„Алфа Рисърч”: Само 32% от българите подкрепят еврото
50% от обществото е скептично към приемането на еврото, а 32% поддържат промяната на валутата. Това демонстрира изследване на „ Алфа Рисърч ” по поръчка на финансовото министерство. Огромният проблем е, че хората не знаят по какъв начин ще се превалутират левовете в евро. Не знаят и към кого да адресират сигнали за машинация.
Прочетете още
Курсът на финансовото министерство обаче остава неизменен – на 1 януари 2024 година да сме със заменена валута.
Очаква се през февруари да бъде оповестен за публично разискване закон за еврото.
Ето и цялото изследване:
Основни резултати
Националното представително изследване на организация Алфа Рисърч демонстрира, че в българското общество са налице забележителна доза терзания и страхове от присъединението на страната ни към еврозоната. Тези опасения водят до поляризирано отношение към въвеждането на еврото. Една трета от пълнолетните жители (от които 15% - категорично, а 18% - по-скоро) утвърждават прекосяването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23% изразяват по-скоро неодобрение, а 27% - са изцяло против.
За разлика от необятната общност, настройките измежду бизнеса са доста по-позитивни. Две трети от него (47% напълно и 18% по-скоро) утвърждават присъединението на страната към еврозоната. Очакванията на бизнесмените за резултатите от въвеждането на еврото кореспондират с тези настройки – 59% чакат положителен резултат върху стопанската система на страната, а 61% - върху личната им компания. От два до три пъти по-ниски са песимистичните настройки. 28% са скептични за следствията върху националната стопанска система, а 18% - за резултатите върху компанията им. Според бизнеса от помощ и поддръжка ще се нуждаят на първо място техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), образования на чиновниците при директна работа с клиенти.
Въпреки съществуващите терзания, една забележителна част от сънародниците ни виждат редица положителни резултати от въвеждането на еврото. 59% чакат по-лесно и комфортно разплащане при пътешестване в чужбина, което напълно не е без значение поради растежа в подвижността на българските жители. 37% разчитат на увеличение на търговията ни с други страни. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен запас остават непознати, или не задоволително ясни резултати от присъединението ни към еврото – по тази причина се правят оценка като значими едвам от към една пета от българските жители. За разлика от тях, две трети от бизнесмените чакат улеснение на търговията ни с други страни, съвсем всеки втори разчита на по-голяма непоклатимост и предвидимост на банковия бранш, както и на по-евтин кредитен запас, които са значими предпоставки за развиването на бизнеса.
Най-широко публикуваните страхове измежду интервюираните в националното изследване са свързани с опасенията от растеж в цените на стоките (69%), риск от измами, далавера, изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци (57%), увеличение на инфлацията (55%).
Отчитането на едни или други евентуални отрицателни резултати от въвеждането на еврото не води обаче еднопосочно до неговото отменяне. Почти една трета от пълнолетните българи считат, че ще има обособени проблеми, само че те ще са краткосрочни и преодолими. Други 28 на 100 са на мнение, че в случай че бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Цялостната организация на процеса по въвеждането на европейската валута, противодействието на нелоялни практики и неточни търговци могат да се окажат основни за поддръжката от страна на публичното мнение.
Анализът по обществени групи обрисува следните особености в отношението към еврото:
- Опасенията и страховете преобладават измежду хората с по-ниско обучение, възрастните с по-ниски приходи, живеещи в по-малките обитаеми места. Тези характерности са взаимно свързани и на практика обгръщат към една трета от населението;
- Най-позитивно настроени са хората с високо обучение, обществен статус и приходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-хубави дълготрайни вероятности пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
- Най-високи положителни упования имат ИТ секторът, превозът, леката индустрия, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят главно компаниите от бранш строителство и селско стопанство и в по-малка степен – част от тези в тежката промишленост и търговията.
С присъединението на България към Европейски Съюз са се разширили и опциите на българите за пълноценно присъединяване в общото европейско пространство – свободно пътешестване, обучение, сезонна или по-дълготрайна работа. Едва 23% от пълнолетните българи настояват, че в никакъв случай не са били в страна от Европейски Съюз. 77% по-рядко, или по-често са посещавали страни от съюза, като 30% от интервюираните – най-малко веднъж годишно. При бизнеса контактите са още по-интензивни – 46% от управителния личен състав на компаниите постоянно пътува в страни от Европейски Съюз. Неслучайно удобството за разплащане при пътешестване е сложено преди всичко измежду позитивните резултати – и от жителите, и от бизнеса.
