България още няма план как да интегрира бежанците от Украйна. Кремена Кунева пред Свободна Европа
8 месеца след идването на първите бежанци от Украйна в България, страната към момента няма проект за това по какъв начин дейно да им помогне. Властите не подкрепят интеграцията им, а единствената грижа се показва в това да се изплащат средства на хотели и държавни бази, разяснява депутатът Кремена Кунева.
Когато за пръв път дойдоха в България, бежанците от Украйна всеобщо бяха настанявани по хотели на Черноморието. По-късно те бяха изпратени в държавни бази в планинските курорти, а някои от тях даже се оказаха, въпреки и за малко, във фургони в Елхово или в палаткови лагери. Сега обстановката още веднъж се повтаря, а част от украинските бежанци започнаха митинги с искане за изясненост и по-дългосрочен проект на страната.
Големият проблем обаче е, че страната мисли единствено за настаняването им и не поставя никакви грижи за консолидираното им в обществото. Те нямат опция да учат български, да стартират работа, да получават здравни грижи, а единствено част от децата съумяват да се запишат на учебно заведение.
Това сподели деятелят и сегашен депутат от " Демократична България " Кремена Кунева в Студио България на Свободна Европа.
" Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма проект за интеграция ", заключи тя.
По думите на националната представителка във Варна и Бургас, да вземем за пример, където е концентриран огромен брой украинци - най-вече дами деца и възрастни хора, " има страховит проблем с персоналните лекари ".
" Просто отхвърлят да ги записват. А когато има възрастни хора или деца със болести, с хронични болести, там непрекъснато би трябвало да се възобновяват избрани лекарства ", добави Кунева.
Освен това, съгласно нея България е изпуснала сериозна опция да задоволи част от потребностите си от квалифицирани фрагменти, а в бранш " Здравеопазване " не са били арестувани голяма част от лекарите, експертите и медицинските сестри. В същото време от това са се възползвали доста страни от Европейски Съюз.
" В момента в България не знам дали един човек е минал през нашата процедура, почтено казано. Знам за кардиолози, които работят като сервитьорки. Чувам, че една част от лекарите работят незаконно в лечебните заведения като санитари, нещо там. Което, нали разбирате, до какво води ", продължи Кунева.
В Народното събрание тя се е пробвала да разбере дали през последните месеци, до момента в който управялва служебният кабинет, българските управляващи са подготвили по-дългосрочен проект за интеграцията на украинците в страната. Включително е говорила и някогашната вицепремиерка Калина Костантинова от " Продължаваме промяната ", която отговаряше за това. Но без триумф.
" Фактически ние не знаем безусловно нищо. Ние нямаме отговори на това – какво действително се е случило през тези няколко месеца. Подготвени ли са някакви проекти въобще или просто ние сме си плащали хотелите и сме чакали да пристигна времето, в което вероятно ще има постоянно държавно управление, на което на главата ще се изсипят всички тези проблеми през цялото време. Това е голяма неточност за мен. "
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
-В края на октомври изпратихте въпроси до служебния министър председател Гълъб Донев за това какво прави страната, с цел да взема решение проблемите на бежанците, кой управлява процеса, какво се планува. Какви отговори получихте?
-Към сегашния миг към момента нямам отговор на нито един от поставените въпроси. Писмото, което изпратих, в действителност го изпратих предишния понеделник. Надявах се до през днешния ден да имам отговор, само че към този миг, малко преди да дойда в студиото, видях, че нямам отговори.
Един от въпросите, който вълнува и всички мисля, е има ли щаб или така наречен междуведомствена комисия, която да работи, защото проблемите на украинските бежанци са от разнообразни естества и би трябвало да има група, която както и да се назовава да работи с другите институции, тъй че да могат да се вземат най-правилните, ефикасни решения.
Намерихме в интернет пространството, че има издадена заповед за съставяне на такава комисия от 3 октомври, само че самата заповед като наличие, като хора, които вземат участие в тази комисия, на никое място не можем да я намерим. Един от въпросите ми беше точно тя да се даде, с цел да забележим какво съдържа тя. Какъв е този екип? Кой го оглавява? Какви цели си е сложил? Какво извършва действително този екип?
-Видяхме в последните дни няколко митинга на украински бежанци от хотели по Черноморието. Те упорстват да не бъдат за следващ път извозвани на други места. Защо стачкуват тези хора?
-Не мога да кажа тези хора за какво стачкуват. Те могат да кажат. Аз мога да кажа какви проблеми имат част от тях и отново споделям не всички. Защото аз не мога да приказвам от тяхно име. Наблюдавам процесите такива, каквито са.
Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма проект за интеграция. Този проект също по този начин би трябвало да включва и връзка към тези хора. Навременна връзка. Комуникация, в която те знаят – имате един месец, примерно. След този един месец ще би трябвало да се случи едно, две, три, четири, пет. В този един месец обаче вие имате опция да учите български, да ходите на курсове, да запишете децата си някъде, да получите ваучери, с които вие можете да решите да живеете в Сливен, примерно, или в Стара Загора, или където и да е. Т.е. това са механизми, посредством които ти да интегрираш тези хора вътре в страната.
Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази
Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази. Хората не могат да се интегрират в хотели и държавни бази. Една част от тях – хората, които са с увреждания, възрастни хора, деца със болести, младежи със болести или дами с дребни бебета и доста деца, за които би трябвало да се грижат, би трябвало да бъдат настанени някъде и страната да ги поддържа и да им оказва помощ. Но това някъде отново не би следвало да е на място отдалечено, надалеч от опция за здравни грижи.
Говорим за хора, които би трябвало да имат бърз достъп до опазване на здравето или най-малко подобен, който да имат механизмите, по които да доближат до него. Защото те нямат коли. Някъде в планината, какво вършат?
-Един значим въпрос, по който се спекулира, в действителност от кое място идват средствата. Защото страната заплаща, само че от кое място страната взема средства – от държавния бюджет ли, отнякъде другаде ли идват?
-Доколкото съм наясно от европейски стратегии. Оперативни стратегии, от които има останки. Поне това е информацията, която има все още и която имам от предходното държавно управление.
-Наскоро вашата парламентарна група, на „ Демократична България “, предложи удължение на програмата за настаняване. Има ли някакви други ограничения, които оферирате, и с какво могат да оказват помощ те?
