Берия, каверзния сталински нарком на репресивните органи, който е провел основаването ѝ. Когато Сталин вика учен Курчатов, бащата на руската атомна бомба, му споделя следното (Курчатов си води бележки): „ Не би трябвало да се занимаваме с дреболии. Трябва да вършим нещата с необятен, съветски обсег. Не би трябвало да търсите евтините пътища. Държавата ни понесе тежки загуби, само че постоянно може да направи по този начин, че няколко хиляди души да живеят славно… “ Завет, годен и през днешния ден.
Използван ли е при основаването на атомната бомба трудът на лагерниците? В големи мащаби. Всички градежи, рудници, „ атомните градчета “, дори фамозният Институт на Курчатов са издигнати с „ рабски труд “. В „ атомните градчета “ е имало вътрешни затвори, заградени с бодлива тел, вишки, охранявани с въоръжени до зъби надзиратели, разполагащи с подготвени кучета. На строителството на тези „ обекти “ работят 750 00 души (половината са пандизчии, една трета – военни строители от наказателни поделения). Десет % са волнонаемни, чието право на напредване също е било лимитирано.
Сталин отпуска за съветските атомни оръжия „ неограничени средства “ (с „ открити “ банкови сметка) и безграничен „ рабски труд “.
В лабораториите за извличане на големи количества плутоний, част от които нищо чудно и през днешния ден да се употребяват в съветските нуклеарни арсенали, работят главно млади дами. Това е зоната на „ особения риск “. Мнозина от тях заболяват от „ плутониева пневмосклероза “. Става дума главно за нуклеарните лаборатории на Московския университет и на Ленинградския университет. Необходима е била женската придирчивост и акуратност на придвижванията, с цел да се попълнят нуклеарните арсенали. Руското нуклеарно оръжие е получено с женски ръце, с ръцете на тези млади дами, които в същото това време основават фамилии и раждат деца. Последиците са предвидими, само че в Русия човешкият живот постоянно е бил без значение.
Академик Петрянов-Соколов свидетелства какъв брой бил изумен от типа на тези млади дами, работещи с плутоний и полоний:
Те имаха странна походка. Вървяха доста постепенно. Лицата им имаха мъртвешки бледен цвят. Сякаш страдаха от малокръвие. Нямаха никакви защитни средства.
Тези дами не са затворнички. Те са атомния щит на Съюз на съветските социалистически републики, който са градили с телата си.
Тогава Сталин бърза. Той счита, че нуклеарната война със Съединени американски щати е „ доста евентуална “. През юли 1952 година декларира пред италианския социалист Пиетро Нени: „ За Америка не е задоволително да унищожи Москва, както и за нас не е задоволително да унищожим Ню Йорк. Трябва да се активизират съществени сухопътни сили за започването на Третата международна война в Европа и в Азия. А от кое място Съединени американски щати ще намерят тези милиони бойци, с цел да водят войната?… “
Тогава руските въоръжени сили са 5 млн. души, а от Източна Европа Москва би могла да разчита на в допълнение попълнение от 1 млн. бойци.
Днес всичко е доста по-различно. Дали Путин го осъзнава? Ако ли не, ще му се наложи да го разбере.
Портал
И тук символиката е не по-малко значима от военната тактика. За Путин Херсон извънредно значим, освен поради смисъла си на единствения основен регионален център, удържан след започването на войната на 24 февруари. За него Херсон, античният Корсун, е мястото, където съгласно летописците е приел светото си кръщение княз Владимир, а сетне отсам е тръгнало и покръстването на „ цялата Рус “. Да, точно тук, а не в Киев, е „ историческата почва “ на онази Киевска Рус, притежаваща в очите на кремълския деспот голямо „ цивилизационно и сакрално значение “, което точно прави от двата народа „ един народ “. За Путин Херсон е „ неговия Йерусалим “, откъдето той, Владимир, ще тръгне по стъпките на св. Владимир. „ Отсега и вечно “ (както се споделяше отново в неговото „ историческо послание “ от 2013 година към Федералното заседание на Руската федерация).
Досущ като Бенито Мусолини, който в една фамозна тирада от 1936 година произнася сходни „ исторически заклинания “:
Слушайте и се радвайте! След 15 века великата Римска империя се възроди върху съдбовните и нетленни хълмове на Рим! Ние възстановихме „ римския свят “ през ХХ век!
Така и Путин си мислеше, че ще възвърне „ съветския свят “ през XXI в. А не щеш ли внезапно „ дядовия купел “ бива сдаден без пердах! Направо не е за поверие.
Изправени сме в действителност пред „ знаков поврат “. Всички украински триумфи до момента (край Донецк или другаде) се подценяваха или обясняваха от съветската агитация като „ краткотрайни “ и „ местни проблеми “.
Херсон е знаков проблем. Нали таман неговото завладяване бе последвано от всички тези решения на Държавната дума и от Съвета на федерацията, от салютите, референдумите и клетвите, че Русия е „ една “ и „ вечно “. А се оказа, че „ вечно “ е равнозначно на няколко месеца. Да не приказваме, че по този начин се отваря съществено пространство пред украинската войска за нахлуване към Крим.
