Когато се женим, кълнем се да бъдем верни ~ А. С. ПУШКИН
(А.С. Пушкин и Н.Н. Пушкина перед зеркалом на придворном балу - Н.П. Ульянов, 1935-1937)
Благодарни сме на ориста, че не ни е обещано да знаем кой е последният ден от живота ни. Иначе щяхме да се усещаме като наказани на гибел и непоносими душевни премеждия щяха да ни преследват всеки ден, всеки момент. Ние сме щастливи и безгрижни, тъй като последният ден си съществува, само че ние не го знаем. Ако знаех в кой ден ще умра, сигурно бих споделил – през днешния ден за финален път ще играя на карти, това е последното ми стихотворение, а на следващия ден ще бъде последната ми вечеринка с другари. Нямаше да има място за още веднъж.
Когато се женим, кълнем се да бъдем правилни. Това значи, че съм дал клетва Н. да бъде моята последна жена. Сякаш за другите съм мъртвец.
Представям си по какъв начин загивам, по какъв начин за финален път виждам книгите, дърветата, по какъв начин пострадвам, че повече няма да ги видя. Така се усещах месец след сватбата, като гледах дамите край мен. Но оцелях. Както беше споделил Б.: „ Клетва дадох, само че се надцених ”. Обичаите ни карат да се закълнем в нещо, което в никакъв случай не сме изпитвали. Как можех да се закълна във безконечна честност, в случай че не знаех какво е да бъда и седмица правилен? Обичаите употребяват нашето неведение, с цел да изтръгнат обети, за които по-късно можем единствено да съжаляваме. Клетвата за безконечна обич демонстрира силата на днешната обич, само че не е гаранция за бъдещето.
Сега, когато всичко е необратимо, одобрявам една подценена в миналото истина: в случай че жена ти е непринудено определената последна жена в живота ти, тя би трябвало поради това да стане изключително сладка. Не ми остава кой знае какъв брой живот, по тази причина се впивам в нея, ненагледната, нали е последната, друга няма да има!
Из: „ Тайните мемоари на А.С.Пушкин 1836-1837 ”, изд. Кибеа
Картина: А.С. Пушкин и Н.Н. Пушкина перед зеркалом на придворном балу - Н.П. Ульянов, 1935-1937 - ptiburdukov.ru