-Ние предложихме продължение на настаняването след 15 ноември, тъй като през днешния ден е 6-7 ноември
-8-ми.
-8-ми, по този начин извинявайте. Днес е 8-ми ноември и в действителност нямаше никакъв проект за тези хора какво ще се прави, една седмица, 10 дни по-късно. Допълнихме в това наше предложение за удължение и наложителна точка за това да се започва или най-малко да се стартира процеса по интеграция, който е бил заложен в предходното решение, което е трябвало да бъде изпълнено. За страдание към ден сегашен аз в действителност не съм видяла нито една стъпка за въвеждане на тази интеграция. Дори курсове по български не съм видяла, които да са проведени на равнище страна.
Това не е интеграция. Една интеграция би трябвало да има тактика.
Евентуално достъпът до учебните заведения, като той отново не е за всеки, като хората, които сега са си записали някъде децата без да имат информация къде ще бъдат преместени. Те какво ще вършат в този момент по средата на образователната година? Т.е. още веднъж ще търсят учебни заведения, още веднъж ще търсят детски градини вероятно, в случай че изобщо в тези региони има. Това не е интеграция. Една интеграция би трябвало да има тактика.
А ние сега харчим едни пари, не знам хората дават ли си сметка и аз моля за това в действителност да се успокоят и българите. Аз разбирам, че им е мъчно да одобряват по какъв начин за украинците може страната ни да заплаща хотели, а да кажем за българите, които имат потребност, не го прави. Ама те украинците не желаят да им заплащат хотели. Украинците имат потребност да се интегрират. Въпросът е, че нашата страна не предлага друга опция.
И в действителност заплащането е главно към български бизнес, към българския хотелиерски бизнес. Не знам на някой прелестно ли ще му е да живее пет месеца на хотел, изключително с деца. Да нямаш опция да имаш кухня, да имаш някакви условия, в които да имаш опция да приготвиш храна на детето си, на дребното си дете.
Да, евентуално има и хора от украинците, които спекулират с тази опция, сигурно. Както и при нас българите постоянно ще се откри някой, който да спекулира с благоприятни условия, които страната му дава, или да краде, или да лъже. Но слагането под общ знаменател тук е изцяло нерелевантно.
За това споделям, за мен, отвън моралния ангажимент, който ние имаме като страна, която би трябвало да поддържа тези хора – главно сами дами и деца и възрастни хора, е едно от нещата, които би трябвало да свършим. В същото време ние имаме ангажимент и първо рационално да използваме средствата, които се дават от Европа, тъй като те се дават за интеграция. Пак дублирам, не се дават единствено, с цел да се заплащат хотели и издръжки на държавни бази.
Освен това достъпът до здравни грижи също по този начин не е напълно наличен. Няма достъп някъде до здравни грижи.
-Можете ли да разкажете повече, какво тъкмо значи да нямаш достъп до здравни грижи.
-Това, което имам като информация към днешна дата, е че във Варна и Бургас има страховит проблем с персоналните лекари. Просто отхвърлят да ги записват. А когато има възрастни хора или деца със болести, с хронични болести, там непрекъснато би трябвало да се възобновяват избрани лекарства. Трябва да се вършат проучвания. На тези хора им е витално значимо да имат персонален доктор. Тук не приказваме за персонален доктор, който в случай че вдигнеш температура да отидеш да ти изпишат пет медикаменти. Говорим за хора, които имат потребност от непрекъсната, ефикасна потребност от опазване на здравето.
-За да затворим тематиката за хотелите – преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев разгласи, че е направена инспекция – били са тествани 14 хиляди души, които са настанени по хотелите, само че над 3 хиляди от тях се е оказало, че липсват сега на инспекцията. Знаете ли освен това за това и на какво може да се дължи?
-Знам. Дочух за тази инспекция. Много ми е необичайно какво значи те да провеждат инспекция, за която не са осведомени хората. Отиват на място и те чакат, че всички хора ще са там. Ами те са на свободен режим. Те може да са отишли до магазин, до аптека. В съответния случай знам за един от хотелите, че част от хората по същото време, през което е текла инспекцията, са били в „ Социално подкрепяне “, с цел да подават документи.
Има ли някой, който в действителност би трябвало да е отговорен, в случай че в хотела му се водят, че има 300 бежанци, а тях физически ги няма.
Но въпреки това оставете всичко друго, даже и да ги няма тези хора, в кой е казусът в хотелиера или в бежанците, аз това не мога да схвана. Защото това се дава като някакъв контрааргумент, че тези хора са там, но ги няма. Това какво би трябвало да ни приказва на нас? Има ли някой, който в действителност би трябвало да е отговорен, в случай че в хотела му се водят, че има 300 бежанци, а тях физически ги няма.
Освен всичко друго, когато се вършат тези инспекции, те не се вършат от през днешния ден за на следващия ден. Не се вършат на едно място. В тези няколко месеца, които минаха, трябваше да има към този момент работни групи, които да работят, да смъкват така наречен досиета на тези хора – за техния обществен статус, за техния финансов статус. За да могат по-късно да се създадат разбори за тези хора – на кои от тях в действителност да се помогне, по какъв начин да се помогне и кои от тях да им даде страната някакъв период, в който те към този момент би трябвало да поемат някаква отговорност за личния си живот. А ние всички слагаме под общ знаменател.
-Казахте за информацията, само че в действителност има ли данни къде са всички тези бежанци, или единствено настанените. Колко от тях какво получават и така нататък Има ли някакви данни?
-Аз най-малко не съм наясно да има. Вероятно Министерството на туризма поддържа база данни за това в кои хотели са настанени, тъй като то би трябвало да изплаща тази помощ за тях. Вероятно има и информация за държавните бази и за хората, които към този момент са интегрирани, които са на квартири или на лична прехрана.
Не знам, разновидността е да са подали в Министерство на вътрешните работи краткотрайна регистрация, в случай че са го създали, в случай че не са си я сменили по-късно. Защото, вие знаете, че те хората, в общи линии се движат. Някои остават в градовете, в които са пристигнали, някои се местят.