Пътуванията са значим, само че не единствен мотив за потребление на единната европейска валута. Данните от националното представително изследване демонстрират, че 44% от жителите са употребявали евро през последната година, като някои от тях – и по няколко разнообразни мотива. 37% са правили банкови преводи, директни заплащания, или разплащания с карта в евро; всеки десети употребява еврото като средство за икономисване, 9% - за оповестяване продажната цена на по-скъпи артикули и услуги (продажба или наем на апартамент, автомобил и пр.). Използването на еврото е още по-честа процедура измежду бизнеса. Три четвърти са правили заплащания в евро, една четвърт го употребяват като средство за икономисване, а една пета – за оповестяване цените на по-скъпи артикули и услуги.
Най-ограничен опит в потреблението на еврото – както от тях самите, по този начин и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с главно обучение и доста ниски приходи, живеещи в селата. Над 75% от тях декларират, че по никакъв мотив до момента не са употребявали евро.
Анализът на ежедневните практики в потреблението на еврото демонстрира, че българите не са доста разнообразни от жителите на Хърватия, с която постоянно се съпоставяме в процеса на приемане на еврото. В аналогично национално изследване, извършено през 2019г. 49% от интервюираните хървати показват, че са употребявали еврото за разплащане през последната година, а при българите този дял е 44%.
Противоположно на по-скептичните настройки на половината от пълнолетните български жители по отношение на въвеждането на еврото, подбудени главно от страховете за повишаване на живота, самооценките за това по какъв начин биха се приспособили към еврото, са по-скоро положителни. 60% от интервюираните българи считат, че относително елементарно ще се приспособяват към еврото, против 34%, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват на първо място възрастните и хората с главно обучение – над 60% от тях чакат да срещнат компликации през интервала на преход. По всяка възможност това ще са и хората с най-голям риск от измами от недобросъвестни лица и към тях би трябвало да бъде ориентирано особено внимание от институциите, локалната власт, контролните органи.
Общото ниво на осведоменост измежду българските жители по отношение на присъединението на страната ни към еврозоната е релативно едва, а дейното търсене на информация – ограничаващо се до няколко директно заинтригувани обществени групи.
Само 11% от интервюираните в националното представително изследване се самооценяват като много добре информирани по тези въпроси, а 32% - като по-скоро добре осведомени. Общо 56% показват, че са по-скоро едва запознати (38%) или изобщо не са запознати (18%).
Налице е ясно изразена взаимовръзка сред равнището на осведоменост и утвърждението към еврото. 44% от оценяващите са като доста добре осведомени са „ за “ приемането на еврото, против едвам 2% от оценяващите се като неинформирани. Косвено доказателство за това са и настройките измежду бизнеса, които се характеризират с високи равнища на утвърждение към еврото и в същото време над три четвърти от бизнесмените се дефинират като доста добре или по-скоро добре осведомени.
Интервюираните разпознават необятна палитра от въпроси, по които биха желали да получат повече изясненост. Поради към момента слабата осведоменост множеството тематики се правят оценка като „ доста значими “. Все отново, предпочитано се показват тези, които са свързани с най-често изразяваните страхове - цени, инфлация, неточни практики. 55% показват, че за тях е значимо да схванат кой ще следи и глоби за измами, 47% - дали ще има закрепен курс при обмяната на левове в евро и какъв ще бъде той, 46% – къде да алармират, ако попаднат на неточни търговци, също толкоз - дали ще има такси при обменянето на левове в евро. По към 40 на 100 се вълнуват какъв брой време цените в магазините ще се афишират в двете валути и докога ще може да се заплаща и в лв., и в евро.
Социологическото изследване „ Обществените настройки за въвеждането на еврото в България и изгодите от участието на страната ни в еврозоната “ е осъществено от организация Алфа Рисърч в интервала 1 – 17 ноември 2022г., с възложител Министерство на финансите.
Проучването има два модула:
Представително за пълнолетното население на страната проучване: реализирано е посредством двустепенна извадка, стратифицирана по район и вид обитаемо място, според данните на Национален статистически институт от Преброяване 2021, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст, обучение. Анкетирани по домовете им с таблети са 1200 души.
