70 години отпразнува фоторепортерът Иван Григоров. По случай юбилея си

70 години отпразнува фоторепортерът Иван Григоров. По случай юбилея си корифеят на светлосенките приготвя галерия, която ще бъде подредена в клуба на фоторепортера в подлеза на президентството. Много може да се напише за него, само че най-убедителни за гения му да улавя мигове са неговите фотоси. Иван към този момент е приет за един от най-хубавите в историята на българската фотожурналистика. А когато човек огледа запечатаните от обектива му фрагменти, може да се допре до неговото фино възприятие за комизъм.

Никога не съм режисирал фрагментите си, отбелязвам живота подобен, какъвто е, споделя Иван.

Роден в сърцето на Родопите, само че израсъл на пъпа на София, Иван съумява да съчетае в творчеството си усмивката и мъдростта на необятно скроените планинари и финото интелектуално лъчение на столичната бохема. Израсъл под окото на татко си Румен Григоров, кинодокументалист с над 200 кино лентата, Иван рано потегля по родителската следа.

Още 16-годишен стартира работа като момче за всичко в Студията за хроникални и документални филми.

Влюбен във фотографията, снима непрестанно, първите мигове улавя на 35-милиметрова кинолента.

Снимах доста футбол. Можех да влизам на стадионите поради работата ми в киното.


Иван с Клаудия Кардинале

През 1975 година приключва задочно факултета по публицистика, става асистент-режисьор на пълнометражни филми.

Работех с оператора Стефан Босев, прелестен документалист. Той ме научи на доста неща - на ракурсите, сменяше ги доста постоянно, не го мързеше, катереше се. Имал съм шанса да работя с най-хубавите оператори в България - Веселин Донов (брат на Доньо Донев), Гаврил Драганов, Барух Лазаров, Кольо Златанов, Борис Ефремов, Стефан Петров, Илия Китанов - страхотни! Бил съм помощник и на Борислав Пунчев.

Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ. Никой не знаеше, че го инсталират.

Ние отиваме да снимаме просто централата и внезапно виждаме, че сега поставят в земята ядрото на реактора.

Та в Атомната виждаме това и снимаме бързо с камерата (аз съм асистент).

Вадя и фотоапарата - фотографирам, фотографирам. После разтварям - вътре не съм поставил лента...

Щях да имам неповторими фрагменти, с усмивка си спомня за младите години Иван.



В “Поглед” отидох през лятото на 1977 година - предадох материали и основният редактор Ясен Антов сподели: “Идваш на работа при нас”. Евгени Станчев беше заместител основен, с него бяхме дружно във Факултета по публицистика. Така започнах в “Поглед”. Там бяха Христо Славов, Димитър Камберов, Любо Пъшев. Назначиха ме завеждащ отдел. “Поглед” беше друг от другите вестник. Там се бистреше малко политика, само че пък имаше доста репортажи... Славни времена, тиражите бяха големи.

В тези времена нормално пътувах в чужбина на правилото без право на пътни и дневни. Имахме билети от “Балкан”. Който си уредеше някъде, преспива - по този начин пообиколих доста места. Обиколил съм някогашния Съюз на съветските социалистически републики. В Ленинград бях за един ден. Направих четири репортажа с кола. Пътувах и с влака “Нощна стрела” - вземаш го от Москва, пътуваш нощта, денем си в Ленинград, а на другата нощ се връщаш...

Обиколил съм Европа, Етиопия, Тайланд, Израел с изложения след началото на демокрацията в Испания, Германия, Чехия.

Хубавото беше, че съм работил със страхотни експерти, тъй че благодаря на всички мои сътрудници и другари.




Старият смешник


Рикша пред КТБ Срещнах слон на улицата, само че нямах апарат - Какво имаше на първата ви отпечатана във вестник фотография?
- Шутът на Стефан Павлов /Фифи Перото/, с който „ Левски” поведе против ЦСКА с 1:0. Топката не се виждаше. Оставих фотографията на пропуща на в. „ Старт” и на другия ден я видях отпечатана във вестника. До нея беше друга снимка на сътрудника Скрински, на която вратарят се хвърля и кълбото влиза в мрежата. Беше ноeмври 1971 година.

- Най-високопоставената персона, която сте снимали?
- Тодор Живков, само че малко съм го снимал и още ме е гняв. Имам обаче фамозната му целувка с Леонид Брежнев, когато руснакът стана „ Герой на НРБ”. Има и доста други. Всички български и доста международни звезди.

- Най-значимото събитие по твоя преценка?
- Палежът на партийния дом. Пожарът на цирка. Тогава ми прибраха половината филми и ми ги върнаха след две години. Останалите съумях да скрия. От това събитие в целия български щемпел излезе единствено една фотография в „ Поглед” макар възбраната. А на основния редактор му дърпаха ушите.

- Провалите?
- В Париж попаднах на едни лордове със смокинги и папийонки играят петанк. Страхотни фрагменти, само че направих неточност при проявяването и ги изгубих. В Банкок един слон се разхождаше по улицата сред колите и аз както в никакъв случай не си бях взел фотоапарата.

- Наградите?
- В влиятелен салон в Букурещ взех първа премия, измежду доста огромни майстори. В интерес на истината обаче тогава наруших правилата си и направих монтаж. Събрах две обособени фотоси: дъртак и куче в една.

- Какво желаете да снимате?
- Не желая да фотографирам политици. Затова в този момент ще направя галерия единствено с един политик, който доста дълго е бил.

- Колко фотоси сте създали през годините?
- Не мога да кажа. Но целият ми списък е в мен.

- Какво се стане с него?
- И аз се чудя. Бих дал всичко да се запази някъде, само че България е единствената страна в Европа, в която няма музей на фотографията.