-Казахте за здравното обезпечаване и за акомодацията, кои са другите най-сериозни проблеми. Как стоят нещата с работните места да вземем за пример, тъй като от един отговор до offnews излиза наяве, че от плануваните над 9 хиляди места единствено към 1700 са осъществени.
-Проблемът с работата, съгласно мен, от една страна е неналичието на ефикасни курсове по български език и също по този начин дейно достигаща до хората информация за стъпките, които за избрани специалности би трябвало да извървят, с цел да бъдат приети в България.
Един образец ще дам, който е доста значим съгласно мен и той е с медицинските експерти – лекари, медицински сестри и санитари. Нашата страна не направи безусловно нищо, с цел да задържи тези хора. В страната ни, единствено през фондацията [ " За положителното " ], която представлявах, към днешна дата към този момент не съставлявам, тъй като съм депутат, само че допреди месец и нещо бяха минали към 1500 медицински експерти единствено при нас. Говоря от февруари месец до момента.
Нашата страна не направи безусловно нищо, с цел да задържи тези хора.
Накрая ние организирахме едни курсове по български медицински език, с цел да могат тези хора, най-малко малко от тях, които останаха, на които страната не даде никаква опция да ги притегли тя, тъй като в действителност ние имаме голямата потребност от тези хора в България. Курсът го минаха към 150 индивида т.е. да кажем почти толкоз са останали.
За образец ще дам, че в другите европейски страни експерти като лекари и то със специалности, които са доста търсени, медицински сестри биват чакани безусловно на границата от екипи на съответното министерство на опазване на здравето, частни лечебни заведения, които ги чакат. Поемат ги, настаняват ги, записват децата им на учебни заведения, незабавно биват записвани на курсове по език, който е медицински език за съответната страна. Работят по облекчени процедури, тя е предпазена специалност, специалност, която би трябвало да докажеш, преминавайки избрани изпити във всяка една страна, само че множеството от страните от Европейски Съюз облекчиха своите процедури и безусловно незабавно ги вкараха в системата да работят.
В момента в България не знам дали един човек е минал през нашата процедура, почтено казано. Знам за кардиолози, които работят като сервитьорки. Чувам че една част от лекарите работят незаконно в лечебните заведения като, санитари, нещо там. Което нали разбирате до какво води.
-Има ли някаква публична статистика за това? И има ли други браншове, в които се случва нещо сходно?
-Не мога да кажа за други браншове. За този мога да приказвам, тъй като персонално съм се занимавала с проблема. Вероятно има. Вероятно е същото. Затова е толкоз значимо интеграцията да минава през свалянето на някакви досиета, база данни, както желаете го наречете. Т.е. вие сте на 38 години, с такива и такива знания, такива и такива благоприятни условия за работа. Това се правеше в центрове като нашия, които се ръководят от НПО-сектора , само че вероятно в обществено подкрепяне, когато са подавали молби за работа, да са им сваляни някакви профили и там да имат някаква информация, обществено нямаме такава база данни.
-Правителството, в лицето на министъра на туризма, твърди, че България се грижи най-добре за бежанците от всички други в Европа.
-Вероятно той има поради, че България заплаща най-вече за хотели на бежанците.
-А това не е единствената потребност?
Как можем да назовем „ интеграция “ заплащане на хотели! Това е парадокс. Това не е грижа.
-Според вас единствената потребност ли е! Как можем да назовем „ интеграция “ заплащане на хотели! Това е парадокс. Това не е грижа. Грижа е да можеш да се погрижиш за тези хора те да се интегрират, да не тежат толкоз на стопанската система ти и да връщат към стопанската система ти и да интегрираш процеси, в които те да се усещат като естествени хора. Да не са в тежест на страната. Защото за това да плащаш за хотели...Оставям настрани моралния аспект, чисто финансовият – също не е О.К.
-Има ли в Народното събрание някаква заинтригуваност?
-Аз персонално съм говорила единствено с госпожа [Калина] Константинова , тъй като с нея работихме и преди месеци. Коментирали сме тематиката, опциите. Това, което те са изготвили, като проект и тактика, което са оставили на настоящето служебно държавно управление, на което самата тя също не знае какво се е случило. Дали изобщо е бил прегледан.
Фактически ние ne знаем безусловно нищо. Ние нямаме отговори на това – какво действително се е случило през тези няколко месеца. Подготвени ли са някакви проекти въобще или просто ние сме си плащали хотелите и сме чакали да пристигна времето, в което вероятно ще има постоянно държавно управление, на което на главата ще се изсипят всички тези проблеми през цялото време. Това е голяма неточност за мен.
Ние нямаме отговори на това – какво действително се е случило през тези няколко месеца.
По мотив на това какви са предложенията, аз доста благодаря на хората от НПО-сектора от цялата страна, с които не преставам да поддържам връзка интензивно по тематиката, тъй като те изготвиха доста оферти, които от опита си смятат, че биха помогнали на тази интеграция и аз желая да схвана въпросния щаб, междуведомствена комисия, действа ли, към кой да се обърна, с цел да ги оставя тези оферти за разглеждане, в случай че не са прегледани. За да може, въпреки всичко, не просто да споделяме нищо не е направено. Ясно е, че нищо не е направено. А да стъпим една стъпка напред, тъй като след три месеца отново няма да е направено, в случай че вървим по тази линия.
-Има и една друга версия, тъй като се твърди, че украинците не желаят да напущат хотелите, само че в това време казусът не е с хотелите. Това опълчване цели ли се, има ли нещо друго зад него?
-Вероятно хората, които не могат да работят и да се грижат сами за себе си, не желаят да напущат хотелите, тъй като се тормозят, че базите, в които ще бъдат отведени няма да имат достъп до опазване на здравето. Вероятно дамите, които имат дечица във възраст, в която би трябвало да са на градина или на учебно заведение, се тормозят, че още веднъж би трябвало да ги местят. Не знаят дали ще могат да им обезпечат учебно заведение, детска градина на това място.
Тези хора нямат никаква визия за своето настояще и бъдеще. Те желаят да се върнат в Украйна.
