96% от българите са притеснени от поскъпването на живота
96% от българите са обезпокоени от повишаването на живота. Повишаването на цените, в това число на силата и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички просветителни и социално-професионални групи.
Нарастващите разноски за живот са най-неотложната паника за 93% от европейците, сочи последното изследване на Евробарометър за Европейския парламент, оповестено през днешния ден. Подкрепата за Европейски Съюз остава на високо равнище, само че жителите чакат Европейски Съюз да работи по решения за намаляване на последствията от рецесиите.
Във всяка страна членка на Европейски Съюз повече от седем на всеки 10 запитани са обезпокоени от възходящите разноски за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%).
В България делът на интервюираните, които са обезпокоени от възходящите разноски за живот, се приближава до най-високите равнища с 96%. Повишаването на цените, в това число на силата и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички просветителни и социално-професионални групи.
На второ място по периодичност на споменаване на европейско равнище с 82% е опасността от беднотия и обществено изключване, следвана от изменението на климата и заплахата от разпростирането на войната в Украйна в други страни, които са на трето място с 81%.
Българските респонденти показват на второ и трето място също опасността от беднотия и обществено изключване и заплахата от разпростирането на войната в Украйна в други страни, надлежно с 86% и 85%, до момента в който опасността от изменението на климата остава по-назад с 69%.
Гражданите чакат Европейски Съюз да продължи да работи върху решения за намаляване на усложняващите се резултати от серията поредни рецесии, които засегнаха континента. Високата поддръжка за Европейски Съюз се основава на опита от минали години, когато Европейски Съюз показва забележителна дарба да се сплоти и да вкара ефикасни ограничения. Към момента на изследването жителите не са удовлетворени от подхванатите дейности нито на национално, нито на европейско равнище. Само една трета от европейците показват удовлетворение от ограниченията, подхванати от техните национални държавни управления или от Европейски Съюз за справяне с възходящите разноски за живот.
Българските респонденти показват по-силно неодобрение от междинното за Европейски Съюз по повод не ограниченията, подхванати от националното държавно управление (21%), а във връзка с ограниченията, подхванати от Европейски Съюз, резултатите са съизмерими със междинните за Съюза - 32%.
По отношение на финансовото положение на жителите изследването демонстрира, че последствията от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от популацията на Европейски Съюз (46%) декларира, че виталният им стандарт към този момент е намален заради последствията от пандемията от COVID-19, последствията от нападателната война на Русия против Украйна и рецесията с разноските за живот. Други 39% към момента не са усетили намаление на виталния си стандарт, само че чакат това да се случи през идната година, което съставлява мрачна вероятност за 2023 година
Данните за България по тези индикатори сочат, че съгласно 53% от респонендите виталният им стандарт към този момент е намален, а други 28% чакат това да се случи през 2023 година Друг знак за възходящите стопански ограничавания е увеличението на каузи на жителите, които срещат усложнения при заплащането на сметки " през множеството време " или " от време на време " - от есента на 2021 година общото нарастване по тези два индикатора е с девет процентни пункта - от 30% на 39%. В България тези индикатори са съвсем два пъти над междинните за Европа, като 64% от интервюираните имат усложнения “през множеството време ” или “понякога ” при заплащането на сметки.
„ Хората са разбираемо обезпокоени от възходящите разноски за живот, защото от ден на ден фамилии се борят да претърпяват с нищожни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на съответни ограничения: да сложим сметките под надзор, да отблъснем инфлацията и да накараме стопанските системи си да порастват. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества “, съобщи ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола.
Многобройните геополитически рецесии от последните години не престават да слагат жителите и политиците пред съществени провокации. При най-високото равнище на инфлация от десетилетия насам жителите желаят Европейският парламент да се концентрира върху битката с бедността и общественото изключване (37%). Общественото здраве продължава да е от голяма важност за доста жители (34%), както и продължаването на дейностите против изменението на климата (31%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места (31%) също е на основно място измежду упованията на жителите.
Основните цели на Европейския парламент съгласно българските респонденти би трябвало да бъдат битката с бедността и общественото изключване (44%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (43%), публичното здраве (34%), както и тематиката за демокрацията и върховенството на закона (27%), до момента в който дейностите против изменението на климата са припознати едвам от 10% от респондентите, което съставлява близо 20 процентни пункта разлика със междинните равнища за Европа.
