Перспективите пред Европа: Между доверието и недоверието, между надеждата и екстремизма
А в този момент един по-различен взор към Европа - от Балканския полуостров. Какви са вероятностите пред Европейския съюз през погледа на страните, които са негови членки и през призмата на тези, които се стремят да станат част от него? Специален диалог за Деня на Европа - стартира специфичното взаимно студио на мрежата на Euronews - Франция, Румъния, Грузия, Албания, Сърбия и България.
Днес е 9 май, Денят на Европа. Една Европа, разграничена сред войната по границите си и развиването на своите 27 страни. Между доверието и недоверието, сред вярата и възхода на екстремизма. Днес имаме особено издание на " Перспективи " - желаеме да представим всички гледни точки на нашите фенове.
Основните въпроси, които стоят сега пред страните - членки на Европейски Съюз, са кой е най-подходящият метод да продължат напред, по какъв начин да употребяват по-добре финансовите си запаси и по какъв начин да имат устойчиви стратегии за своите общности. А в тази ситуация с Румъния и България - по какъв начин могат да се възползват от зоната за свободно придвижване - по-специално от достъпа до Шенгенското пространство. Що се отнася до разширението на Европейския съюз, кореспондентите и публицистите от съответните страни ще обсъдят тази вероятност за Грузия, Сърбия и Албания. Как този бюрократичен орган, формиран от европейски депутати и комисари, се приспособява към всички провокации, каква е неговата визия и тактика, ще разберем онлайн от Франция, от редакцията на Евронюз в Лион.
Добър вечер на всички! Тази вечер ще беседваме с Марина Стоименова онлайн от София, Боян Бъркич от Белград, Нино Пацурия от Тбилиси, Франко Ерго от Тирана и Серджо Кантоне от Лион.
Андра Мирон Дяконеску, Euronews Румъния:
Румъния и България ще останат отвън Шенгенското пространство. След упорити борби против австрийските министри, които гласоподаваха срещу участието на двете страни, и поредност от независими дейности, инициирани от тях, употребявайки друга степен на дипломатичност, в завършек на сметка двете страни останаха безмълвни. Последният сюжет говореше за отделянето на Румъния от България, само че окончателният отговор разочарова и двете страни - Австрия не има вяра, че нито Румъния, нито
България са подготвени да се причислят към Шенгенското пространство. Няма и явен отговор по кое време ще бъдат подготвени.
Марина Стоименова, Euronews България:
Случаят с следващото блокиране на България от Шенген беше употребен и в последната предизборна акция у нас.
Страната ни от дълго време дава отговор на техническите критерии за влизане в Шенген. Сблъсъкът на политически ползи сред страните членки е голям. Няма да изреждам всички подозрения и всички аргументи, заради които Холандия и Австрия в действителност ни блокираха. И дали да вземем за пример несправянето с корупцията и върховенството на закона е същинската причина.
Но би трябвало да бъда почтена, че обстановката с мигрантите в България през последните месеци по никакъв начин не наподобява добре.
А сега българските политици са прекомерно съсредоточени върху личните си вътрешни драми и въпреки че доста се приказва, малко се прави.
Серджо Кантоне, Euronews:
Споменахте рецесията с вноса на селскостопански артикули и усложненията на България и Румъния да се причислят в Шенген. Аз персонално бих добавил и трета значима тематика - завършването на процеса по разширение на Съюза, почнал през 90-те години. Европейският съюз се е сблъсквал с редица кризи- финансови и стопански, казусът с миграцията, Брекзит, пандемията от Ковид-19 и в този момент войната в Украйна.
А в случай че погледнем обстановката в по-голям мащаб, забавя се и разширението на Европейски Съюз с чакащите страни. Войната в Украйна също демонстрира невъзможността на европейските страни да поемат отговорност за политическите си решения. Санкциите против Русия оказват помощ на Украйна, само че имат висока цена. Брюксел се затруднява да реагира, тъй като ще настъпи спор на ползи сред страните-членки. В завършек на сметка обаче, това е цената да сме една общественост, която се развива и работи дружно.
