Връчват наградите на Съюза на филмовите дейци у нас Васил Гендов 2023
68 кино лентата, номинирани в над 30 категории, за 10 дни, които дават опция на феновете, освен това изцяло гратис, да изживеят киното групово, само че да го преживеят независимо – това предлага и тази година Националният фестивал на българското кино. Той стартира на 1 май и ще продължи до 10-и с целодневни прожекции в Дома на киното.
Фестивалът възражда традициите на Съюза на българските кино дейци, като връчва наградите " Васил Гендов ", сложили началото на своята история още през 1975 година.
В неговите рамки се показва най-новото българско кино, основано през миналата една година, а най-хубавите в гилдията за същото това време ще бъдат отличени в разнообразни категории, основани на специалностите, част от процеса по основаване на един филм. За задачата са заимствани практики от филмовите академии в света. Това трансформира фестивала и самите награди в един същински празник на киното у нас.
Кръстен на основоположника на българското кино Васил Гендов, Националният кино фестивал работи върху главните си цели – да заздрави връзката сред филмовите творби и тяхната аудитория, да разпространява достиженията на българското кино и да подтиква работата на филмовите дейци, а с това и филмопроизводство у нас, да увеличи самочувствието на кинотворците ни и да им помогне да сверят часовниците си с тези на сътрудниците си и несъмнено, да притегли вниманието на феновете, изключително на младата публиката, към родното ни кино.
С богатата си стратегия, критериите си за добра българска кинематография, с възприемането на киното като идея с високи цели и с авторитетното си жури, най-мащабният кино конгрес у нас навлиза надълбоко в света на седмото изкуство, в който фенът вижда своето отражение, това на индивида до него, само че и на цялото общество, от което е част.
Той ще отличи най-хубавите филми в три конкурсни секции: игрално, писмено и анимационно кино. Място измежду достиженията намира и трудът на филмовите ни теоретици и критици. Предвидена е и специфична премия за изцяло творчество.
Председатели на журитата са Ралица Петрова (игрално кино), Елдора Трайкова (документално кино) и Велислав Казаков (анимационно кино), а членове – известни режисьори, оператори, артисти, сценаристи, кинотеоретици и критици.
Двама от изявените представители на филмовата общественост у нас, членове на журито за писмено кино – Катерина Ламбринова, която предходната година беше и шеф на фестивала, и режисьорът Тонислав Христов, чийто дебют в игралното кино " Добрият водач " има цели 10 номинации за наградите на името на индивида, поради който през днешния ден въобще можем да приказваме за българско кино – Васил Гендов, гостуваха в " Какво се случва ", с цел да обсъдят по какъв начин се разви киноезикът ни в последната една година.
Според тях българското писмено кино е на едно приблизително положително равнище, само че има още какво да се желае, в случай че би трябвало да се прави съпоставяне с интернационалните трендове. Това не значи, че самото равнище е паднало, а че тематиките, които вълнуват българските кинотворци в жанра, и методите, с които се създават те, са разнообразни от тези, които международната аудитория чака да види на екрана.
Тонислав Христов е на мнение, че е потребност малко повече стамина в процеса, тъй като самото писмено кино изисква повече внимание и отдаване за дълъг интервал от време. Това, несъмнено, е обвързвано с финансирането на документалното кино у нас. От него значително зависи и интернационалното разпространяване на тези филми. Според Христов 80% от документалните киноразкази са или портрети, или исторически филми, които автоматизирано имат нулев триумф отвън границите на страната. Те обаче са нужни на българската публиката, за която се предопределени, и в една обикновено функционираща киноиндустрия би трябвало да са финансирани от малките екрани. Филмите, предопределени за необятен екран, би следвало да оферират различен метод на описване на истории и тематики, свързани със съвременността, да бъдат финансирани от страната и най-много да доближат до своята аудитория.
