90 години вратата към знанието в Банско стои отворена
90-годишен празник празнува през днешния ден учебно заведение “ Св.Паисий Хилендарски “ в Банско, издигнато до черквата “Света Троица “, а звънът на камбаните от кулата отеква в класните стаи, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
Училището е известно в курортния град с самодейността учениците да играят хора във второто междучасие, както и с украсата на коридорите и класните стаи, интерактивния двор и други, впечатлиха даже и министър Красимир Вълчев при визитата му в Банско доскоро повече от месец.
Всъщност през днешния ден празникът е двоен, навършват се и 62 години от основаването на началното учебно заведение, каквото е и през днешния ден. А преди 90г. то е почнало съществуването си като приблизително школо.За тези години през него са минали над 10 000 възпитаници, като трима от тях са приключили в Харвард. В момента в учебното заведение работят 31 чиновници, като 25от тях са педагогичен личен състав.
За всичко това описа пред БГНЕС шефът на учебното заведение Евгения Тренчева.
Преди 90 години на 1 ноември това учебно заведение отваря порти за децата на Банско. Три години преди този момент е почнал неговия градеж. Ние издирихме и намерихме акта, с който е даден старт на учебното заведение – това се случва по времето на ръководството на българския цар Борис III и с огромното присъединяване на хората в Банско. Много хора са дали своя труд и дан за построяването на учебното заведение, което и до през днешния ден е емблема на нашия град. Първо, тъй като постройката е извънредно внушителна. Планът на учебното заведение е донесен от Париж и е изработен по сходство на френски колеж. В учебното заведение има и до през днешния ден 16 класни стаи, които са необятни, просторни с високи тавани. Малко учебни заведения имат такава структура и такава независимост в класните стаи. Не е инцидентно, че то е направено против различен знак – църквата „ Света Троица “. В началото известяването на образователния ден е било откакто прислужникът е излизал на терасата, към която е имало въженце, обвързвано с една от камбаните на камбанарията и издавал тон, с който децата са знаели, че е започвал образователния ден.
Аз дръзвам да настоявам, че моят живот – това е учебното заведение. 30 години аз съм тук, пристигнах, когато бях на 27 години – млада, плаха, неопитна. Когато бях дребна и ме питаха: „ Каква се виждаш ти в бъдеще? “, аз постоянно споделях „ Учителка “. Тук в това учебно заведение осъществих своята детска фантазия. Смело мога да кажа, че и в случай че и през днешния ден предпочитам специалност, ще избера да бъда начален преподавател. Защото това е специалността, която е в основата на всички други специалности. Началният преподавател е този, който дава сполучливият старт на своите възпитаници, този, който дава крилата на децата и ги приготвя за бъдещето.
Изследвайки историята на учебното заведение към това събитие, проучихме и разговаряхме с доста някогашни учители, които са минали през учебното заведение. Жалко е, че доста от тях към този момент не са измежду живите. Опирайки се до Магда Христова, Мария Събева, Мария Маламова, Димитър Маламов, ние научихме толкоз доста неща, за тези, които са минали през това учебно заведение, а техният брой не е дребен. Над 10 000 възпитаници са получили своето в началото обучение. На 1-ви ноември 1957 година, която към този момент се обособява началното учебно заведение като институция, от този момент съществува и Начално учебно заведение „ Отец Паисий “, което през днешния ден носи името „ Свети Паисий Хилендарски “. Вече 35 години това учебно заведение се обитава в тази постройка.
Децата, които са минали през това учебно заведение, съм сигурна, че то е оставило у тях незабравими мигове – те постоянно с носталгия и обич си спомнят за своите първи учители. За хората, които са хванали плахите детски ръчички и са им посочили А и Б в живота. Не можем да не бъдем горди, тъй като наши ученици са съумели хора. Имаме трима ученика, приключили Харвард. Имаме доста деца, които са получили своето обучение в чужбина, имаме доста съумели хора, които през днешния ден градят и дават всичко от себе си за просперитета на България.
