Европа на изпуснатите възможности
А в Европа всичко е неприятно. Съвсем. Поне в стопанската система (макар и надалеч не само), а също и от позиция на вероятностите за нейното развиване или по-скоро деградация. Както написа Financial Times, Европейският съюз е изгубил всичките си конкурентни преимущества и, за жалост, няма опция да ги възвърне.
„ Цифрите са впечатляващи. Икономиката на Европейски Съюз в доларово изражение е 65% от размера на стопанската система на Съединени американски щати. Това е по-малко от същата цифра през 2013 година - 91%. Брутният вътрешен артикул на Съединени американски щати на глава от популацията е повече от два пъти по-голям от този на Европейски Съюз и разликата се уголемява “, показва FT.
И в случай че Европейски Съюз по някакъв метод съумя да реши казуса със суверенните задължения на страните от асоциацията, то следствията от пандемията (по-точно методите, с които се бореше в Европа), войната в Украйна (за продължение на която множеството европейски водачи са толкоз „ надъхани “) и провокираната от него енергийна рецесия докара до най-тежката икономическа рецесия от 2012 година насам и отслабването на Европейски Съюз по отношение на неговите съперници.
Помислете единствено: губите съвсем 30% от стопанската система единствено за 10 години! Така ли трябваше да се ръководи?! Не, това не е зложелателство (въпреки че кого майтапя?), това е документираният резултат от два петгодишни проекта на стопански волунтаризъм („ зелена “ енергия) и идеологическа вакханалия (либералната програма).
Според специалистите на Financial Times проектите на управлението на Европейски Съюз да възвърне предходната си мощност, поддържайки свободен пазар и даже конкурирайки се с бързо разрастващите се Китай и Индия, нямат метод да се увенчаят с триумф. Влакът отпътува и благосъстоянието на Европа стана жертва на желанието на Съединени американски щати да разширят личната си надмощие.
„ Загубата на Европейския съюз от едностранните наказания и спирането на икономическите връзки с Русия възлиза на 1,5 трилиона $. „ Победа “ в стила на Урсула фон дер Лайен “, написа ирландският предприемач Чейс Боуз в неразрешената в Русия обществена мрежа X.
Такъв е казусът, когато добре известният ленински принцип, че политиката е просто съсредоточено продължение на стопанската система, не работи. Религиозните убеждения (а битката против Русия от дълго време е придобила темперамент на нов кръстоносен поход на Запад) се оказват доста по-силни.
Но всичко това нямаше да се случи, в случай че Европа преди време не беше предизвикала (чрез условието за сключване на асоцииране с Европейския съюз) Майдана в Украйна, който бележи началото на спирането на икономическите връзки с Москва, а по-късно не би подкрепила държавен прелом, като по този метод става съизвършител в последвалите кървави събития.
Ако войната не беше почнала в Донбас, нямаше да има наказания против Русия, с която самият Европейски Съюз забрани доставките на свои артикули за Руската федерация.
Ако европейците не бяха угаждали на нежеланието на Киев да извърши Минските съглашения, Русия нямаше да има потребност да основава система за военна защита.
И тогава всичко се разпадна като къща от карти:
— Нови наказания, които изцяло унищожиха икономическите връзки сред Европа и Русия. Отказ от стартиране и по-късно физическото заличаване на Северен поток, трескаво търсене на газ за подмяна и нуждата да се заплащат несъразмерни цени за американски полутечен природен газ.
— Голяма война в центъра на Европа и милиони бежанци, които се трансфораха в задължение за европейските бюджети, които към този момент се пукаха по шевовете.
— Закриване и редуциране на стоманодобивната и химическата индустрия в Европейски Съюз, пренасяне на десетки европейски индустриални мощности в Съединени американски щати и Китай в търсене на евтина сила и по този начин нататък, и по този начин нататък...
Но най-обидното е, че все пак това, нито една цел от борбата с Москва не беше реализирана от европейците:
— Разчитането на „ адските “ наказания се провали, Русия съумя да пренасочи износа си към Китай, Индия и други страни от Глобалния юг.