Нино Пацурия, Euronews Грузия:
Грузия има историческата опцията да получи статут на страна кандидат-членка на Европейски Съюз до края на тази година, в случай че извърши 12-те рекомендации, дадени от европейските водачи предишното лято. След нахлуването на Русия в Украйна, Молдова, Грузия и Украйна кандидастваха за участие в Европейски Съюз. През юни 2022 година Брюксел взе решение да даде статут на Украйна и Молдова на страни-кандидатки, а в тази ситуация на Грузия - се призна нейната европейска преспектива.
Грузинското държавно управление ясно декларира, че е изпълнило по-голямата част от европейските рекомендации. Остават още няколко, само че те са елементарно постижими до крайния период, настояват те. Управляващата партия упреква опозицията в деструктивни дейности по пътя към европейска интеграция. Междувременно, една неправителствена организация, Институтът за демократични проучвания, рапортува, че по-голямата част от европейските условия в действителност въобще не са изпълнени. Като да вземем за пример това, че ръководещата партия не е подхванала нищо, с цел да понижи политическата поляризация в страната или да обезпечи самостоятелна медийна среда.
Франко Ерго, Euronews Албания:
Албанците постоянно са подкрепяли присъединение на страната в Европейски Съюз. Искам да ви напомня, че митингите, които събориха комунистическия режим през ранните 90-те години, бяха под слогана: „ Искаме Албания част от Европа “.
Според неотдавна направено публично изследване, над 90 % от жителите на Албания считат, че мястото ни е в Съюза. Хората към този момент постановат и напън над политическите партии да декларират по-ясно това предпочитание. Нашето място е Европейски Съюз, само че закъсняваме с присъединението си.
Боян Бъркич, Euronews Сърбия:
Отвъд обстоятелството, че доста сърби имат сантименти към Русия, някои от които даже поддържат войната на Русия в Украйна сега, сърбите въпреки всичко дорбе схващат, че Сърбия е част от европейската стопанска система. Двеста хиляди фамилии изкарват прехраната си, работейки за европейски компании. А още по-голям % и търгува с Европейски Съюз. 70 % от комерсиалната активност на Сърбия е точно с Европейски Съюз. Повече от 30 милиарда $ е единствено нашия експорт към Европейски Съюз, а вносът ни от Съюза е 80 %. Сърбите са наясно и с финансовата помощ, която Европейски Съюз дава на страната.
Сърбите не че не желаят към този момент да бъдат част от Европейски Съюз, а по-скоро считат, че задачата им е в застой дали поради наши пререкания или поради, както те я назовават, отмалялост от процеса по разширение на Европейски Съюз.
Целия диалог вижте във видеото.
Днес е 9 май, Денят на Европа. Една Европа, разграничена сред войната по границите си и развиването на своите 27 страни. Между доверието и недоверието, сред вярата и възхода на екстремизма. Днес имаме особено издание на " Перспективи " - желаеме да представим всички гледни точки на нашите фенове.
Основните въпроси, които стоят сега пред страните - членки на Европейски Съюз, са кой е най-подходящият метод да продължат напред, по какъв начин да употребяват по-добре финансовите си запаси и по какъв начин да имат устойчиви стратегии за своите общности. А в тази ситуация с Румъния и България - по какъв начин могат да се възползват от зоната за свободно придвижване - по-специално от достъпа до Шенгенското пространство. Що се отнася до разширението на Европейския съюз, кореспондентите и публицистите от съответните страни ще обсъдят тази вероятност за Грузия, Сърбия и Албания. Как този бюрократичен орган, формиран от европейски депутати и комисари, се приспособява към всички провокации, каква е неговата визия и тактика, ще разберем онлайн от Франция, от редакцията на Евронюз в Лион.
Добър вечер на всички! Тази вечер ще беседваме с Марина Стоименова онлайн от София, Боян Бъркич от Белград, Нино Пацурия от Тбилиси, Франко Ерго от Тирана и Серджо Кантоне от Лион.
Андра Мирон Дяконеску, Euronews Румъния:
Румъния и България ще останат отвън Шенгенското пространство. След упорити борби против австрийските министри, които гласоподаваха срещу участието на двете страни, и поредност от независими дейности, инициирани от тях, употребявайки друга степен на дипломатичност, в завършек на сметка двете страни останаха безмълвни. Последният сюжет говореше за отделянето на Румъния от България, само че окончателният отговор разочарова и двете страни - Австрия не има вяра, че нито Румъния, нито
България са подготвени да се причислят към Шенгенското пространство. Няма и явен отговор по кое време ще бъдат подготвени.