От своя страна Катерина Ламбринова счита, че главните направления, в които работят българските документалисти, са две – едната е да осмислят българската история и публичните процеси, които оказват съществено въздействие върху метода, по който живеем през днешния ден, а другата – да обглеждат настоящи обществени феномени с изменчив триумф. Независимо в коя тематична повърхност се насочат обаче и какъв метод за работа изберат, българските документални филми стоят леко старомодно на фона на кинообразността и коноизказа в актуалната документалистика. По нейни думи вероятно е нужен по-широк подтекст и взор за протичащото се на открито и малко повече храброст.
В селекцията на Националния фестивал на българското кино откриваме общо 20 документални кино лентата, като седем от тях са на дами режисьорки, а осем са дебютни. Именно присъединяване на дебютантите Катерина Лабринова и Тонислав Христов отличават като приятната изненада в състезанието, тъй като работата на младите режисьори се откроява с дух и страст.
Сред филмите, които намират място в програмата на фестивала тази година, откриваме познати и някои към този момент отличени заглавия. В документалното кино да вземем за пример това са " Воев " на Биляна Кирилова и Неда Миланова, " Моралът е положително " на Веселин Таков, " Колите, с които нахлухме в капитализма " на Мисирков и Богданов и други Сред игралните филми са " Шекспир като улично куче " на Валери Йорданов, " Майка " на Зорница София, дебютите " Ф1.618 " на Тео Ушев, " Изкуството да падаш " на Орлин Милчев, " Анна " на Боримир Илков-Боно и " Добрият водач " на Тонислав Христов. При анимационното кино пък можем да отбележим " Меко казано " на Анри Кулев, " Флорентинска нощ " на Пенко и Сотир Гелеви, " Следа " на Аспарух Петров, " Война " на Димитър Димитров и " Обезличаване " на Спартак Йорданов. Фестивалът предлага и доста и разнородни късометражни филми.
Самите награди ще бъдат връчени на официална гала в Националната опера и балет на 16 май.
Повече за фестивала можете да чуйте от Катерина Ламбринова и Тонислав Христов в звуковия файл. В него Христов споделя и за дебютния си игрален филм " Добрият водач " – за салдото сред игралното и документалното в него, за работата с актьорите и натуршчиците, които са същинско предизвикателство за всеки режисьор, за характерния метод към сюжета и немалка част от разговорите и заложените тематики във кино лентата, за персоналния принос на забърканите в историята, за смисъла на тежкия филм, който в действителност освобождава фена от тегобата, която носи в себе си, и му дава смисъл.
Фестивалът възражда традициите на Съюза на българските кино дейци, като връчва наградите " Васил Гендов ", сложили началото на своята история още през 1975 година.
В неговите рамки се показва най-новото българско кино, основано през миналата една година, а най-хубавите в гилдията за същото това време ще бъдат отличени в разнообразни категории, основани на специалностите, част от процеса по основаване на един филм. За задачата са заимствани практики от филмовите академии в света. Това трансформира фестивала и самите награди в един същински празник на киното у нас.
Кръстен на основоположника на българското кино Васил Гендов, Националният кино фестивал работи върху главните си цели – да заздрави връзката сред филмовите творби и тяхната аудитория, да разпространява достиженията на българското кино и да подтиква работата на филмовите дейци, а с това и филмопроизводство у нас, да увеличи самочувствието на кинотворците ни и да им помогне да сверят часовниците си с тези на сътрудниците си и несъмнено, да притегли вниманието на феновете, изключително на младата публиката, към родното ни кино.
С богатата си стратегия, критериите си за добра българска кинематография, с възприемането на киното като идея с високи цели и с авторитетното си жури, най-мащабният кино конгрес у нас навлиза надълбоко в света на седмото изкуство, в който фенът вижда своето отражение, това на индивида до него, само че и на цялото общество, от което е част.
Той ще отличи най-хубавите филми в три конкурсни секции: игрално, писмено и анимационно кино. Място измежду достиженията намира и трудът на филмовите ни теоретици и критици. Предвидена е и специфична премия за изцяло творчество.
Председатели на журитата са Ралица Петрова (игрално кино), Елдора Трайкова (документално кино) и Велислав Казаков (анимационно кино), а членове – известни режисьори, оператори, артисти, сценаристи, кинотеоретици и критици.