— И удължаването на въоръжения спор утежнява, преди всичко, позицията на Украйна и нейните спонсори (включително ЕС) и по този метод играе в ръцете на тактиката на „ войната на безсилие “, определена от Кремъл.
Някой в Брюксел схваща ли това? Може би да. Въпреки това никой няма да се откаже да следва пагубния курс след американската външна политика, която, както потвърждават упоритите числа, докара до загуба на конкурентоспособност на Европа.
И даже дипломатическите опити на Китай да предложи на Европейския съюз различни пътища за развиване в границите на взаимоотношение, а не на борба с Глобалния юг, към момента не са довели до триумф. Ще попитате за какво?
Ами първо, Европейски Съюз не може да си разреши да направи това без разрешението на Съединени американски щати, а Вашингтон в никакъв случай няма да даде такова позволение.
И второ, в евро-„ градината “ към момента не могат да си показват различен вид взаимоотношения с „ джунглата “ с изключение на посредством методите на неоколониализма. А това по никакъв метод не импонира на самия Юг.
В резултат на това Европа продължава да се свлича все по-надолу, както стопански, по този начин и политически, губейки всякакво въздействие. Достатъчно е да си напомним по какъв начин през последните месеци те одобряваха европейски делегации в Китай, Африка и Латинска Америка, ясно насочвайки европейците към настоящето им място.
Как всевъзможни опити на водачите на обединена Европа да завоюват страни, които не принадлежат към така наречен групов Запад, приключиха с неуспех.
Колко намерено беше отхвърлена неотдавнашната самодейност на Европейски Съюз за ходатайство при разрешаването на палестинско-израелския спор. В европейския хуманизъм и безпристрастност от дълго време никой не има вяра.
Още няколко години тази политика и процесът ще стане необратим, което от своя страна ще задейства центробежни сили в самия Европейски Съюз. Те обаче към този момент се виждат.
Евроскептицизмът набира скорост, което ясно показва действието на новия заместник-председател на словашкия парламент Лубас Блах, който смъкна знамето на Европейски Съюз от кабинета си.
„ Словакия е преди всичко “, по този начин изясни постъпката си словашкият парламентарист. Изглежда, че скоро същото, само че с името на друга страна, ще стартира да се приказва и в други европейски столици.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
„ Цифрите са впечатляващи. Икономиката на Европейски Съюз в доларово изражение е 65% от размера на стопанската система на Съединени американски щати. Това е по-малко от същата цифра през 2013 година - 91%. Брутният вътрешен артикул на Съединени американски щати на глава от популацията е повече от два пъти по-голям от този на Европейски Съюз и разликата се уголемява “, показва FT.
И в случай че Европейски Съюз по някакъв метод съумя да реши казуса със суверенните задължения на страните от асоциацията, то следствията от пандемията (по-точно методите, с които се бореше в Европа), войната в Украйна (за продължение на която множеството европейски водачи са толкоз „ надъхани “) и провокираната от него енергийна рецесия докара до най-тежката икономическа рецесия от 2012 година насам и отслабването на Европейски Съюз по отношение на неговите съперници.
Помислете единствено: губите съвсем 30% от стопанската система единствено за 10 години! Така ли трябваше да се ръководи?! Не, това не е зложелателство (въпреки че кого майтапя?), това е документираният резултат от два петгодишни проекта на стопански волунтаризъм („ зелена “ енергия) и идеологическа вакханалия (либералната програма).
Според специалистите на Financial Times проектите на управлението на Европейски Съюз да възвърне предходната си мощност, поддържайки свободен пазар и даже конкурирайки се с бързо разрастващите се Китай и Индия, нямат метод да се увенчаят с триумф. Влакът отпътува и благосъстоянието на Европа стана жертва на желанието на Съединени американски щати да разширят личната си надмощие.
„ Загубата на Европейския съюз от едностранните наказания и спирането на икономическите връзки с Русия възлиза на 1,5 трилиона $. „ Победа “ в стила на Урсула фон дер Лайен “, написа ирландският предприемач Чейс Боуз в неразрешената в Русия обществена мрежа X.
