Галъп: 53% от българите настояват: Извънредно положение само до 13 май
93% от българските жители одобряват, че страната ни се оправя добре с пандемията на фона на останалите европейски страни, демонстрират данните на "Галъп " от проучване на публичните настройки през април. Социолозите означават, че това е доста висок отзив за изминатия до този миг път и се записва даже растеж – преди месец този дял бе 87%.
Българите остават съзнателни: „ Вече съм много раздразнителен от рестриктивните мерки “ споделят 31%, само че 69% споделят „ одобрявам рестриктивните мерки, без да се нервирам “. И запитани дали е време рестриктивните мерки да стартират да понижават, 52% споделят „ рано е “.
Има обаче и 44%, които считат, че е време, т.е. обществото ни към този момент е действително разграничено по този въпрос. Нетърпеливостта още не доминира, само че очевидно не е за подценяване. Може би и по тази причина болшинство от 53% намира, че изключителното състояние не би трябвало да бъде удължавано и след 13 май. 30% въпреки всичко са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Тук евентуално се вплита освен персоналното мнение, само че и вярата на мнозина за по-бързо справяне със болестта.
Обществената паника остава висока, само че понижава спрямо предходния месец (първите признаци за прекъсване на растежа на паниката бяха оповестени в сондажа от преди седмица), означават от "Галъп ". Белезите на понижаване ясно личат в реакциите на хората на самата зараза – тези реакции се разрушават на три групи: паническата група (приемат, че това е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се резервира: 24% в този момент (само с два пункта по-нисък преди месец), само че тревожната (приемат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип) понижава със седем пункта до 57%, а спокойната (приемат, че обстановката не е рискова и е обвързвана с повече шумотевица) се усилва с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок в този момент е делът на спокойните, а този на тревожните понижава, въпреки и да остава най-значим. Към неговата значителност би трябвало да се добави и константният дял на под паника реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията: първи, условно наименуван „ китайски “: с фрапантни ограничения и интервенция на страната в персоналния живот. 13% го поддържат в този момент, при 30% поддръжка преди месец; втори, условно наименуван „ европейски “ - със възбрана на скупчвания на хора на публични места. 48% го харесват в този момент, при 42% преди месец; трети, условно наименуван „ шведски “: елементарният живот продължава обикновено, хората прекарват вируса и добиват всеобщ имунитет. 33% го поддържат в този момент, при 23% преди месец;
Приложеният в съвсем цяла Европа способ се приема най-широко у нас, само че „ шведският “ модел стартира да се харесва повече от „ китайския “. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската до момента заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките до момента, толкоз по-бързо те стартират да наподобяват и ненужни в очите на мнозина. Към това би трябвало да се добави и отбелязваната и до момента податливост у нас размерът на опасността да се слага под подозрение.
Разбира се, българите остават реалисти: 35% споделят, че персонално те се опасяват от вируса. Преди месец бяха отново толкоз и даже малко повече – 37%. Една трета пък намират за изцяло действителна опцията да умрат от тази болест, 55% считат, че същото се отнася за околните им. Дяловете не са по никакъв начин ниски. Остава вярата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, само че 42% – не. Останалите се затрудняват да отговорят. Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, следи се и закономерното отдалечаване от рисковите стойности. Това е обвързвано може би и с естествената за по-дълъг интервал ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на усмиряване, които дават път и на сериозни отзиви. Затова и непрекъснато би трябвало да се има поради, че днешните оценки за държавното управление и неговите инстанции не са нормалният рейтинг, е краткотрайни, спешни оценки по повод най-много на обстановката с ковид. Затова и с публичното усмиряване, тези оценки също напущат пиковите нива.
Преди месец, 29% се притесняваха, че няма да могат да си заплащат кредите. Сега 9% настояват, че към този момент са спрели да ги заплащат. 5% споделят същото за лизингите.
