А, бе Гена, от какъв зор са последните поправки във

„ А, бе Гена, от какъв напън са последните ремонти във военния закон. Кому са нужни? Какви са тези безмислици “. Това неотдавна ме попита, другар, пълководец от бойните елементи. За човек, който не е изкушен от политиката и животът му е заключен в триъгълника дом – отделение – полигон, сходни безмислени придвижвания в публичното пространство са неразбираеми. Разбираемо е за офицер, който кове с бойците си бойните качества на войската и няма време за интриги, да е надалеч от тънките политичеки сметки на елита. Сметки, които не оказват помощ на армията, а единствено уреждат личностно-партийни ползи.

Именно подобен е казусът с последните две ремонти в Закона за защитата, на които президентът наложи несъгласие. Първата е за постта на непрекъснатия секретар. От ГЕРБ, категорично наблягам това, внесоха промени и преораха целия чл.79 на закона, с цел да бранят техния човек, който сложиха на поста непрекъснат секретар на МО броени дни откакто третият кабинет на Борисов пое властта. А този човек е много странна птица. Доскоро бе началник на дирекция „ Управление на човешките запаси в защитата. “ Тоест на структурата, която дава отговор за фрагментите в целия бранш на защитата, освен в армията. И освен това – първият граждански началник в историята на войската, оглавяващ това основно звено в МО.

Дали бе сполучлив подобен ход, съдете сами- в този момент вакантните места в армията надвишиха стряскащата численост от над 5000 души. Обяснението е просто- активността на дирекцията се свеждаше, и в този момент е по този начин, най-вече до чисто счетоводни сметки, отчитащи къде какъв брой щата са налице и какъв брой не са заети. А не в разработване на стратегически политики за ръковоствтото на министреството за ръководство на фрагментите в подобен тежък и комплициран механизъм, какъвто е системата на защитата.

Настрана оставям въпроса за десетки назначения на държавни чиновници през годините без конкурс или посредством малки врати в закона, каквато е обичаната врътка на кадровиците в МО. Та индивидът, управлявал дирекцията много време, в този момент е повдигнат от ГЕРБ на най-високия пост за държавен чиновник в МО. Пост, който е с извънредно огромни пълномощия, доближаващите се до тези на министъра. Ами щом неговият статут в закона за защитата е регламентиран преди този на боен №1, можем да си показа защо става дума. Между другото тази служба бе въведена от първото държавно управление на ГЕРБ от една персона, само че това е друга дълга тематика със знакови нюанси. Та сегашният непрекъснат секретар на МО в битността му на началник на фрагментите подаде оставка от поста, с цел да се върне на бял кон с новата власт, само че не бе призната от служебния боен министър, защото бе с политически претекстове. Което законът за държавния чиновник не разрешава. Оставката не бе призната и последва коронният номер – болнични. „ Болният “ началник на фрагментите на МО обаче бързо оздравя и пристигна персонално на 4 май на крайници в зала „ Тържествена “ при промяната на караула, с цел да поздрави новия министър. Ето тази персона с последните ремонти в закона за защитата ГЕРБ в този момент брани като „ Матросов “на амбразурата. Няма да встъпвам в елементи, тъй като са смущаващи и нелицеприятни, само че отдадените в материята знаят защо става дума и за какво е подхванат този ход.

Чистосърдечно ще призная – в последно време все по-често се колебая, че държавната администрация у нас е надпартийна, каквато би следвало да е по закон. Особено тази в армейското ведомство. Не споделям аполитична, разликата е огромна. Та в МО част от служителите, да не кажа огромна, по време на служебното държавно управление на Румен Радев работиха против кабинета и в интерес на една партия, която се канеше да завоюва изборите. Структури от администрацията саботираха министър Стефан Янев от позицията „ тези са краткотрайно и след три месеца си отиват, нашите се връщат “. Няма да давам образци, с цел да не изпаднат в конфузна обстановка някои персони. Само един- когато служебният министър издаде заповед, съгласувана с началника на защитата, това също наблягам, да се изтеглят бойците от специфичните елементи от границата, неговата заповед безусловно след два часа се озова в едни депутати. Което е недопустимво и наказуемо. И те зададоха въпроса със абсурден фалцет за какво се прави. Като авансово не съобразиха и не регистрираха, че за това има основателни аргументи. Които не трябва да се излагат обществено. Защо в този момент отново не питат за това, а? Да оставим настрани, че имаше и военни структури, които се ослушваха и не изпълняваха разпоредби на служебния минстър на защитата. Защото знаеха, че на власт идват новите остарели ръководещи.