Какво значи не желаят да се местят? Сигурно не желаят хората, в случай че не им е обяснено къде ще отидат, какво ще се случи с тях. Притесняват се. Вероятно има и такива, които злоупотребяват. Сигурно има някаква част от тях, само че дано не слагаме всички под общ знаменател. Протестират, тъй като желаят да знаят какво ще се случи с тях и това е напълно обикновено. Тези хора нямат никаква визия за своето настояще и бъдеще. Те желаят да се върнат в Украйна. Аз до момента не съм срещнала украинец, който да ми каже: „ аз желая да заставам в България. Прекрасно е. Много ми харесва “. Те споделят: „ харесва ни, само че ние желаеме да се върнем в Украйна. Искаме да се забележим със фамилиите си, със съпрузите си, с родителите си, приятелите на децата ни са там “. Училищата им са там. Те просто няма къде да се върнат.
Тук беше моментът, в който трябваше да се отсее кои хора в действителност няма къде да се върнат, кои хора в действителност не могат да работят. На тези, които могат да работят, да бяха почнали курсовете по български език. За мен най-правилното нещо беше да им се дадат някакви ваучери, с които те да могат да се населят, където преценяват, че могат да си намерят работа.
За образец ще дам Канада. Канада дава избрана сума пари при влизане в страната, с един лист с всички вероятни курсове и образования и така нататък Парите не са малко. Ти имаш един месец, три месеца, четири месеца. Записваш се на курс. И в случай че в този интервал не можеш да се интегрираш – напускаш страната. Но там има обезпечени услуги за хората, които са тежки здравословни проблеми, неработоспособност, възрастни хора, майки с дребни деца.
- Сега малко настрана от тематиката. Но тъй като сте и част от тази самодейност и сте в Комисията по опазване на здравето в Народното събрание – преди дни имаше решение за нова локация за градеж на Детската болница. Това най-сетне ще придвижили ли целия развой напред, тъй като от десетилетия се движи тази тематика, ще има ли най-сетне някаква сериозна смяна в тази посока?
- Аз постоянно ще се надявам да има, надяваме се към този момент години наред. Да, има място. Сега, малко необичайно се разяснява изборът на това място и ние настояхме на първото съвещание на комисията, на което бяха поканени Министерство на здравеопазването, доктор Меджедиев , да ни бъде възложен разбор и за останалите 4 терена, които са били обсъждани. Тъй като в обществото към този момент има насъбрано съмнение по този проблем, и то е напълно разбираемо, това са 30 години, в които страната споделя, че ще го направи и тя не го прави.
В обществото към този момент има насъбрано съмнение по този проблем,
При това насъбрано съмнение, когато дадена институция предложи решение, то даже да е положително, в случай че обществото не му бъде обяснено за какво е положително, то незабавно приема, че може би има нещо скрито-покрито и отново се потегля по някакви линии, по които не е добре да се върви. И в тази връзка това, което изискахме, е да се показват и другите терени, да се покаже за всеки тях кое е било добре, кое не е било и в последна сметка за какво се е стигнало до избора на този терен. Аз персонално считам, че теренът е добър, само че с цел да кажа дали е най-хубав, самата би трябвало да видя какви са били останалите.
Да, това е една стъпка от цялото създаване на тази болница. Не по дребна стъпка, която, съгласно мен, трябваше да върви редом, а не знам за какво последната година безусловно спря – е анализът за потребностите на детската болница, на база на който да стартира заданието за плана за създаване. Това са едни процеси, които са много комплицирани, тежки и времеемки ненапълно, в случай че желаеме да ги създадем качествено, както би трябвало.
Тук има един проблем - че нямаме опит в България по създаване на подобен вид болница и може би трябваше да се прави дружно с екипи, който са от други страни, които имат опит. Ние не строим нещо, което е за 3-4-5-10 години, това е нещо, което би трябвало да предвидим по какъв начин би се развило след 25-30 година С цялото ми почитание към лекарите, които работят по тематиката, само че те са лекари въпреки всичко, планирането на такова нещо изисква много, много съществени познатия в разнообразни области.
Знам, че има някакъв прелиминарен разбор и откровено се надявам да не се одобри за финален, а да се направи качествено с групи от експерти, които в действителност схващат от въпроса. А не отново да имаме пет стаи по нефрология, три „ Уши, нос гърло “ и по този начин да си слагаме едни кубчета както на нас ни харесват, без цялостна визия.
-А за какво просто не се случва, казахте 30 години - има воля, предпочитание, даже от политиците има някаква самодейност, за какво продължава да се бави, за какво се е бавело до момента, какво е вашето пояснение?
Моето пояснение е, че има няколко неща, които стопират процеса, това е от една страна неналичието на визия на хората, които ръководят бранша, лобистки, ползи, търговски ползи, различия в самата колегия във връзка с това какво би трябвало да се случи, тъй като за тях това е смяна, всеки човек се отнася с запас към смяната, те работят на разнообразни места, ръководят се от разнообразни шефове на лечебни заведения, и в този момент би трябвало тези екипи да ги събереш на едно място, да имат едно ръководство, да работят по него.
Така че въпросите, заради които не се е случила тази болница, не са малко и не на последно място неналичието на последователност през годините. То не е единствено по тематиката за опазването на здравето, по всички тематики е по този начин, само че неналичието на последователност е голям проблем - един министър стига до някъде, след една година той се сменя, идва идващият, той има друга визия, разнообразни екипи, с които работи, те отново стартират изначало и непрестанно се въртим в този кръв. Ние нямаме устойчива политика за последователност на подобен стратегически значим въпрос.
И в този момент, толкоз години по-късно, с изключение на построяването, с изключение на разбора, с изключение на заданието за планиране, с изключение на парите… да не приказваме, че тези 100 млн., които се дадоха преди 2 или три години, не помня, нямат цената на 100 млн. сега. Извън това, че 9 от тях към този момент ги няма, които бяха платени в комерсиалното сдружение, не знам дали са върнати. 100 млн. преди две години, поради инфлацията и всичко, което се случва, не са 100 млн. в този момент. Самите строителни услуги, доколкото ми е известно, са съвсем 100% увеличени, т.е., в случай че преди сме можели да го построим със 100 млн., имаме 80 да кажем и в действителност обаче ни трябват 200.
Но да кажем, че страната ще бъде добре настроена, че е стратегически значим въпрос и ще се намерят пари, ние би трябвало да имаме поредност в тази стъпки и доста значимо нещо още от в този момент ние да мислим кой ще работи в тази болница, тъй като има голям дефицит на педиатри и педиатрични сестри. И може би след 3 години, в случай че ние продължаваме със същата политика към тези хора, няма да има кой да работи в тази болница.