Представително за бизнеса в страната: реализирано е посредством стратифицирана извадка по признаците район, брой заети във компанията и бранш на работа; извършено е измежду взимащите решения за бизнеса в съответната компания посредством телефонно и директно стандартизирано изявление с таблети. Анкетирани са представители на 500 компании.
Прочетете още
Курсът на финансовото министерство обаче остава неизменен – на 1 януари 2024 година да сме със заменена валута.
Очаква се през февруари да бъде оповестен за публично разискване закон за еврото.
Ето и цялото изследване:
Основни резултати
Националното представително изследване на организация Алфа Рисърч демонстрира, че в българското общество са налице забележителна доза терзания и страхове от присъединението на страната ни към еврозоната. Тези опасения водят до поляризирано отношение към въвеждането на еврото. Една трета от пълнолетните жители (от които 15% - категорично, а 18% - по-скоро) утвърждават прекосяването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23% изразяват по-скоро неодобрение, а 27% - са изцяло против.
За разлика от необятната общност, настройките измежду бизнеса са доста по-позитивни. Две трети от него (47% напълно и 18% по-скоро) утвърждават присъединението на страната към еврозоната. Очакванията на бизнесмените за резултатите от въвеждането на еврото кореспондират с тези настройки – 59% чакат положителен резултат върху стопанската система на страната, а 61% - върху личната им компания. От два до три пъти по-ниски са песимистичните настройки. 28% са скептични за следствията върху националната стопанска система, а 18% - за резултатите върху компанията им. Според бизнеса от помощ и поддръжка ще се нуждаят на първо място техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), образования на чиновниците при директна работа с клиенти.
Въпреки съществуващите терзания, една забележителна част от сънародниците ни виждат редица положителни резултати от въвеждането на еврото. 59% чакат по-лесно и комфортно разплащане при пътешестване в чужбина, което напълно не е без значение поради растежа в подвижността на българските жители. 37% разчитат на увеличение на търговията ни с други страни. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен запас остават непознати, или не задоволително ясни резултати от присъединението ни към еврото – по тази причина се правят оценка като значими едвам от към една пета от българските жители. За разлика от тях, две трети от бизнесмените чакат улеснение на търговията ни с други страни, съвсем всеки втори разчита на по-голяма непоклатимост и предвидимост на банковия бранш, както и на по-евтин кредитен запас, които са значими предпоставки за развиването на бизнеса.
Най-широко публикуваните страхове измежду интервюираните в националното изследване са свързани с опасенията от растеж в цените на стоките (69%), риск от измами, далавера, изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци (57%), увеличение на инфлацията (55%).
Отчитането на едни или други евентуални отрицателни резултати от въвеждането на еврото не води обаче еднопосочно до неговото отменяне. Почти една трета от пълнолетните българи считат, че ще има обособени проблеми, само че те ще са краткосрочни и преодолими. Други 28 на 100 са на мнение, че в случай че бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Цялостната организация на процеса по въвеждането на европейската валута, противодействието на нелоялни практики и неточни търговци могат да се окажат основни за поддръжката от страна на публичното мнение.
Анализът по обществени групи обрисува следните особености в отношението към еврото:
- Опасенията и страховете преобладават измежду хората с по-ниско обучение, възрастните с по-ниски приходи, живеещи в по-малките обитаеми места. Тези характерности са взаимно свързани и на практика обгръщат към една трета от населението;
- Най-позитивно настроени са хората с високо обучение, обществен статус и приходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-хубави дълготрайни вероятности пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
- Най-високи положителни упования имат ИТ секторът, превозът, леката индустрия, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят главно компаниите от бранш строителство и селско стопанство и в по-малка степен – част от тези в тежката промишленост и търговията.
С присъединението на България към Европейски Съюз са се разширили и опциите на българите за пълноценно присъединяване в общото европейско пространство – свободно пътешестване, обучение, сезонна или по-дълготрайна работа. Едва 23% от пълнолетните българи настояват, че в никакъв случай не са били в страна от Европейски Съюз. 77% по-рядко, или по-често са посещавали страни от съюза, като 30% от интервюираните – най-малко веднъж годишно. При бизнеса контактите са още по-интензивни – 46% от управителния личен състав на компаниите постоянно пътува в страни от Европейски Съюз. Неслучайно удобството за разплащане при пътешестване е сложено преди всичко измежду позитивните резултати – и от жителите, и от бизнеса.