А всичко това, съгласете се, ерозира държавността у нас. Мисля, че този негатив би следвало да тежи на съвестта на ГЕРБ. Военното министерство надали е изолиран случай в това отношение. Все повече са сигналите, че сходна процедура се следи и в други ведомства, в общински и регионални администрации в страната. Да не би да реанимираме мълчешком чл.1 от онази Конституция?

Наскоро пък кабинетът одобри разпореждане, с което разкри спомагателен щат, с цел да бъде назначен собствен човек на днешните управници. Досега „ Информационният център “ на МО се ръководеше от шеф и заместител. Изведнъж обаче се оказа, че директърът би трябвало да има още един заместник- по художествено-творческите въпроси, който да дава отговор за в. “Българка войска “ и Военния ефирен канал. Пак подчертавам- такава служба центърът в никакъв случай не е имал. На нея е назначена някогашна водеща от телевизия СКАТ, учредителен секретар на партията НФСБ, която е в ръководството. Няма неприятно, само че кому е належащо това. При изискване, че Информационният център на МО се управлява от Любомир Денов, който преди да отиде на работа в МО, бе един от водещите военни публицисти у нас, за който няма секрети в тази характерна област на публицистиката. И от който на професионализъм могат да се учат младите сътрудници в сектора. Това е все едно да назначиш заместител по креативните въпроси на подобен гений в своята област като Пламен Карталов, началник на Софийската опера и балет. Извинете, само че всичко това не подсказва ли типичния въпрос по какъв начин да намерим работа за наш човек?

А втората корекция във военния закон- новите генерали да се показват пред комисията по защита, откакто президентът им връчи пагоните, се чудя по какъв начин да я разясня. Тук доста е значима вметката, че първичният вид на поправката предвиждаше това да става преди този момент. Което бе цялостен парадокс. А и тази корекция от какъв напън е, а? Генералите да не би да са манекенки, че да ги оглеждат депутатите. Такава згляда е недомислие заради две аргументи. Първата е чисто политическа- има риск от политизиране на висшите офицери, защото комисията е политически орган. И втората- в армията си има правила, че офицерът може да го изслушва единствено органът, който го назначава. Тази корекция е като боксов удар във въздуха, защото няма никакъв резултат. И в този момент депутатите имат право да извикат всеки, който желаят, с цел да го изслушат по избран проблем. Истината е,че поправката само сякаш задоволява нечии неосъществени властови амбици.

Иска ми се да бъда свестен вярно. Днешните неточности на днешната власт не са патент само на ГЕРБ. Допуска ги всяка партия, щом яхне кормилото. Но защото в този момент ни ръководи партията на жителите за европейско развиване на България, приказваме за нея. А това са неточности на опиянението. Защото властта е сладостен опиат, който не е безконечен и от него се излиза с тежък махмурлук. Затова мощно предлагам освен на сегашните ръководещи да прочетат „ Левичарството, детската болест на комунизма “ на Ленин. Няма срамно. През 90-те години, уважаваният политик Емил Кошлуков, откакто приключи висше обучение в Съединени американски щати и се завърна у нас, даде изявление за един юношески вестник, който към този момент не излиза. Но аз го вардя. И в него сподели, че го изумил обстоятелството, че в Америка учат доста повече и по-детайлно Маркс и Енгелс, в сравнение с у нас. Та в този отчет Ленин споделя, че детската болест на болшевиките е опияняването и възгордяването от властта, в резултат на което обществото, което градят, боледува от три болести- тщестлавие, неначетеност, корупция. Докладът е изнесеан на 17 октомври 1921г. Констатациите в него нямат допирни точки със сегашната обстановка в България от 21 век, ръководена от десни партии, нали? Ако пък сегашните ни управленци имат нетърпимост към Ленин, дано прочетат тази паметна мисъл на великия американски президент Ейбрахам Линкълн: „ Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Може да лъжеш част от народа от самото начало. Но не можеш да лъжеш целия народ от самото начало. “