Нарастващите разноски за живот са най-неотложната паника за 93% от европейците, сочи последното изследване на Евробарометър за Европейския парламент, оповестено през днешния ден. Подкрепата за Европейски Съюз остава на високо равнище, само че жителите чакат Европейски Съюз да работи по решения за намаляване на последствията от рецесиите.
Във всяка страна членка на Европейски Съюз повече от седем на всеки 10 запитани са обезпокоени от възходящите разноски за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%).
В България делът на интервюираните, които са обезпокоени от възходящите разноски за живот, се приближава до най-високите равнища с 96%. Повишаването на цените, в това число на силата и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички просветителни и социално-професионални групи.
На второ място по периодичност на споменаване на европейско равнище с 82% е опасността от беднотия и обществено изключване, следвана от изменението на климата и заплахата от разпростирането на войната в Украйна в други страни, които са на трето място с 81%.
Българските респонденти показват на второ и трето място също опасността от беднотия и обществено изключване и заплахата от разпростирането на войната в Украйна в други страни, надлежно с 86% и 85%, до момента в който опасността от изменението на климата остава по-назад с 69%.
Гражданите чакат Европейски Съюз да продължи да работи върху решения за намаляване на усложняващите се резултати от серията поредни рецесии, които засегнаха континента. Високата поддръжка за Европейски Съюз се основава на опита от минали години, когато Европейски Съюз показва забележителна дарба да се сплоти и да вкара ефикасни ограничения. Към момента на изследването жителите не са удовлетворени от подхванатите дейности нито на национално, нито на европейско равнище. Само една трета от европейците показват удовлетворение от ограниченията, подхванати от техните национални държавни управления или от Европейски Съюз за справяне с възходящите разноски за живот.
Българските респонденти показват по-силно неодобрение от междинното за Европейски Съюз по повод не ограниченията, подхванати от националното държавно управление (21%), а във връзка с ограниченията, подхванати от Европейски Съюз, резултатите са съизмерими със междинните за Съюза - 32%.
По отношение на финансовото положение на жителите изследването демонстрира, че последствията от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от популацията на Европейски Съюз (46%) декларира, че виталният им стандарт към този момент е намален заради последствията от пандемията от COVID-19, последствията от нападателната война на Русия против Украйна и рецесията с разноските за живот. Други 39% към момента не са усетили намаление на виталния си стандарт, само че чакат това да се случи през идната година, което съставлява мрачна вероятност за 2023 година
Данните за България по тези индикатори сочат, че съгласно 53% от респонендите виталният им стандарт към този момент е намален, а други 28% чакат това да се случи през 2023 година Друг знак за възходящите стопански ограничавания е увеличението на каузи на жителите, които срещат усложнения при заплащането на сметки " през множеството време " или " от време на време " - от есента на 2021 година общото нарастване по тези два индикатора е с девет процентни пункта - от 30% на 39%. В България тези индикатори са съвсем два пъти над междинните за Европа, като 64% от интервюираните имат усложнения “през множеството време ” или “понякога ” при заплащането на сметки.
„ Хората са разбираемо обезпокоени от възходящите разноски за живот, защото от ден на ден фамилии се борят да претърпяват с нищожни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на съответни ограничения: да сложим сметките под надзор, да отблъснем инфлацията и да накараме стопанските системи си да порастват. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества “, съобщи ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола.
Многобройните геополитически рецесии от последните години не престават да слагат жителите и политиците пред съществени провокации. При най-високото равнище на инфлация от десетилетия насам жителите желаят Европейският парламент да се концентрира върху битката с бедността и общественото изключване (37%). Общественото здраве продължава да е от голяма важност за доста жители (34%), както и продължаването на дейностите против изменението на климата (31%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места (31%) също е на основно място измежду упованията на жителите.
Основните цели на Европейския парламент съгласно българските респонденти би трябвало да бъдат битката с бедността и общественото изключване (44%), поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (43%), публичното здраве (34%), както и тематиката за демокрацията и върховенството на закона (27%), до момента в който дейностите против изменението на климата са припознати едвам от 10% от респондентите, което съставлява близо 20 процентни пункта разлика със междинните равнища за Европа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