А какви са били те, “добрите стари времена? Ще се

А какви са били те, “добрите остарели времена ”? Ще се убедите, че са били безпределно вълнуващи и приказноподобни, в случай че вие, дами и господа, склоните да предприемете едно странствуване обратно през вековете. Пътешествие, което стартира през 1583-ма – рождената година на първия в света увеселителен парк.

Началото на историята на този незабравим парк се свързва с легендата за Кирстен Пийл – младо и почтено девойче, което една нощ през 1583 година се изгубва в гората Бувесков. Какво е търсила там сама по това време, легендата не споделя. Дълго време се лутала Кирстен в тъмната и страшна гора. Вече твърдо уверена, че тук ще откри гибелта си, раздрана от някой хищник, от една пролука в скалата ненадейно бликнал извор, който й посочил пътя към Копенхаген. Историята за това знамение тръгнала от уста на уста и скоро хората почнали да прииждат в Бувесков в търсене на чудния извор. Годините минавали, а Изворът на Кирстен Пийл, както към този момент бил прочут, набирал все по-голяма известност. На една интелигентна женица й хрумнало да се разгласи за “пазителка ” на атракциона и почнала да събира такса от посетелите, които идвали с вярата, че пиейки от водата, ще се излекуват от мъчителните си заболявания.

Въпреки че с помощта на крал Фредерик III, гората последователно трансформира образа си и се трансформира в парк, населяван от разнообразни скотски типове (някои от които кралят на драго сърце отстрелва по време на лов), за към 100 години славата на извора замръква. Най-вече тъй като в това време столичаните откриват други “чудодейни ” извори, от които да се лекуват. Обаче един ден през 1732 година, до момента в който се мотае из парка, яхнал коня си, кралският балетмайстор Хайнрих Бринкман се натъква на занемарената изворна чешма и мигновено решил да го изтупа от прахта на хорското забвение. С поддръжката на приятеля си и кралски парукиер Греве той реновира чешмата и отбелязва събитието с паметна плоча. До 1756 година достъпът на простолюдието до кралския парк е неразрешен. Забраната подвига демократично настроеният Фредерик V и дори подрежда да слагат до чешмата каса за дарения, които да отиват за потребностите на една от градските лечебни заведения.

През 60-те години на 18-и век славата на кралския парк с извора надвишава границите на Дания и се трансформира в притегателна мощ за създатели от цяла Европа, измежду които е и известният мим Пиеро, който и до ден сегашен е знак на парка и обичана детска атракция.

Бакен става място, където представители на разнообразни обществени прослойки, селяни и жители, си “мешат капите ”. По това време заниманията в Копенхаген са малко, а народът всеобщо не се интересува от политика. Затова вместо да се занимават с безсмислено политикастване, хората избират да прекарват времето си в приятна компания посред зелените горски поляни. Бакен продължава да бъде все по този начин известен даже по време на Наполеоновите войни. А когато първият датски парен локомотив “Каледония ” е пуснат на вода, копенхагенци към този момент могат да се придвижват до Бакен по по-приятен и бърз метод, заобикаляйки неравните сухоземни пътища, водещи до такава степен. Гостите, предпочели да употребяват крайбрежния пешеходен маршрут пък са посрещани пред червени врати на парка от така наречен “четкачи ” – локални момчета, чието обвързване било достойнството да изчеткват връхните им облекла от прахта.

Освен че от ден на ден занаятчии и актьори отварят павилиони, се появяват и първите сладкари, които стартират да оферират лакомства по италиански и швейцарски предписания най-много за наслада на хлапетата.

19-и век идва с пушеци на фабричен комини и тракащи железопътни релси. Ура, индустриалната гражданска война е тук! През 1863 година е открита железницата в Клампенборг. На 27 юли вестник “Дагбладе ” отбелязва забележителния факт, че единствено в един неделен ден железницата е извозила 20 хиляди гости на Бакен. Освен икономическия напредък обаче индустриализмът носи и класово разделяне. Представителите на бюргерското общество към този момент заобикалят местата, където върви простолюдието. В очите на префинените жители Бакен към този момент е средище на селяндури и когато самите те посещават парка, то е, с цел да “изучават селския обичай ”.

През 1861 година в Бакен нов павилион за тютюн и бира отваря 36-годишният “Йоде ” Андерсен, или Евреина Андерсен. Прякорът му лепват още по времето, когато работи като келнер в ресторант “Еврейската маза ”. Мечтата на Йоде обаче е да отвори кабаре. В столицата към този момент има над 120 такива, които се употребяват с особена известност и посещаемост, изключително измежду господата. И го прави. Кръщава павилиона си “Сан Суси ” и той мигновено се трансформира в атракция номер едно в Бакен. През идващите 15 години Йоде отваря още две кабарета като таксата за вход е 10 йоре – забележителна сума за тогава, като се има поради, че нормалната отплата за час е 43 йоре. През 1875 година полицейският наместник за региона издава заповед, съгласно която певиците в павилионите на Евреина Андерсен би трябвало да са навършили 18 години, текстовете на песните да са с “благоприлично наличие ”, а контактът сред девойките и феновете – неразрешен.

Новото столетие настава с гръм и тропот и носи със себе си забележителни нововъведения и в увеселителния парк: първите автоматизирани въртележки и цирковото зрелище Circus Revue. Особено знакови фигури за този интервал са братята Стефансен. Tе стартират кариерата си като пътуващи жонгльори, а когато се озовават в Бакен през 1913 година, вземат решение да стартират нов бизнес с модерните за това време радиоколи. През 1936 година братята купуват и модернизират най-известния павилион “Бакенс Хвиле ”, който и до през днешния ден е фамилно владеене.

Бакен тотално трансформира физиономията си след края на Втората международна война. Все повече известни пърформъри се изявяват по сцените му, а строителството на нови и все по-атрактивни и вдигащи адреналина уреди не стопира.

Днес посетителите на Бакен могат да избират сред шест типа влакчета като най-популярното и най-старото от тях е Рутшебанен. То доближава скорост от 75 км/ч по трасе с дължина от 987 м и височина 22 метра. Другите атракциони са над 20 на брой за огромните и още 10 за най-малките гости. Разбира се, на територията на Бакен човек може да се забавлява и по доста други способи, които не включват блъскащи се колички, стремително втурване от 30-метрова кула, стрелби с водни револвери от клатушкащи се лодки, каране на джет ски и борби с лазерни мечове. Паркът разполага със седем игрални зали, а талисманът на парка, клоунът Пиеро всеки ден изнася представления за децата. Кабарета не престават да действат и притеглят зяпачи наред с музикалните осъществявания онлайн ккакто навън, по този начин и в многото питейни заведения на територията на целия парк.

За да може човек да издържи на всички тези провокации за тялото и сетивата, му е належащо, несъмнено, да се зареди с сила. А нея може да си я достави като похапне щедро и разнообразно. В гастрономически проект изборът също е огромен – от най-обикновена стрийт фууд на национални цени до обичайните датски “отворени сандвичи ” с морски деликатеси и хрян, които са на цени като за японски туристи. Датската бира се лее от съвсем всеки ъгъл, тъй че даже и най-отегчените татковци и майки да има с какво да запълнят времето, до момента в който децата им пищят, скачат, тичат и се тъпчат със захарен памук и хот-дог.