Когато за пръв път дойдоха в България, бежанците от Украйна всеобщо бяха настанявани по хотели на Черноморието. По-късно те бяха изпратени в държавни бази в планинските курорти, а някои от тях даже се оказаха, въпреки и за малко, във фургони в Елхово или в палаткови лагери. Сега обстановката още веднъж се повтаря, а част от украинските бежанци започнаха митинги с искане за изясненост и по-дългосрочен проект на страната.
Големият проблем обаче е, че страната мисли единствено за настаняването им и не поставя никакви грижи за консолидираното им в обществото. Те нямат опция да учат български, да стартират работа, да получават здравни грижи, а единствено част от децата съумяват да се запишат на учебно заведение.
Това сподели деятелят и сегашен депутат от " Демократична България " Кремена Кунева в Студио България на Свободна Европа.
" Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма проект за интеграция ", заключи тя.
По думите на националната представителка във Варна и Бургас, да вземем за пример, където е концентриран огромен брой украинци - най-вече дами деца и възрастни хора, " има страховит проблем с персоналните лекари ".
" Просто отхвърлят да ги записват. А когато има възрастни хора или деца със болести, с хронични болести, там непрекъснато би трябвало да се възобновяват избрани лекарства ", добави Кунева.
Освен това, съгласно нея България е изпуснала сериозна опция да задоволи част от потребностите си от квалифицирани фрагменти, а в бранш " Здравеопазване " не са били арестувани голяма част от лекарите, експертите и медицинските сестри. В същото време от това са се възползвали доста страни от Европейски Съюз.
" В момента в България не знам дали един човек е минал през нашата процедура, почтено казано. Знам за кардиолози, които работят като сервитьорки. Чувам, че една част от лекарите работят незаконно в лечебните заведения като санитари, нещо там. Което, нали разбирате, до какво води ", продължи Кунева.
В Народното събрание тя се е пробвала да разбере дали през последните месеци, до момента в който управялва служебният кабинет, българските управляващи са подготвили по-дългосрочен проект за интеграцията на украинците в страната. Включително е говорила и някогашната вицепремиерка Калина Костантинова от " Продължаваме промяната ", която отговаряше за това. Но без триумф.
" Фактически ние не знаем безусловно нищо. Ние нямаме отговори на това – какво действително се е случило през тези няколко месеца. Подготвени ли са някакви проекти въобще или просто ние сме си плащали хотелите и сме чакали да пристигна времето, в което вероятно ще има постоянно държавно управление, на което на главата ще се изсипят всички тези проблеми през цялото време. Това е голяма неточност за мен. "
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
-В края на октомври изпратихте въпроси до служебния министър председател Гълъб Донев за това какво прави страната, с цел да взема решение проблемите на бежанците, кой управлява процеса, какво се планува. Какви отговори получихте?
-Към сегашния миг към момента нямам отговор на нито един от поставените въпроси. Писмото, което изпратих, в действителност го изпратих предишния понеделник. Надявах се до през днешния ден да имам отговор, само че към този миг, малко преди да дойда в студиото, видях, че нямам отговори.
Един от въпросите, който вълнува и всички мисля, е има ли щаб или така наречен междуведомствена комисия, която да работи, защото проблемите на украинските бежанци са от разнообразни естества и би трябвало да има група, която както и да се назовава да работи с другите институции, тъй че да могат да се вземат най-правилните, ефикасни решения.
Намерихме в интернет пространството, че има издадена заповед за съставяне на такава комисия от 3 октомври, само че самата заповед като наличие, като хора, които вземат участие в тази комисия, на никое място не можем да я намерим. Един от въпросите ми беше точно тя да се даде, с цел да забележим какво съдържа тя. Какъв е този екип? Кой го оглавява? Какви цели си е сложил? Какво извършва действително този екип?
-Видяхме в последните дни няколко митинга на украински бежанци от хотели по Черноморието. Те упорстват да не бъдат за следващ път извозвани на други места. Защо стачкуват тези хора?
-Не мога да кажа тези хора за какво стачкуват. Те могат да кажат. Аз мога да кажа какви проблеми имат част от тях и отново споделям не всички. Защото аз не мога да приказвам от тяхно име. Наблюдавам процесите такива, каквито са.
Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма проект за интеграция. Този проект също по този начин би трябвало да включва и връзка към тези хора. Навременна връзка. Комуникация, в която те знаят – имате един месец, примерно. След този един месец ще би трябвало да се случи едно, две, три, четири, пет. В този един месец обаче вие имате опция да учите български, да ходите на курсове, да запишете децата си някъде, да получите ваучери, с които вие можете да решите да живеете в Сливен, примерно, или в Стара Загора, или където и да е. Т.е. това са механизми, посредством които ти да интегрираш тези хора вътре в страната.
Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази
Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази. Хората не могат да се интегрират в хотели и държавни бази. Една част от тях – хората, които са с увреждания, възрастни хора, деца със болести, младежи със болести или дами с дребни бебета и доста деца, за които би трябвало да се грижат, би трябвало да бъдат настанени някъде и страната да ги поддържа и да им оказва помощ. Но това някъде отново не би следвало да е на място отдалечено, надалеч от опция за здравни грижи.
Говорим за хора, които би трябвало да имат бърз достъп до опазване на здравето или най-малко подобен, който да имат механизмите, по които да доближат до него. Защото те нямат коли. Някъде в планината, какво вършат?
-Един значим въпрос, по който се спекулира, в действителност от кое място идват средствата. Защото страната заплаща, само че от кое място страната взема средства – от държавния бюджет ли, отнякъде другаде ли идват?
-Доколкото съм наясно от европейски стратегии. Оперативни стратегии, от които има останки. Поне това е информацията, която има все още и която имам от предходното държавно управление.
-Наскоро вашата парламентарна група, на „ Демократична България “, предложи удължение на програмата за настаняване. Има ли някакви други ограничения, които оферирате, и с какво могат да оказват помощ те?
-Ние предложихме продължение на настаняването след 15 ноември, тъй като през днешния ден е 6-7 ноември
-8-ми.