В момента учебното заведение има 31 индивида – от които 25 преподаватели. Да създадеш екип от съидейници не е лесна работа. Най-хубавото е, че аз не съм външен човек в това учебно заведение. Цялата моя професионална кариера е минала тук. Познавам сътрудниците, те също ме познават. Аз застанах против тях не от позицията на строгия шеф, а погледах на сътрудниците ми като на другари. Екипът, който работи тук, е извънреден. Това са хора, за които учителската специалност не е специалност, а предопределение. Всеки идва тук, с цел да работи и с цел да остави парченце в детската душа. Когато спечелиш доверието, когато всяко дете се прибира у дома предостатъчно, щастливо и споделя, че всеки един ден в неговото учебно заведение е друг от предходния, то тогова няма неосъществими неща.
Започнахме да играем хора поради модерната в последно време детска експанзия. Който и да е затворен 8 часа сред 4 стени и да няма глътка въздух през целия образователен ден, естествено това превъзбужда и деца и възрастни. Първата причина беше тази, а втората – страстта и желанието, което усетих у самите деца, когато започнахме това начинание. Цяла година към този момент след всеки втори час всички деца като ято птици тичат на двора и заставаме всички дружно – деца, учители, спомагателен личен състав. Танцуваме, играем. Научихме български хора – белким това не е нещо, което заслужава да бъде подето от други учебни заведения.
Другата самодейност е нашият интерактивен двор, който направихме дружно с родителите и с сътрудниците. Днес децата играят игри, които са позабравени – поделение, не се сърди дребосъче, дама, скачат на въже. Такива игри, които раздвижват тяхното тяло и ги сплотяват. Ние понижаваме по този метод напрежението сред тях.
В едно учебно заведение е извънредно значимо да има непрекъсната връзка и поддръжката на родителите.Председателят на учебното настоятелство – Иван Хаджирусков, ръководителят на публичния съвет – Магдалена Клечерова – това са хора, които са толкоз отворени и положителни, че просто стоят до нас и ни подтикват да работим.
А направихме стаите и коридорите цветни и привлекателни поради спомените ми от детството.
Когато бях дете не харесвах моята класна стая със зелените цокли, със старите чинове, с кафяво оцветен под. Тук е традиция всеки преподавател да трансформира своята класната стая в неповторима и запаметяваща се. Това не са украсени класни стаи – това са функционални класни стаи. Накъдето и да се извърнат, децата се образоват. Още от дребни те образуват естетически усет, да усещат красивото, а началният преподавател има е огромна роля.
В нашата работа е значима и организацията. В продължение на 5 месеца екипът учители и родители работихме доста настойчиво, с цел да се случат тези неща. Получихме поддръжката на община Банско в лицето на кмета Георги Икономов, получихме поддръжката на голям брой спонсори. Отзоваха се всички родители, които имат опция да оказват помощ с кетъринга.
Огромна е заслугата на режисьора Силвия Георгиева, хореографа Райна Асева, музиката е на Марин Бърдарев, спортната комбинация е на Георги Кавръков.
Това мероприятие ще остане за обществеността на Банско, за всички сегашни възпитаници, които получават тениска със спомен – логото на учебното заведение. Не мога да споделя с горделивост, че през днешния ден ще прозвучи химна и на началното ни учебно заведение, чийто създател е дългогодишният преподавател Мария Маламова, а музиката е нейният възпитаник и сегашен преподавател по музика – Марин Бърдарев.