Ала колкото и да е знаков този неуспех, това не е краят на Путиновия режим. В Украйна ще продължи да се пролива кръв, а концепцията за подписване на „ някакъв мир “ наподобява към този момент утопична. Говорителката на съветската дипломация Мария Захарова нощес под паника заприказва за „ някакви договаряния “. Така (поне на един идващ етап) може да се стигне до краткотрайно „ помирение “. И последователно да се върви от „ помирение “ към „ помирение “. Ала „ примирието “ не е „ мир “, то е единствено краткотрайно прекъсване на бойните дейности.
И въпреки всичко някъде там, на назад във времето, е заложено крушението на Путиновия режим и доста евентуалния разпад на неговата Империя.
Оттук насетне кремълският деспот няма различен излаз с изключение на постъпателно да минава в глуха защита, като продължи да плаши целия свят с „ бомбата “. Чували сме към този момент на няколко пъти от устата му, че на него не му би трябвало свят без мощна Русия. Той няма различен излаз. Ненавистта към него стартира да „ прелива “ от дребната демократична общественост в страната към все по-широките „ съветски патриотични кръгове “. Следя съветския „ ютюб “ и регистрирам разрастването на налудничави видео-послания на тези кръгове, в които все по-яростно (но към този момент безадресно) се приказва за отговорността (за провала) в тази война.
За страдание, колкото и да не ни се желае, на финала на Путиновия режим няма по какъв начин да се мине без „ нуклеарния шантаж “. Историческият план „ Русия “ се разпада през очите ни. Съответно Кремъл няма различен излаз с изключение на да заплашва Украйна (Европа и НАТО), че ще ни прати „ по дяволите “. Подобно на Хитлер, който възнамеряваше със своето „ оръжие на възмездието “ (Фау-1 и Фау-2) да се разправи с ненавистния му свят, само че не му стигна времето, с цел да се трансформира в „ атомна мощ “. Путин обаче разполага със остарелия руски нуклеарен капацитет. Ситуация, която би могла да докара до прелом в историята на човечеството. Дали той ще употребява „ крайното средство “? Както написа Йозеф Рот в есето си „ Антихристът “, отдадено на Хитлер, време е да разберем, че злото не „ идва на този свят с катран и сяра… че пъклените му сили са изменени в видимо естествени, земни “.
Злото е същинската аура на диктаторите. Виждаме неговата агресия, най-вероятно ще станем очевидци и на неговия разпад (не наложително ядрен). Ето и детайлите от общата картина:
Разрастването на злото.
Целта е да се причинят колкото се може повече премеждия на „ другите “. Да бъдат те грубо осъдени. Било то с „ заличаване “ или най-малко с продължителни и мъчителни страдния. Затова „ нуклеарната опасност “ е венец в арсенала на злото. Сякаш Чернобил бе малко страдалчество и тестване за всички, с цел да би трябвало то да бъде обновено.
Цветан Тодоров в книгата си „ На лимита “ (1991) дефинира казуса с разрастването на злото по този начин: Трудно е злото на един век да бъде съпоставено със злото на различен, тъй като човек не може да познава и двата от вътрешната страна: при все че всичко навежда на мисълта, че през ХХ век в Европа сме очевидци на разрастване на злото, каквото в никакъв случай (или рядко) до тогава не е било срещано.
Патологията на вожда.
Днешният Путин се доближава доста повече към късния Андропов, в сравнение с към неуравновесения Хрушчов от времената на Карибската рецесии, когато с помощта на навременната дипломация на Кенеди опасността от всеобщо заличаване бе предотвратена.
Да, Хрушчов тропаше с обувката си в Организация на обединените нации и крещеше на висок глас „ мы вас закопаем “… Ала макар патологичните си вождистки прояви в един миг се сепна и изведе ракетите от Куба; дали поради бъдещите генерации (или поради притежателите си внуци) реши, че няма смисъл този свят да отиде „ по дяволите “.
Както излиза наяве от оповестени неотдавна биографични книги, късният Андропов също е бил налегнат от „ нуклеарна деменция “. Той откровено е вярвал, че американците имат намерение да нанесат нуклеарен удар по Съюз на съветските социалистически републики. Оттам потегля и заповедта му за нараснала бойна подготвеност на съветския нуклеарен боеприпас и на атомните подводници (сюжет на не един или два холивудски супрепродукции). И тук има някакво преплитане с Путин – отзвукът е в общия корен от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Да не би тогавашният капитан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в годините на Андропов (1983-1984 г.) да е съхранил мемоари, които през днешния ден избиват в личната му вождистка патология?
