9 август 2009 г. Животът има излъчвания и нашите сетива

За малките радости в живота и прегръдката на болестта ~ Крикор АЗАРЯН

9 август 2009 година

Животът има предавания и нашите сетива ги улавят, и това основава това възприятие, което назоваваме наслада от това, че живееш. Най-вече то е неумишлено. Просто ти е хубаво, че вървиш, че тичаш, че водата, в която се къпеш, е топла, или езерото, в което плуваш, е хладно. Хубаво ти е от типа на едно дърво, животно, че е студено и бяло, че е горещо и слънчево, че вали дъжд или сняг. Хубаво ти е от утринното кафе с цигара, от самото пробуждане, от това, че в този момент ще заспиш, от обичаната храна, алкохол, от хубостта на дамата, да не приказваме за любовта, и трепетите и възторзите, свързани с нея. Човек не си дава сметка за цялата тая симфония от наслада и наслаждения. Възприема ги като нещо естествено обвързвано с живота…

Разбира се, във всичките тези дни има компликации, обезверени планове, заболявания, драми, само че редом с това, това, което нарекохме наслада от живеенето – живее. И бих споделил – то е по-силно от останалото. Драмите, нещастията – персонални или всемирен, без значение от твоята сензитивност и състрадателност, възприемаш като „ през стъкло ”.

Но в случай че по този начин се случи, че се разболееш от някаква неизлечима болест и стартират да ти ползват всички тези лечебни способи, познати на медицина, с всички тези странични феномени и последици, които неизбежно стартират да те преследват, доста бързо въпросното велико възприятие – наслада от живота, изчезва. Нещата изгубват усет, изгубват аромат, значителност, прочувствена възбудимост. Кръгът от ползи мощно се стеснява. Преставаш да разбираш неща, които си разбирал. Значение получават единствено най-близките – жена, дете, сестра и още кой знае кой…

Но другояче животът с тези наслади, за които писах нагоре, е отвъд СТЪКЛОТО. Онзи, изпълненият с недооценени радостни прекарвания живот, е от другата страна на стъклото. До мен недостигат неговите миризми, аромати, усетът на това, което хапвам или пия. Това, което вълнува другите, това, което ги радва и изключително това, което ги опечалява и ги кара да страдат… само че както се оказва, и по този начин може да се живее.