7 години са 7 години. Ако можех да върна времето

7 години са 7 години. Ако можех да върна времето не бих трансформирал нито едно решение. Не скърбя за нищо. Това написа в профила си във Facebook депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков и разгласи ненадейно: Прекратявам политическата си кариера!

Дали обявата му е първоаприлска смешка, ще разберем в околните дни.

Ето какво написа той:

Взех решение да приключа политическата си кариера.

Скъпи другари,

7 години са 7 години. Ако можех да върна времето не бих трансформирал нито едно решение. Не скърбя за нищо.

Политиката лишава доста. Необратимо изгубено време със фамилията. Неизживяни мигове с другари.

Но нали точно в името на бъдещото потомство и нашите ближни вършим всичко това?

Преживях чудесни моменти измежду хора, от които научих доста. Преживях и ужасни моменти поради други, които употребяват страната против самите й жители.

Преди някой да е попитал „ партия ли ще правиш? “ – Не. Дълбоко уверен съм, че обединяването в демократичния бранш го направи незаобиколим фактор в ръководството на България.

Ще бъде неточност постигнатото да не се запази а да се върви по път на разделяне. Не очаквайте сходно нещо от мен

Благодаря на ПП/ДБ, че ме одобриха в семейство на демократичната общественост а на Политическа партия, че ми дадоха опция да бъда част от прелестния екип в Габрово.

Не върша това поради последните месеци. Както някой би си помислил. След невиждана рецесия и серпантина от избори успяхме да дадем успокоение и сигурност на страната.

Постигнахме и друго. Трудно доловимо само че трайно. Промяна в мисленето. Не сменихме Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г с учен Денков. Променихме метода, по който се упражнява държавната власт. Само до преди две години локалните общности се експлоатираха, като феодални владения.

Днес имаме и различен образец.

В министерски съвет се „ размазваха физиономии “ посредством държавни органи. Страхът беше хоросана на градежа на властта а нейната основа – корупцията. В сърцето на българския народ беше посята концепцията, че можем без това.

Можем и повече – можем да бъдем равни на другите европейски национални по завета на Апостола. България не на думи а на дело е един до друг до европейските политики – за прекъсване на експанзията на терористичните режими от Изток, за отбрана на правото на самоопределение на всеки свободен народ.

И единствено за 9 месеца от въздържан наблюдаващ България се трансформира в стратегически сътрудник на Европейски Съюз и НАТО.

Ако социолозите регистрират политическа рецесия на хоризонта, то статистиците регистрират резултата на едно 9 месечно ръководство. На една глътка пресен въздух за българската народна власт.

За първи път от 34 години повече българи се завърнаха у нас от тези, които напуснаха. България не е най-корумпираната страна в Европейски Съюз. А към този момент не е и най-бедна. Покупателната дарба на един българин през днешния ден е по-висока от тази на един маджарин. И едно, с което се гордея.

Не се долавя от статистика само че се усеща в сърцето. Това бяха 9 месеца, в които живяхме без боязън. Че някой, посредством държавна принуда ще притисне, унищожи или изземе на някого достолепието, на различен предприятието, на трети бъдещето. Тези 9 месеца си заслужаваха и единствено поради това.

не просто изпратиха България на избори рискувайки европейските ни цели.

Те унищожиха опит да реализираме базово национално единодушие. Че макар непоносимостта посред ни, България е по-голяма а нашите национални цели – над всички ни. Е, техните страхове, нотариуси и джуджета са им по-мили.

И на идните избори ще се потърси отговор от нас – накъде? нямаха силата да ни принудят да се отклоним от пътя на промените. Ние нямахме превес с цел да ги заставим да останат на този път. Логично е в подобен миг съдия да бъде българския гласоподавател.

Никога не съм разбирал позицията „ аз няма да гласоподавам “.

Да гласуваме е наш дълг към локалната ни общественост, към България, към ролята на родината ни в обединена Европа. Да „ делегираме “ това право и тази скъпа отговорност другиму? На някой подвластен? На различен – заплатен? Не, не и не. Това е наш дълг.

Ако желаеме България да излезе от блатото на корупцията, ще дадем опора на нашите представители. Защото в профил наподобява елементарно. Ето в този миг ви го споделям – не е елементарно. Повярвайте, извънредно мъчно е. И е допустимо единствено в случай че стоим компактно зад избранниците ни. Толкова дълго, колкото е нужно.

Политиката е маратон. Щафета. Не е спринт. Аз бягах дълго и надълбоко в сърцето ми оставам жертван на тази идея. Просто ще предам това, което зная и мога на други.