Все отново в интерес на Андропов приказва фактът, че той е търсил удостоверение от руските шпионски резидентури на Запад дали се приготвя удар против Москва. Без което не би издал заповед за офанзива. Днес оказва се, че тогавашният руски резидент в Лондон, отдал се на пиене, понякога фабрикувал пресилени донесения – по какъв начин по цели нощи светят всички прозорци на Министерството на защитата на Обединеното кралство и по какъв начин то попълня донорските си ресурси от кръв. Затова Андропов съществено се готвел за „ ответната мярка “. Слава Богу, гибелта осуети проектите му.
Иначе Третата международна война би избухнала с всичките си последствия.
Накрая, в кръга на шегата някои напомнят, че в основата на „ Андроповото въздържане “ било писмото на американското момиченца Саманта Смит, отправило му откровено детско писмо, с цел да го пита ще има ли нуклеарна война.
Помня този сюжет от телевизионните репортажи преди време. Официалният отговор на Андропов е този: Скъпа Саманта. Твоят въпрос е най-главният от тези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него ясно и почтено. Ние в Съюз на съветските социалистически републики вършим всичко допустимо, с цел да няма война сред нашите две страни и изобщо да няма война на Земята.
„ Трогателно “, нали… Ако беше толкоз просто, през днешния ден Путин би бил засипан с писма.
Психопатология на властта.
Разминаването сред витални показа и действителност изкривява хоризонта на властта. Последните две „ исторически речи “ на Путин са образец за това (дори без той да се базира на Армагедон, Луцифер, Дугин, обичани облици и персонажи и на нашите русофили).
Самият Путин е пленник на един от митовете на тоталитаризма – че мощната власт значи могъща войска и голямо въоръжение (в това число и ядрено), което пък допуска победа на бойното поле. Митът за Диктатора като човек на силата. А когато армията му търпи неуспех? Тогава излиза, че той е слабият. А в Русия слабите се унищожават, ето за какво той трябвало да е подготвен на всичко. Включително да отвори „ кутията на Пандора “, готова още от Сталин.
Сталин и бомбата.
Съветската бомба е рожба на Берия, каверзния сталински нарком на репресивните органи, който е провел основаването ѝ. Когато Сталин вика учен Курчатов, бащата на руската атомна бомба, му споделя следното (Курчатов си води бележки): „ Не би трябвало да се занимаваме с дреболии. Трябва да вършим нещата с необятен, съветски обсег. Не би трябвало да търсите евтините пътища. Държавата ни понесе тежки загуби, само че постоянно може да направи по този начин, че няколко хиляди души да живеят славно… “ Завет, годен и през днешния ден.
Използван ли е при основаването на атомната бомба трудът на лагерниците? В големи мащаби. Всички градежи, рудници, „ атомните градчета “, дори фамозният Институт на Курчатов са издигнати с „ рабски труд “. В „ атомните градчета “ е имало вътрешни затвори, заградени с бодлива тел, вишки, охранявани с въоръжени до зъби надзиратели, разполагащи с подготвени кучета. На строителството на тези „ обекти “ работят 750 00 души (половината са пандизчии, една трета – военни строители от наказателни поделения). Десет % са волнонаемни, чието право на напредване също е било лимитирано.
Сталин отпуска за съветските атомни оръжия „ неограничени средства “ (с „ открити “ банкови сметка) и безграничен „ рабски труд “.
В лабораториите за извличане на големи количества плутоний, част от които нищо чудно и през днешния ден да се употребяват в съветските нуклеарни арсенали, работят главно млади дами. Това е зоната на „ особения риск “. Мнозина от тях заболяват от „ плутониева пневмосклероза “. Става дума главно за нуклеарните лаборатории на Московския университет и на Ленинградския университет. Необходима е била женската придирчивост и акуратност на придвижванията, с цел да се попълнят нуклеарните арсенали. Руското нуклеарно оръжие е получено с женски ръце, с ръцете на тези млади дами, които в същото това време основават фамилии и раждат деца. Последиците са предвидими, само че в Русия човешкият живот постоянно е бил без значение.
Академик Петрянов-Соколов свидетелства какъв брой бил изумен от типа на тези млади дами, работещи с плутоний и полоний:
Те имаха странна походка. Вървяха доста постепенно. Лицата им имаха мъртвешки бледен цвят. Сякаш страдаха от малокръвие. Нямаха никакви защитни средства.
Тези дами не са затворнички. Те са атомния щит на Съюз на съветските социалистически републики, който са градили с телата си.
Тогава Сталин бърза. Той счита, че нуклеарната война със Съединени американски щати е „ доста евентуална “. През юли 1952 година декларира пред италианския социалист Пиетро Нени: „ За Америка не е задоволително да унищожи Москва, както и за нас не е задоволително да унищожим Ню Йорк. Трябва да се активизират съществени сухопътни сили за започването на Третата международна война в Европа и в Азия. А от кое място Съединени американски щати ще намерят тези милиони бойци, с цел да водят войната?… “
Тогава руските въоръжени сили са 5 млн. души, а от Източна Европа Москва би могла да разчита на в допълнение попълнение от 1 млн. бойци.
Днес всичко е доста по-различно. Дали Путин го осъзнава? Ако ли не, ще му се наложи да го разбере.
Портал
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