56% още не са усетили явен проект или изобщо не са доловили проект на страната за превъзмогване на икономическите последствия след края на пандемията. 38% имат вяра доста или малко в противоположното, а останалите не могат да преценяват. Явно обществото фактически утвърждава работата на страната за прекъсване на болестта, само че стартира все по-ясно да изисква сходна работа и за преодоляване на икономическата рецесия.
Българите остават съзнателни: „ Вече съм много раздразнителен от рестриктивните мерки “ споделят 31%, само че 69% споделят „ одобрявам рестриктивните мерки, без да се нервирам “. И запитани дали е време рестриктивните мерки да стартират да понижават, 52% споделят „ рано е “.
Има обаче и 44%, които считат, че е време, т.е. обществото ни към този момент е действително разграничено по този въпрос. Нетърпеливостта още не доминира, само че очевидно не е за подценяване. Може би и по тази причина болшинство от 53% намира, че изключителното състояние не би трябвало да бъде удължавано и след 13 май. 30% въпреки всичко са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Тук евентуално се вплита освен персоналното мнение, само че и вярата на мнозина за по-бързо справяне със болестта.
Обществената паника остава висока, само че понижава спрямо предходния месец (първите признаци за прекъсване на растежа на паниката бяха оповестени в сондажа от преди седмица), означават от "Галъп ". Белезите на понижаване ясно личат в реакциите на хората на самата зараза – тези реакции се разрушават на три групи: паническата група (приемат, че това е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се резервира: 24% в този момент (само с два пункта по-нисък преди месец), само че тревожната (приемат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип) понижава със седем пункта до 57%, а спокойната (приемат, че обстановката не е рискова и е обвързвана с повече шумотевица) се усилва с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок в този момент е делът на спокойните, а този на тревожните понижава, въпреки и да остава най-значим. Към неговата значителност би трябвало да се добави и константният дял на под паника реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията: първи, условно наименуван „ китайски “: с фрапантни ограничения и интервенция на страната в персоналния живот. 13% го поддържат в този момент, при 30% поддръжка преди месец; втори, условно наименуван „ европейски “ - със възбрана на скупчвания на хора на публични места. 48% го харесват в този момент, при 42% преди месец; трети, условно наименуван „ шведски “: елементарният живот продължава обикновено, хората прекарват вируса и добиват всеобщ имунитет. 33% го поддържат в този момент, при 23% преди месец;
Приложеният в съвсем цяла Европа способ се приема най-широко у нас, само че „ шведският “ модел стартира да се харесва повече от „ китайския “. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската до момента заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките до момента, толкоз по-бързо те стартират да наподобяват и ненужни в очите на мнозина. Към това би трябвало да се добави и отбелязваната и до момента податливост у нас размерът на опасността да се слага под подозрение.
Разбира се, българите остават реалисти: 35% споделят, че персонално те се опасяват от вируса. Преди месец бяха отново толкоз и даже малко повече – 37%. Една трета пък намират за изцяло действителна опцията да умрат от тази болест, 55% считат, че същото се отнася за околните им. Дяловете не са по никакъв начин ниски. Остава вярата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, само че 42% – не. Останалите се затрудняват да отговорят. Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, следи се и закономерното отдалечаване от рисковите стойности. Това е обвързвано може би и с естествената за по-дълъг интервал ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на усмиряване, които дават път и на сериозни отзиви. Затова и непрекъснато би трябвало да се има поради, че днешните оценки за държавното управление и неговите инстанции не са нормалният рейтинг, е краткотрайни, спешни оценки по повод най-много на обстановката с ковид. Затова и с публичното усмиряване, тези оценки също напущат пиковите нива.
Преди месец, 29% се притесняваха, че няма да могат да си заплащат кредите. Сега 9% настояват, че към този момент са спрели да ги заплащат. 5% споделят същото за лизингите.
56% още не са усетили явен проект или изобщо не са доловили проект на страната за превъзмогване на икономическите последствия след края на пандемията. 38% имат вяра доста или малко в противоположното, а останалите не могат да преценяват. Явно обществото фактически утвърждава работата на страната за прекъсване на болестта, само че стартира все по-ясно да изисква сходна работа и за преодоляване на икономическата рецесия.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