Двама от изявените представители на филмовата общественост у нас, членове на журито за писмено кино – Катерина Ламбринова, която предходната година беше и шеф на фестивала, и режисьорът Тонислав Христов, чийто дебют в игралното кино " Добрият водач " има цели 10 номинации за наградите на името на индивида, поради който през днешния ден въобще можем да приказваме за българско кино – Васил Гендов, гостуваха в " Какво се случва ", с цел да обсъдят по какъв начин се разви киноезикът ни в последната една година.
Според тях българското писмено кино е на едно приблизително положително равнище, само че има още какво да се желае, в случай че би трябвало да се прави съпоставяне с интернационалните трендове. Това не значи, че самото равнище е паднало, а че тематиките, които вълнуват българските кинотворци в жанра, и методите, с които се създават те, са разнообразни от тези, които международната аудитория чака да види на екрана.
Тонислав Христов е на мнение, че е потребност малко повече стамина в процеса, тъй като самото писмено кино изисква повече внимание и отдаване за дълъг интервал от време. Това, несъмнено, е обвързвано с финансирането на документалното кино у нас. От него значително зависи и интернационалното разпространяване на тези филми. Според Христов 80% от документалните киноразкази са или портрети, или исторически филми, които автоматизирано имат нулев триумф отвън границите на страната. Те обаче са нужни на българската публиката, за която се предопределени, и в една обикновено функционираща киноиндустрия би трябвало да са финансирани от малките екрани. Филмите, предопределени за необятен екран, би следвало да оферират различен метод на описване на истории и тематики, свързани със съвременността, да бъдат финансирани от страната и най-много да доближат до своята аудитория.
От своя страна Катерина Ламбринова счита, че главните направления, в които работят българските документалисти, са две – едната е да осмислят българската история и публичните процеси, които оказват съществено въздействие върху метода, по който живеем през днешния ден, а другата – да обглеждат настоящи обществени феномени с изменчив триумф. Независимо в коя тематична повърхност се насочат обаче и какъв метод за работа изберат, българските документални филми стоят леко старомодно на фона на кинообразността и коноизказа в актуалната документалистика. По нейни думи вероятно е нужен по-широк подтекст и взор за протичащото се на открито и малко повече храброст.
В селекцията на Националния фестивал на българското кино откриваме общо 20 документални кино лентата, като седем от тях са на дами режисьорки, а осем са дебютни. Именно присъединяване на дебютантите Катерина Лабринова и Тонислав Христов отличават като приятната изненада в състезанието, тъй като работата на младите режисьори се откроява с дух и страст.
Сред филмите, които намират място в програмата на фестивала тази година, откриваме познати и някои към този момент отличени заглавия. В документалното кино да вземем за пример това са " Воев " на Биляна Кирилова и Неда Миланова, " Моралът е положително " на Веселин Таков, " Колите, с които нахлухме в капитализма " на Мисирков и Богданов и други Сред игралните филми са " Шекспир като улично куче " на Валери Йорданов, " Майка " на Зорница София, дебютите " Ф1.618 " на Тео Ушев, " Изкуството да падаш " на Орлин Милчев, " Анна " на Боримир Илков-Боно и " Добрият водач " на Тонислав Христов. При анимационното кино пък можем да отбележим " Меко казано " на Анри Кулев, " Флорентинска нощ " на Пенко и Сотир Гелеви, " Следа " на Аспарух Петров, " Война " на Димитър Димитров и " Обезличаване " на Спартак Йорданов. Фестивалът предлага и доста и разнородни късометражни филми.
Самите награди ще бъдат връчени на официална гала в Националната опера и балет на 16 май.
Повече за фестивала можете да чуйте от Катерина Ламбринова и Тонислав Христов в звуковия файл. В него Христов споделя и за дебютния си игрален филм " Добрият водач " – за салдото сред игралното и документалното в него, за работата с актьорите и натуршчиците, които са същинско предизвикателство за всеки режисьор, за характерния метод към сюжета и немалка част от разговорите и заложените тематики във кино лентата, за персоналния принос на забърканите в историята, за смисъла на тежкия филм, който в действителност освобождава фена от тегобата, която носи в себе си, и му дава смисъл.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