Галъп: За българите е по-важно да си оправим отношенията със Скопие, отколкото дали РСМ ще влезе в ЕС |
71,1% от българите одобряват, че най-важно е да бъдат уредени връзките на Република Северна Македония с България, а не толкоз дали РСМ ще стане член на Европейския съюз. На противоположното мнение са 7,5%, останалите 21,4 на 100 се двоумят.
Най-младите и другите малцинствени групи са малко по-дистанцирани от тематиката.
Данните са от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 25 ноември и 3 декември измежду 803 пълнолетни българи.
Малко по-склонни да подценен проблемите в връзките ни със Северна Македония наподобяват представителите на най-младата възрастова група и хората с по-ниско обучение. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, без значение от проблемите връзки с България, не надвишава една десета. Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени връзките сред двете страни, а не толкоз дали Северна Македония ще се причисли към Европейски Съюз, са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата. Най-голям е делът на колебаещите се още веднъж при по-младите респонденти, хората с главно или по-ниско обучение, както и респондентите, определящите се като турци и роми. За съпоставяне: в столицата – където са съсредоточени групи с по-високи приходи и обучение, в по-активните стопански възрасти – тези, които дават приоритет на участието на Северна Македония в Европейски Съюз са единствено 2%, а на противоположното мнение са близо 80%.
Сред електоратите на партиите на процедура има единогласие – над 80% от последователите на Политическа партия и на ГЕРБ са на мнение, че уреждането на връзките е приоритет, а пътят на Скопие към Европейски Съюз идва по-късно. Малко по-големи са дяловете на съмнение при Движение за права и свободи, само че и там най-сериозното струпване е в опцията „ уреждането на връзките е най-важно “. Любопитно е, че малко по-осезаем дял съмнение спрямо общата картина има и при последователите на Българска социалистическа партия.
Съпоставката с ноември предходната година – когато този въпрос още веднъж бе заложен – демонстрира, че е понижен делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% дават отговор, че е най-важно Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, даже и връзките ѝ с България да не са напълно уредени, а 57,9% считат, че уреждането на връзките сред двете страни е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се двоумят сред двете варианти. Сега делът на колебаещите се е доста по-нисък. Очевидно, структурата на мненията на обществото може би кристализира.
Преди година още веднъж максимален беше делът на колебаещите се измежду респондентите с по-ниско обучение и най-младите – до към 60% от всички запитани от тях през 2020 година не могат да преценяват коя от двете варианти да изберат.
През лятото на 2021 година „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира публичното отношение по още един директно обвързван с тематиката знак – наложеното от страната ни практическо несъгласие за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз. 70% от запитаните в експресен телефонен сондаж през юни дават отговор, че в разногласието със западната ни съседка най-добре е България да не подвига ветото, 19,3% считат противоположното, а една десета показват съмнение.
--------------------------------------------------------------
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е извършено сред 25 ноември и 3 декември, измежду 803 души по метода „ лице в лице “. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 55 хиляди души.
Най-младите и другите малцинствени групи са малко по-дистанцирани от тематиката.
Данните са от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 25 ноември и 3 декември измежду 803 пълнолетни българи.
Малко по-склонни да подценен проблемите в връзките ни със Северна Македония наподобяват представителите на най-младата възрастова група и хората с по-ниско обучение. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, без значение от проблемите връзки с България, не надвишава една десета. Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени връзките сред двете страни, а не толкоз дали Северна Македония ще се причисли към Европейски Съюз, са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата. Най-голям е делът на колебаещите се още веднъж при по-младите респонденти, хората с главно или по-ниско обучение, както и респондентите, определящите се като турци и роми. За съпоставяне: в столицата – където са съсредоточени групи с по-високи приходи и обучение, в по-активните стопански възрасти – тези, които дават приоритет на участието на Северна Македония в Европейски Съюз са единствено 2%, а на противоположното мнение са близо 80%.
Сред електоратите на партиите на процедура има единогласие – над 80% от последователите на Политическа партия и на ГЕРБ са на мнение, че уреждането на връзките е приоритет, а пътят на Скопие към Европейски Съюз идва по-късно. Малко по-големи са дяловете на съмнение при Движение за права и свободи, само че и там най-сериозното струпване е в опцията „ уреждането на връзките е най-важно “. Любопитно е, че малко по-осезаем дял съмнение спрямо общата картина има и при последователите на Българска социалистическа партия.
Съпоставката с ноември предходната година – когато този въпрос още веднъж бе заложен – демонстрира, че е понижен делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% дават отговор, че е най-важно Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, даже и връзките ѝ с България да не са напълно уредени, а 57,9% считат, че уреждането на връзките сред двете страни е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се двоумят сред двете варианти. Сега делът на колебаещите се е доста по-нисък. Очевидно, структурата на мненията на обществото може би кристализира.
Преди година още веднъж максимален беше делът на колебаещите се измежду респондентите с по-ниско обучение и най-младите – до към 60% от всички запитани от тях през 2020 година не могат да преценяват коя от двете варианти да изберат.
През лятото на 2021 година „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира публичното отношение по още един директно обвързван с тематиката знак – наложеното от страната ни практическо несъгласие за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз. 70% от запитаните в експресен телефонен сондаж през юни дават отговор, че в разногласието със западната ни съседка най-добре е България да не подвига ветото, 19,3% считат противоположното, а една десета показват съмнение.
--------------------------------------------------------------
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е извършено сред 25 ноември и 3 декември, измежду 803 души по метода „ лице в лице “. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 55 хиляди души.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