Днешният празник стартира с поднасяне на цветя пред трите емблематични монументи в Банско-на патрона Паисий Хилендарски, на Никола Вапцаров и най-новия: “Банско помни героите “
Последва музикалното междучасие е на стадиона, където ще има всеобщ крос, аеробика и хоро. А довечера е кулминационната точка със спектакъла „ Вратата “. Избрахме името, тъй като 90 години врата на това учебно заведение не e затваряна за знанието. /БГНЕС
Училището е известно в курортния град с самодейността учениците да играят хора във второто междучасие, както и с украсата на коридорите и класните стаи, интерактивния двор и други, впечатлиха даже и министър Красимир Вълчев при визитата му в Банско доскоро повече от месец.
Всъщност през днешния ден празникът е двоен, навършват се и 62 години от основаването на началното учебно заведение, каквото е и през днешния ден. А преди 90г. то е почнало съществуването си като приблизително школо.За тези години през него са минали над 10 000 възпитаници, като трима от тях са приключили в Харвард. В момента в учебното заведение работят 31 чиновници, като 25от тях са педагогичен личен състав.
За всичко това описа пред БГНЕС шефът на учебното заведение Евгения Тренчева.
Преди 90 години на 1 ноември това учебно заведение отваря порти за децата на Банско. Три години преди този момент е почнал неговия градеж. Ние издирихме и намерихме акта, с който е даден старт на учебното заведение – това се случва по времето на ръководството на българския цар Борис III и с огромното присъединяване на хората в Банско. Много хора са дали своя труд и дан за построяването на учебното заведение, което и до през днешния ден е емблема на нашия град. Първо, тъй като постройката е извънредно внушителна. Планът на учебното заведение е донесен от Париж и е изработен по сходство на френски колеж. В учебното заведение има и до през днешния ден 16 класни стаи, които са необятни, просторни с високи тавани. Малко учебни заведения имат такава структура и такава независимост в класните стаи. Не е инцидентно, че то е направено против различен знак – църквата „ Света Троица “. В началото известяването на образователния ден е било откакто прислужникът е излизал на терасата, към която е имало въженце, обвързвано с една от камбаните на камбанарията и издавал тон, с който децата са знаели, че е започвал образователния ден.
Аз дръзвам да настоявам, че моят живот – това е учебното заведение. 30 години аз съм тук, пристигнах, когато бях на 27 години – млада, плаха, неопитна. Когато бях дребна и ме питаха: „ Каква се виждаш ти в бъдеще? “, аз постоянно споделях „ Учителка “. Тук в това учебно заведение осъществих своята детска фантазия. Смело мога да кажа, че и в случай че и през днешния ден предпочитам специалност, ще избера да бъда начален преподавател. Защото това е специалността, която е в основата на всички други специалности. Началният преподавател е този, който дава сполучливият старт на своите възпитаници, този, който дава крилата на децата и ги приготвя за бъдещето.
Изследвайки историята на учебното заведение към това събитие, проучихме и разговаряхме с доста някогашни учители, които са минали през учебното заведение. Жалко е, че доста от тях към този момент не са измежду живите. Опирайки се до Магда Христова, Мария Събева, Мария Маламова, Димитър Маламов, ние научихме толкоз доста неща, за тези, които са минали през това учебно заведение, а техният брой не е дребен. Над 10 000 възпитаници са получили своето в началото обучение. На 1-ви ноември 1957 година, която към този момент се обособява началното учебно заведение като институция, от този момент съществува и Начално учебно заведение „ Отец Паисий “, което през днешния ден носи името „ Свети Паисий Хилендарски “. Вече 35 години това учебно заведение се обитава в тази постройка.
Децата, които са минали през това учебно заведение, съм сигурна, че то е оставило у тях незабравими мигове – те постоянно с носталгия и обич си спомнят за своите първи учители. За хората, които са хванали плахите детски ръчички и са им посочили А и Б в живота. Не можем да не бъдем горди, тъй като наши ученици са съумели хора. Имаме трима ученика, приключили Харвард. Имаме доста деца, които са получили своето обучение в чужбина, имаме доста съумели хора, които през днешния ден градят и дават всичко от себе си за просперитета на България.