Марина Стоименова, Euronews България:
Случаят с следващото блокиране на България от Шенген беше употребен и в последната предизборна акция у нас.
Страната ни от дълго време дава отговор на техническите критерии за влизане в Шенген. Сблъсъкът на политически ползи сред страните членки е голям. Няма да изреждам всички подозрения и всички аргументи, заради които Холандия и Австрия в действителност ни блокираха. И дали да вземем за пример несправянето с корупцията и върховенството на закона е същинската причина.
Но би трябвало да бъда почтена, че обстановката с мигрантите в България през последните месеци по никакъв начин не наподобява добре.
А сега българските политици са прекомерно съсредоточени върху личните си вътрешни драми и въпреки че доста се приказва, малко се прави.
Серджо Кантоне, Euronews:
Споменахте рецесията с вноса на селскостопански артикули и усложненията на България и Румъния да се причислят в Шенген. Аз персонално бих добавил и трета значима тематика - завършването на процеса по разширение на Съюза, почнал през 90-те години. Европейският съюз се е сблъсквал с редица кризи- финансови и стопански, казусът с миграцията, Брекзит, пандемията от Ковид-19 и в този момент войната в Украйна.
А в случай че погледнем обстановката в по-голям мащаб, забавя се и разширението на Европейски Съюз с чакащите страни. Войната в Украйна също демонстрира невъзможността на европейските страни да поемат отговорност за политическите си решения. Санкциите против Русия оказват помощ на Украйна, само че имат висока цена. Брюксел се затруднява да реагира, тъй като ще настъпи спор на ползи сред страните-членки. В завършек на сметка обаче, това е цената да сме една общественост, която се развива и работи дружно.
Нино Пацурия, Euronews Грузия:
Грузия има историческата опцията да получи статут на страна кандидат-членка на Европейски Съюз до края на тази година, в случай че извърши 12-те рекомендации, дадени от европейските водачи предишното лято. След нахлуването на Русия в Украйна, Молдова, Грузия и Украйна кандидастваха за участие в Европейски Съюз. През юни 2022 година Брюксел взе решение да даде статут на Украйна и Молдова на страни-кандидатки, а в тази ситуация на Грузия - се призна нейната европейска преспектива.
Грузинското държавно управление ясно декларира, че е изпълнило по-голямата част от европейските рекомендации. Остават още няколко, само че те са елементарно постижими до крайния период, настояват те. Управляващата партия упреква опозицията в деструктивни дейности по пътя към европейска интеграция. Междувременно, една неправителствена организация, Институтът за демократични проучвания, рапортува, че по-голямата част от европейските условия в действителност въобще не са изпълнени. Като да вземем за пример това, че ръководещата партия не е подхванала нищо, с цел да понижи политическата поляризация в страната или да обезпечи самостоятелна медийна среда.
Франко Ерго, Euronews Албания:
Албанците постоянно са подкрепяли присъединение на страната в Европейски Съюз. Искам да ви напомня, че митингите, които събориха комунистическия режим през ранните 90-те години, бяха под слогана: „ Искаме Албания част от Европа “.
Според неотдавна направено публично изследване, над 90 % от жителите на Албания считат, че мястото ни е в Съюза. Хората към този момент постановат и напън над политическите партии да декларират по-ясно това предпочитание. Нашето място е Европейски Съюз, само че закъсняваме с присъединението си.
Боян Бъркич, Euronews Сърбия:
Отвъд обстоятелството, че доста сърби имат сантименти към Русия, някои от които даже поддържат войната на Русия в Украйна сега, сърбите въпреки всичко дорбе схващат, че Сърбия е част от европейската стопанска система. Двеста хиляди фамилии изкарват прехраната си, работейки за европейски компании. А още по-голям % и търгува с Европейски Съюз. 70 % от комерсиалната активност на Сърбия е точно с Европейски Съюз. Повече от 30 милиарда $ е единствено нашия експорт към Европейски Съюз, а вносът ни от Съюза е 80 %. Сърбите са наясно и с финансовата помощ, която Европейски Съюз дава на страната.
Сърбите не че не желаят към този момент да бъдат част от Европейски Съюз, а по-скоро считат, че задачата им е в застой дали поради наши пререкания или поради, както те я назовават, отмалялост от процеса по разширение на Европейски Съюз.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