-8-ми, по този начин извинявайте. Днес е 8-ми ноември и в действителност нямаше никакъв проект за тези хора какво ще се прави, една седмица, 10 дни по-късно. Допълнихме в това наше предложение за удължение и наложителна точка за това да се започва или най-малко да се стартира процеса по интеграция, който е бил заложен в предходното решение, което е трябвало да бъде изпълнено. За страдание към ден сегашен аз в действителност не съм видяла нито една стъпка за въвеждане на тази интеграция. Дори курсове по български не съм видяла, които да са проведени на равнище страна.
Това не е интеграция. Една интеграция би трябвало да има тактика.
Евентуално достъпът до учебните заведения, като той отново не е за всеки, като хората, които сега са си записали някъде децата без да имат информация къде ще бъдат преместени. Те какво ще вършат в този момент по средата на образователната година? Т.е. още веднъж ще търсят учебни заведения, още веднъж ще търсят детски градини вероятно, в случай че изобщо в тези региони има. Това не е интеграция. Една интеграция би трябвало да има тактика.
А ние сега харчим едни пари, не знам хората дават ли си сметка и аз моля за това в действителност да се успокоят и българите. Аз разбирам, че им е мъчно да одобряват по какъв начин за украинците може страната ни да заплаща хотели, а да кажем за българите, които имат потребност, не го прави. Ама те украинците не желаят да им заплащат хотели. Украинците имат потребност да се интегрират. Въпросът е, че нашата страна не предлага друга опция.
И в действителност заплащането е главно към български бизнес, към българския хотелиерски бизнес. Не знам на някой прелестно ли ще му е да живее пет месеца на хотел, изключително с деца. Да нямаш опция да имаш кухня, да имаш някакви условия, в които да имаш опция да приготвиш храна на детето си, на дребното си дете.
Да, евентуално има и хора от украинците, които спекулират с тази опция, сигурно. Както и при нас българите постоянно ще се откри някой, който да спекулира с благоприятни условия, които страната му дава, или да краде, или да лъже. Но слагането под общ знаменател тук е изцяло нерелевантно.
За това споделям, за мен, отвън моралния ангажимент, който ние имаме като страна, която би трябвало да поддържа тези хора – главно сами дами и деца и възрастни хора, е едно от нещата, които би трябвало да свършим. В същото време ние имаме ангажимент и първо рационално да използваме средствата, които се дават от Европа, тъй като те се дават за интеграция. Пак дублирам, не се дават единствено, с цел да се заплащат хотели и издръжки на държавни бази.
Освен това достъпът до здравни грижи също по този начин не е напълно наличен. Няма достъп някъде до здравни грижи.
-Можете ли да разкажете повече, какво тъкмо значи да нямаш достъп до здравни грижи.
-Това, което имам като информация към днешна дата, е че във Варна и Бургас има страховит проблем с персоналните лекари. Просто отхвърлят да ги записват. А когато има възрастни хора или деца със болести, с хронични болести, там непрекъснато би трябвало да се възобновяват избрани лекарства. Трябва да се вършат проучвания. На тези хора им е витално значимо да имат персонален доктор. Тук не приказваме за персонален доктор, който в случай че вдигнеш температура да отидеш да ти изпишат пет медикаменти. Говорим за хора, които имат потребност от непрекъсната, ефикасна потребност от опазване на здравето.
-За да затворим тематиката за хотелите – преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев разгласи, че е направена инспекция – били са тествани 14 хиляди души, които са настанени по хотелите, само че над 3 хиляди от тях се е оказало, че липсват сега на инспекцията. Знаете ли освен това за това и на какво може да се дължи?
-Знам. Дочух за тази инспекция. Много ми е необичайно какво значи те да провеждат инспекция, за която не са осведомени хората. Отиват на място и те чакат, че всички хора ще са там. Ами те са на свободен режим. Те може да са отишли до магазин, до аптека. В съответния случай знам за един от хотелите, че част от хората по същото време, през което е текла инспекцията, са били в „ Социално подкрепяне “, с цел да подават документи.
Има ли някой, който в действителност би трябвало да е отговорен, в случай че в хотела му се водят, че има 300 бежанци, а тях физически ги няма.
Но въпреки това оставете всичко друго, даже и да ги няма тези хора, в кой е казусът в хотелиера или в бежанците, аз това не мога да схвана. Защото това се дава като някакъв контрааргумент, че тези хора са там, но ги няма. Това какво би трябвало да ни приказва на нас? Има ли някой, който в действителност би трябвало да е отговорен, в случай че в хотела му се водят, че има 300 бежанци, а тях физически ги няма.
Освен всичко друго, когато се вършат тези инспекции, те не се вършат от през днешния ден за на следващия ден. Не се вършат на едно място. В тези няколко месеца, които минаха, трябваше да има към този момент работни групи, които да работят, да смъкват така наречен досиета на тези хора – за техния обществен статус, за техния финансов статус. За да могат по-късно да се създадат разбори за тези хора – на кои от тях в действителност да се помогне, по какъв начин да се помогне и кои от тях да им даде страната някакъв период, в който те към този момент би трябвало да поемат някаква отговорност за личния си живот. А ние всички слагаме под общ знаменател.
-Казахте за информацията, само че в действителност има ли данни къде са всички тези бежанци, или единствено настанените. Колко от тях какво получават и така нататък Има ли някакви данни?
-Аз най-малко не съм наясно да има. Вероятно Министерството на туризма поддържа база данни за това в кои хотели са настанени, тъй като то би трябвало да изплаща тази помощ за тях. Вероятно има и информация за държавните бази и за хората, които към този момент са интегрирани, които са на квартири или на лична прехрана.
Не знам, разновидността е да са подали в Министерство на вътрешните работи краткотрайна регистрация, в случай че са го създали, в случай че не са си я сменили по-късно. Защото, вие знаете, че те хората, в общи линии се движат. Някои остават в градовете, в които са пристигнали, някои се местят.
-Казахте за здравното обезпечаване и за акомодацията, кои са другите най-сериозни проблеми. Как стоят нещата с работните места да вземем за пример, тъй като от един отговор до offnews излиза наяве, че от плануваните над 9 хиляди места единствено към 1700 са осъществени.