В момента учебното заведение има 31 индивида – от които 25 преподаватели. Да създадеш екип от съидейници не е лесна работа. Най-хубавото е, че аз не съм външен човек в това учебно заведение. Цялата моя професионална кариера е минала тук. Познавам сътрудниците, те също ме познават. Аз застанах против тях не от позицията на строгия шеф, а погледах на сътрудниците ми като на другари. Екипът, който работи тук, е извънреден. Това са хора, за които учителската специалност не е специалност, а предопределение. Всеки идва тук, с цел да работи и с цел да остави парченце в детската душа. Когато спечелиш доверието, когато всяко дете се прибира у дома предостатъчно, щастливо и споделя, че всеки един ден в неговото учебно заведение е друг от предходния, то тогова няма неосъществими неща.
Започнахме да играем хора поради модерната в последно време детска експанзия. Който и да е затворен 8 часа сред 4 стени и да няма глътка въздух през целия образователен ден, естествено това превъзбужда и деца и възрастни. Първата причина беше тази, а втората – страстта и желанието, което усетих у самите деца, когато започнахме това начинание. Цяла година към този момент след всеки втори час всички деца като ято птици тичат на двора и заставаме всички дружно – деца, учители, спомагателен личен състав. Танцуваме, играем. Научихме български хора – белким това не е нещо, което заслужава да бъде подето от други учебни заведения.
Другата самодейност е нашият интерактивен двор, който направихме дружно с родителите и с сътрудниците. Днес децата играят игри, които са позабравени – поделение, не се сърди дребосъче, дама, скачат на въже. Такива игри, които раздвижват тяхното тяло и ги сплотяват. Ние понижаваме по този метод напрежението сред тях.
В едно учебно заведение е извънредно значимо да има непрекъсната връзка и поддръжката на родителите.Председателят на учебното настоятелство – Иван Хаджирусков, ръководителят на публичния съвет – Магдалена Клечерова – това са хора, които са толкоз отворени и положителни, че просто стоят до нас и ни подтикват да работим.
А направихме стаите и коридорите цветни и привлекателни поради спомените ми от детството.
Когато бях дете не харесвах моята класна стая със зелените цокли, със старите чинове, с кафяво оцветен под. Тук е традиция всеки преподавател да трансформира своята класната стая в неповторима и запаметяваща се. Това не са украсени класни стаи – това са функционални класни стаи. Накъдето и да се извърнат, децата се образоват. Още от дребни те образуват естетически усет, да усещат красивото, а началният преподавател има е огромна роля.
В нашата работа е значима и организацията. В продължение на 5 месеца екипът учители и родители работихме доста настойчиво, с цел да се случат тези неща. Получихме поддръжката на община Банско в лицето на кмета Георги Икономов, получихме поддръжката на голям брой спонсори. Отзоваха се всички родители, които имат опция да оказват помощ с кетъринга.
Огромна е заслугата на режисьора Силвия Георгиева, хореографа Райна Асева, музиката е на Марин Бърдарев, спортната комбинация е на Георги Кавръков.
Това мероприятие ще остане за обществеността на Банско, за всички сегашни възпитаници, които получават тениска със спомен – логото на учебното заведение. Не мога да споделя с горделивост, че през днешния ден ще прозвучи химна и на началното ни учебно заведение, чийто създател е дългогодишният преподавател Мария Маламова, а музиката е нейният възпитаник и сегашен преподавател по музика – Марин Бърдарев.
Днешният празник стартира с поднасяне на цветя пред трите емблематични монументи в Банско-на патрона Паисий Хилендарски, на Никола Вапцаров и най-новия: “Банско помни героите “
Последва музикалното междучасие е на стадиона, където ще има всеобщ крос, аеробика и хоро. А довечера е кулминационната точка със спектакъла „ Вратата “. Избрахме името, тъй като 90 години врата на това учебно заведение не e затваряна за знанието. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