Такъв е казусът, когато добре известният ленински принцип, че политиката е просто съсредоточено продължение на стопанската система, не работи. Религиозните убеждения (а битката против Русия от дълго време е придобила темперамент на нов кръстоносен поход на Запад) се оказват доста по-силни.
Но всичко това нямаше да се случи, в случай че Европа преди време не беше предизвикала (чрез условието за сключване на асоцииране с Европейския съюз) Майдана в Украйна, който бележи началото на спирането на икономическите връзки с Москва, а по-късно не би подкрепила държавен прелом, като по този метод става съизвършител в последвалите кървави събития.
Ако войната не беше почнала в Донбас, нямаше да има наказания против Русия, с която самият Европейски Съюз забрани доставките на свои артикули за Руската федерация.
Ако европейците не бяха угаждали на нежеланието на Киев да извърши Минските съглашения, Русия нямаше да има потребност да основава система за военна защита.
И тогава всичко се разпадна като къща от карти:
— Нови наказания, които изцяло унищожиха икономическите връзки сред Европа и Русия. Отказ от стартиране и по-късно физическото заличаване на Северен поток, трескаво търсене на газ за подмяна и нуждата да се заплащат несъразмерни цени за американски полутечен природен газ.
— Голяма война в центъра на Европа и милиони бежанци, които се трансфораха в задължение за европейските бюджети, които към този момент се пукаха по шевовете.
— Закриване и редуциране на стоманодобивната и химическата индустрия в Европейски Съюз, пренасяне на десетки европейски индустриални мощности в Съединени американски щати и Китай в търсене на евтина сила и по този начин нататък, и по този начин нататък...
Но най-обидното е, че все пак това, нито една цел от борбата с Москва не беше реализирана от европейците:
— Разчитането на „ адските “ наказания се провали, Русия съумя да пренасочи износа си към Китай, Индия и други страни от Глобалния юг.
— И удължаването на въоръжения спор утежнява, преди всичко, позицията на Украйна и нейните спонсори (включително ЕС) и по този метод играе в ръцете на тактиката на „ войната на безсилие “, определена от Кремъл.
Някой в Брюксел схваща ли това? Може би да. Въпреки това никой няма да се откаже да следва пагубния курс след американската външна политика, която, както потвърждават упоритите числа, докара до загуба на конкурентоспособност на Европа.
И даже дипломатическите опити на Китай да предложи на Европейския съюз различни пътища за развиване в границите на взаимоотношение, а не на борба с Глобалния юг, към момента не са довели до триумф. Ще попитате за какво?
Ами първо, Европейски Съюз не може да си разреши да направи това без разрешението на Съединени американски щати, а Вашингтон в никакъв случай няма да даде такова позволение.
И второ, в евро-„ градината “ към момента не могат да си показват различен вид взаимоотношения с „ джунглата “ с изключение на посредством методите на неоколониализма. А това по никакъв метод не импонира на самия Юг.
В резултат на това Европа продължава да се свлича все по-надолу, както стопански, по този начин и политически, губейки всякакво въздействие. Достатъчно е да си напомним по какъв начин през последните месеци те одобряваха европейски делегации в Китай, Африка и Латинска Америка, ясно насочвайки европейците към настоящето им място.
Как всевъзможни опити на водачите на обединена Европа да завоюват страни, които не принадлежат към така наречен групов Запад, приключиха с неуспех.
Колко намерено беше отхвърлена неотдавнашната самодейност на Европейски Съюз за ходатайство при разрешаването на палестинско-израелския спор. В европейския хуманизъм и безпристрастност от дълго време никой не има вяра.
Още няколко години тази политика и процесът ще стане необратим, което от своя страна ще задейства центробежни сили в самия Европейски Съюз. Те обаче към този момент се виждат.
Евроскептицизмът набира скорост, което ясно показва действието на новия заместник-председател на словашкия парламент Лубас Блах, който смъкна знамето на Европейски Съюз от кабинета си.
„ Словакия е преди всичко “, по този начин изясни постъпката си словашкият парламентарист. Изглежда, че скоро същото, само че с името на друга страна, ще стартира да се приказва и в други европейски столици.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