-Проблемът с работата, съгласно мен, от една страна е неналичието на ефикасни курсове по български език и също по този начин дейно достигаща до хората информация за стъпките, които за избрани специалности би трябвало да извървят, с цел да бъдат приети в България.
Един образец ще дам, който е доста значим съгласно мен и той е с медицинските експерти – лекари, медицински сестри и санитари. Нашата страна не направи безусловно нищо, с цел да задържи тези хора. В страната ни, единствено през фондацията [ " За положителното " ], която представлявах, към днешна дата към този момент не съставлявам, тъй като съм депутат, само че допреди месец и нещо бяха минали към 1500 медицински експерти единствено при нас. Говоря от февруари месец до момента.
Нашата страна не направи безусловно нищо, с цел да задържи тези хора.
Накрая ние организирахме едни курсове по български медицински език, с цел да могат тези хора, най-малко малко от тях, които останаха, на които страната не даде никаква опция да ги притегли тя, тъй като в действителност ние имаме голямата потребност от тези хора в България. Курсът го минаха към 150 индивида т.е. да кажем почти толкоз са останали.
За образец ще дам, че в другите европейски страни експерти като лекари и то със специалности, които са доста търсени, медицински сестри биват чакани безусловно на границата от екипи на съответното министерство на опазване на здравето, частни лечебни заведения, които ги чакат. Поемат ги, настаняват ги, записват децата им на учебни заведения, незабавно биват записвани на курсове по език, който е медицински език за съответната страна. Работят по облекчени процедури, тя е предпазена специалност, специалност, която би трябвало да докажеш, преминавайки избрани изпити във всяка една страна, само че множеството от страните от Европейски Съюз облекчиха своите процедури и безусловно незабавно ги вкараха в системата да работят.
В момента в България не знам дали един човек е минал през нашата процедура, почтено казано. Знам за кардиолози, които работят като сервитьорки. Чувам че една част от лекарите работят незаконно в лечебните заведения като, санитари, нещо там. Което нали разбирате до какво води.
-Има ли някаква публична статистика за това? И има ли други браншове, в които се случва нещо сходно?
-Не мога да кажа за други браншове. За този мога да приказвам, тъй като персонално съм се занимавала с проблема. Вероятно има. Вероятно е същото. Затова е толкоз значимо интеграцията да минава през свалянето на някакви досиета, база данни, както желаете го наречете. Т.е. вие сте на 38 години, с такива и такива знания, такива и такива благоприятни условия за работа. Това се правеше в центрове като нашия, които се ръководят от НПО-сектора , само че вероятно в обществено подкрепяне, когато са подавали молби за работа, да са им сваляни някакви профили и там да имат някаква информация, обществено нямаме такава база данни.
-Правителството, в лицето на министъра на туризма, твърди, че България се грижи най-добре за бежанците от всички други в Европа.
-Вероятно той има поради, че България заплаща най-вече за хотели на бежанците.
-А това не е единствената потребност?
Как можем да назовем „ интеграция “ заплащане на хотели! Това е парадокс. Това не е грижа.
-Според вас единствената потребност ли е! Как можем да назовем „ интеграция “ заплащане на хотели! Това е парадокс. Това не е грижа. Грижа е да можеш да се погрижиш за тези хора те да се интегрират, да не тежат толкоз на стопанската система ти и да връщат към стопанската система ти и да интегрираш процеси, в които те да се усещат като естествени хора. Да не са в тежест на страната. Защото за това да плащаш за хотели...Оставям настрани моралния аспект, чисто финансовият – също не е О.К.
-Има ли в Народното събрание някаква заинтригуваност?
-Аз персонално съм говорила единствено с госпожа [Калина] Константинова , тъй като с нея работихме и преди месеци. Коментирали сме тематиката, опциите. Това, което те са изготвили, като проект и тактика, което са оставили на настоящето служебно държавно управление, на което самата тя също не знае какво се е случило. Дали изобщо е бил прегледан.
Фактически ние ne знаем безусловно нищо. Ние нямаме отговори на това – какво действително се е случило през тези няколко месеца. Подготвени ли са някакви проекти въобще или просто ние сме си плащали хотелите и сме чакали да пристигна времето, в което вероятно ще има постоянно държавно управление, на което на главата ще се изсипят всички тези проблеми през цялото време. Това е голяма неточност за мен.
Ние нямаме отговори на това – какво действително се е случило през тези няколко месеца.
По мотив на това какви са предложенията, аз доста благодаря на хората от НПО-сектора от цялата страна, с които не преставам да поддържам връзка интензивно по тематиката, тъй като те изготвиха доста оферти, които от опита си смятат, че биха помогнали на тази интеграция и аз желая да схвана въпросния щаб, междуведомствена комисия, действа ли, към кой да се обърна, с цел да ги оставя тези оферти за разглеждане, в случай че не са прегледани. За да може, въпреки всичко, не просто да споделяме нищо не е направено. Ясно е, че нищо не е направено. А да стъпим една стъпка напред, тъй като след три месеца отново няма да е направено, в случай че вървим по тази линия.
-Има и една друга версия, тъй като се твърди, че украинците не желаят да напущат хотелите, само че в това време казусът не е с хотелите. Това опълчване цели ли се, има ли нещо друго зад него?
-Вероятно хората, които не могат да работят и да се грижат сами за себе си, не желаят да напущат хотелите, тъй като се тормозят, че базите, в които ще бъдат отведени няма да имат достъп до опазване на здравето. Вероятно дамите, които имат дечица във възраст, в която би трябвало да са на градина или на учебно заведение, се тормозят, че още веднъж би трябвало да ги местят. Не знаят дали ще могат да им обезпечат учебно заведение, детска градина на това място.
Тези хора нямат никаква визия за своето настояще и бъдеще. Те желаят да се върнат в Украйна.
Какво значи не желаят да се местят? Сигурно не желаят хората, в случай че не им е обяснено къде ще отидат, какво ще се случи с тях. Притесняват се. Вероятно има и такива, които злоупотребяват. Сигурно има някаква част от тях, само че дано не слагаме всички под общ знаменател. Протестират, тъй като желаят да знаят какво ще се случи с тях и това е напълно обикновено. Тези хора нямат никаква визия за своето настояще и бъдеще. Те желаят да се върнат в Украйна. Аз до момента не съм срещнала украинец, който да ми каже: „ аз желая да заставам в България. Прекрасно е. Много ми харесва “. Те споделят: „ харесва ни, само че ние желаеме да се върнем в Украйна. Искаме да се забележим със фамилиите си, със съпрузите си, с родителите си, приятелите на децата ни са там “. Училищата им са там. Те просто няма къде да се върнат.
