93 бежанци са намерили смъртта си в горите до границата ни с Турция
93 бежанци са изгубили живота си през последните две години, до момента в който се опитвали да пресекат границата сред Турция и България. Разследване на немската медия АРД назовава региона " Триъгълника на гибелта " поради изгубените животи в гъстите, безкрайни гори.
Всичко по тематиката: Мигрантска рецесия 1394
По пътя си бежанците се губят, умират от обезводняване и безсилие. Труповете най-често откриват служащи от неправителствени организации. За 2023 година откритите трупове са над 70, а медията написа за клипове, снимани от мигранти, които стоят до умиращите си спътници, пробват се да ги покрият, а най-после са принудени да ги оставят в гората.
Историята на един от починалите в " Триъгълника на гибелта " мигранти споделя неговият татко Хусам Адин Бибарс. Той е сириец, съумял да избяга през 2015 година в Дания. Синът му Маджид има сини очи и черна коса и потегля по рисков маршрут, с цел да стигне до фамилията си в Дания.
За да стигне до Дания обаче, той би трябвало да премине през " балканския маршрут ", както е прочут за трафиканти и бежанци, който става все по-опасен през годините. Външните граници се охраняват по-строго, а бежанците и техните трафиканти избират по-дълги и рискови направления, с цел да избегнат срещи с полицията.
Хусам Адин Бибарс научава, че синът му няма задоволително вода за пиянство. Той става все по-слаб и по-слаб, оповестява за стомашни болки и към този момент не може да върви. Баща му е обезпокоен и се пробва да се свърже с контрабандиста.
Трафикантът удостоверява, че здравето на Маджид се е влошило.
" Бяха го оставили в гората. Опитах се да му обясня, че Маджид е човешко създание и че не можеш просто да го оставиш в гората в такова положение. Помолих контрабандиста да съобщи сина ми на най-близкия вероятен орган ", споделя почернения татко, представен от " 24 часа.
В един миг Хусам губи връзка с трафикантите и потегля самичък да търси сина си. Пътува из България, посещава лечебни заведения и най-после морги. Стига до кабинета на правосъдния доктор в Ямбол, където намира първата " топла диря ", която може да го води до Маджид. Казват му, че има тяло, което дава отговор на описанието му, а в полицейското ръководство му демонстрират фотоси на натрупа, открит в полето.
Хусам желае да види сина си и да го разпознава, само че тялото към този момент е изчезнало. Полицията разполага единствено с номера на гроба за него.
" Искаше ми се най-малко да имам опция да видя Маджид за финален път, само че и до през днешния ден не съм сигурен в гибелта му. Видях фотоси на тялото и ми дадоха телефона му, само че не съм го виждал със личните си очи, тъй че съзнанието ми към момента не може да повярва, че индивидът в този гроб е моят наследник ", споделя той.
Прокурорът е освободил тялото за заравяне още преди то да бъде разпознато. Пред немската медия прокурор Милен Божидаров, който дава отговор за региона, споделя, че моргите са претъпкани. В случай, че трупът е на мигрант и роднините евентуално са надалеч, то няма причина тялото да се съхранява.
Бащата на Маджид идва в България 22 дни след гибелта на сина си. Твърде късно обаче и единственото, което намира, е купчина пръст в гробище цялостно с безименни гробове.
Няколко дни след гибелта на Маджид му се ражда щерка. Тя ще израсне с майка си и в никакъв случай няма да разбере къде и по какъв начин тъкмо е починал татко й.
Последвайте канала на
Всичко по тематиката: Мигрантска рецесия 1394
По пътя си бежанците се губят, умират от обезводняване и безсилие. Труповете най-често откриват служащи от неправителствени организации. За 2023 година откритите трупове са над 70, а медията написа за клипове, снимани от мигранти, които стоят до умиращите си спътници, пробват се да ги покрият, а най-после са принудени да ги оставят в гората.
Историята на един от починалите в " Триъгълника на гибелта " мигранти споделя неговият татко Хусам Адин Бибарс. Той е сириец, съумял да избяга през 2015 година в Дания. Синът му Маджид има сини очи и черна коса и потегля по рисков маршрут, с цел да стигне до фамилията си в Дания.
За да стигне до Дания обаче, той би трябвало да премине през " балканския маршрут ", както е прочут за трафиканти и бежанци, който става все по-опасен през годините. Външните граници се охраняват по-строго, а бежанците и техните трафиканти избират по-дълги и рискови направления, с цел да избегнат срещи с полицията.
Хусам Адин Бибарс научава, че синът му няма задоволително вода за пиянство. Той става все по-слаб и по-слаб, оповестява за стомашни болки и към този момент не може да върви. Баща му е обезпокоен и се пробва да се свърже с контрабандиста.
Трафикантът удостоверява, че здравето на Маджид се е влошило.
" Бяха го оставили в гората. Опитах се да му обясня, че Маджид е човешко създание и че не можеш просто да го оставиш в гората в такова положение. Помолих контрабандиста да съобщи сина ми на най-близкия вероятен орган ", споделя почернения татко, представен от " 24 часа.
В един миг Хусам губи връзка с трафикантите и потегля самичък да търси сина си. Пътува из България, посещава лечебни заведения и най-после морги. Стига до кабинета на правосъдния доктор в Ямбол, където намира първата " топла диря ", която може да го води до Маджид. Казват му, че има тяло, което дава отговор на описанието му, а в полицейското ръководство му демонстрират фотоси на натрупа, открит в полето.
Хусам желае да види сина си и да го разпознава, само че тялото към този момент е изчезнало. Полицията разполага единствено с номера на гроба за него.
" Искаше ми се най-малко да имам опция да видя Маджид за финален път, само че и до през днешния ден не съм сигурен в гибелта му. Видях фотоси на тялото и ми дадоха телефона му, само че не съм го виждал със личните си очи, тъй че съзнанието ми към момента не може да повярва, че индивидът в този гроб е моят наследник ", споделя той.
Прокурорът е освободил тялото за заравяне още преди то да бъде разпознато. Пред немската медия прокурор Милен Божидаров, който дава отговор за региона, споделя, че моргите са претъпкани. В случай, че трупът е на мигрант и роднините евентуално са надалеч, то няма причина тялото да се съхранява.
Бащата на Маджид идва в България 22 дни след гибелта на сина си. Твърде късно обаче и единственото, което намира, е купчина пръст в гробище цялостно с безименни гробове.
Няколко дни след гибелта на Маджид му се ражда щерка. Тя ще израсне с майка си и в никакъв случай няма да разбере къде и по какъв начин тъкмо е починал татко й.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