Тук беше моментът, в който трябваше да се отсее кои хора в действителност няма къде да се върнат, кои хора в действителност не могат да работят. На тези, които могат да работят, да бяха почнали курсовете по български език. За мен най-правилното нещо беше да им се дадат някакви ваучери, с които те да могат да се населят, където преценяват, че могат да си намерят работа.
За образец ще дам Канада. Канада дава избрана сума пари при влизане в страната, с един лист с всички вероятни курсове и образования и така нататък Парите не са малко. Ти имаш един месец, три месеца, четири месеца. Записваш се на курс. И в случай че в този интервал не можеш да се интегрираш – напускаш страната. Но там има обезпечени услуги за хората, които са тежки здравословни проблеми, неработоспособност, възрастни хора, майки с дребни деца.
- Сега малко настрана от тематиката. Но тъй като сте и част от тази самодейност и сте в Комисията по опазване на здравето в Народното събрание – преди дни имаше решение за нова локация за градеж на Детската болница. Това най-сетне ще придвижили ли целия развой напред, тъй като от десетилетия се движи тази тематика, ще има ли най-сетне някаква сериозна смяна в тази посока?
- Аз постоянно ще се надявам да има, надяваме се към този момент години наред. Да, има място. Сега, малко необичайно се разяснява изборът на това място и ние настояхме на първото съвещание на комисията, на което бяха поканени Министерство на здравеопазването, доктор Меджедиев , да ни бъде възложен разбор и за останалите 4 терена, които са били обсъждани. Тъй като в обществото към този момент има насъбрано съмнение по този проблем, и то е напълно разбираемо, това са 30 години, в които страната споделя, че ще го направи и тя не го прави.
В обществото към този момент има насъбрано съмнение по този проблем,
При това насъбрано съмнение, когато дадена институция предложи решение, то даже да е положително, в случай че обществото не му бъде обяснено за какво е положително, то незабавно приема, че може би има нещо скрито-покрито и отново се потегля по някакви линии, по които не е добре да се върви. И в тази връзка това, което изискахме, е да се показват и другите терени, да се покаже за всеки тях кое е било добре, кое не е било и в последна сметка за какво се е стигнало до избора на този терен. Аз персонално считам, че теренът е добър, само че с цел да кажа дали е най-хубав, самата би трябвало да видя какви са били останалите.
Да, това е една стъпка от цялото създаване на тази болница. Не по дребна стъпка, която, съгласно мен, трябваше да върви редом, а не знам за какво последната година безусловно спря – е анализът за потребностите на детската болница, на база на който да стартира заданието за плана за създаване. Това са едни процеси, които са много комплицирани, тежки и времеемки ненапълно, в случай че желаеме да ги създадем качествено, както би трябвало.
Тук има един проблем - че нямаме опит в България по създаване на подобен вид болница и може би трябваше да се прави дружно с екипи, който са от други страни, които имат опит. Ние не строим нещо, което е за 3-4-5-10 години, това е нещо, което би трябвало да предвидим по какъв начин би се развило след 25-30 година С цялото ми почитание към лекарите, които работят по тематиката, само че те са лекари въпреки всичко, планирането на такова нещо изисква много, много съществени познатия в разнообразни области.
Знам, че има някакъв прелиминарен разбор и откровено се надявам да не се одобри за финален, а да се направи качествено с групи от експерти, които в действителност схващат от въпроса. А не отново да имаме пет стаи по нефрология, три „ Уши, нос гърло “ и по този начин да си слагаме едни кубчета както на нас ни харесват, без цялостна визия.
-А за какво просто не се случва, казахте 30 години - има воля, предпочитание, даже от политиците има някаква самодейност, за какво продължава да се бави, за какво се е бавело до момента, какво е вашето пояснение?
Моето пояснение е, че има няколко неща, които стопират процеса, това е от една страна неналичието на визия на хората, които ръководят бранша, лобистки, ползи, търговски ползи, различия в самата колегия във връзка с това какво би трябвало да се случи, тъй като за тях това е смяна, всеки човек се отнася с запас към смяната, те работят на разнообразни места, ръководят се от разнообразни шефове на лечебни заведения, и в този момент би трябвало тези екипи да ги събереш на едно място, да имат едно ръководство, да работят по него.
Така че въпросите, заради които не се е случила тази болница, не са малко и не на последно място неналичието на последователност през годините. То не е единствено по тематиката за опазването на здравето, по всички тематики е по този начин, само че неналичието на последователност е голям проблем - един министър стига до някъде, след една година той се сменя, идва идващият, той има друга визия, разнообразни екипи, с които работи, те отново стартират изначало и непрестанно се въртим в този кръв. Ние нямаме устойчива политика за последователност на подобен стратегически значим въпрос.
И в този момент, толкоз години по-късно, с изключение на построяването, с изключение на разбора, с изключение на заданието за планиране, с изключение на парите… да не приказваме, че тези 100 млн., които се дадоха преди 2 или три години, не помня, нямат цената на 100 млн. сега. Извън това, че 9 от тях към този момент ги няма, които бяха платени в комерсиалното сдружение, не знам дали са върнати. 100 млн. преди две години, поради инфлацията и всичко, което се случва, не са 100 млн. в този момент. Самите строителни услуги, доколкото ми е известно, са съвсем 100% увеличени, т.е., в случай че преди сме можели да го построим със 100 млн., имаме 80 да кажем и в действителност обаче ни трябват 200.
Но да кажем, че страната ще бъде добре настроена, че е стратегически значим въпрос и ще се намерят пари, ние би трябвало да имаме поредност в тази стъпки и доста значимо нещо още от в този момент ние да мислим кой ще работи в тази болница, тъй като има голям дефицит на педиатри и педиатрични сестри. И може би след 3 години, в случай че ние продължаваме със същата политика към тези хора, няма да има кой да работи в тази болница.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