Пътуванията са значим, само че не единствен мотив за потребление на единната европейска валута. Данните от националното представително изследване демонстрират, че 44% от жителите са употребявали евро през последната година, като някои от тях – и по няколко разнообразни мотива. 37% са правили банкови преводи, директни заплащания, или разплащания с карта в евро; всеки десети употребява еврото като средство за икономисване, 9% - за оповестяване продажната цена на по-скъпи артикули и услуги (продажба или наем на апартамент, автомобил и пр.). Използването на еврото е още по-честа процедура измежду бизнеса. Три четвърти са правили заплащания в евро, една четвърт го употребяват като средство за икономисване, а една пета – за оповестяване цените на по-скъпи артикули и услуги.
Най-ограничен опит в потреблението на еврото – както от тях самите, по този начин и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с главно обучение и доста ниски приходи, живеещи в селата. Над 75% от тях декларират, че по никакъв мотив до момента не са употребявали евро.
Анализът на ежедневните практики в потреблението на еврото демонстрира, че българите не са доста разнообразни от жителите на Хърватия, с която постоянно се съпоставяме в процеса на приемане на еврото. В аналогично национално изследване, извършено през 2019г. 49% от интервюираните хървати показват, че са употребявали еврото за разплащане през последната година, а при българите този дял е 44%.
Противоположно на по-скептичните настройки на половината от пълнолетните български жители по отношение на въвеждането на еврото, подбудени главно от страховете за повишаване на живота, самооценките за това по какъв начин биха се приспособили към еврото, са по-скоро положителни. 60% от интервюираните българи считат, че относително елементарно ще се приспособяват към еврото, против 34%, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват на първо място възрастните и хората с главно обучение – над 60% от тях чакат да срещнат компликации през интервала на преход. По всяка възможност това ще са и хората с най-голям риск от измами от недобросъвестни лица и към тях би трябвало да бъде ориентирано особено внимание от институциите, локалната власт, контролните органи.
Общото ниво на осведоменост измежду българските жители по отношение на присъединението на страната ни към еврозоната е релативно едва, а дейното търсене на информация – ограничаващо се до няколко директно заинтригувани обществени групи.
Само 11% от интервюираните в националното представително изследване се самооценяват като много добре информирани по тези въпроси, а 32% - като по-скоро добре осведомени. Общо 56% показват, че са по-скоро едва запознати (38%) или изобщо не са запознати (18%).
Налице е ясно изразена взаимовръзка сред равнището на осведоменост и утвърждението към еврото. 44% от оценяващите са като доста добре осведомени са „ за “ приемането на еврото, против едвам 2% от оценяващите се като неинформирани. Косвено доказателство за това са и настройките измежду бизнеса, които се характеризират с високи равнища на утвърждение към еврото и в същото време над три четвърти от бизнесмените се дефинират като доста добре или по-скоро добре осведомени.
Интервюираните разпознават необятна палитра от въпроси, по които биха желали да получат повече изясненост. Поради към момента слабата осведоменост множеството тематики се правят оценка като „ доста значими “. Все отново, предпочитано се показват тези, които са свързани с най-често изразяваните страхове - цени, инфлация, неточни практики. 55% показват, че за тях е значимо да схванат кой ще следи и глоби за измами, 47% - дали ще има закрепен курс при обмяната на левове в евро и какъв ще бъде той, 46% – къде да алармират, ако попаднат на неточни търговци, също толкоз - дали ще има такси при обменянето на левове в евро. По към 40 на 100 се вълнуват какъв брой време цените в магазините ще се афишират в двете валути и докога ще може да се заплаща и в лв., и в евро.
Социологическото изследване „ Обществените настройки за въвеждането на еврото в България и изгодите от участието на страната ни в еврозоната “ е осъществено от организация Алфа Рисърч в интервала 1 – 17 ноември 2022г., с възложител Министерство на финансите.
Проучването има два модула:
Представително за пълнолетното население на страната проучване: реализирано е посредством двустепенна извадка, стратифицирана по район и вид обитаемо място, според данните на Национален статистически институт от Преброяване 2021, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст, обучение. Анкетирани по домовете им с таблети са 1200 души.
Представително за бизнеса в страната: реализирано е посредством стратифицирана извадка по признаците район, брой заети във компанията и бранш на работа; извършено е измежду взимащите решения за бизнеса в съответната компания посредством телефонно и директно стандартизирано изявление с таблети. Анкетирани са представители на 500 компании.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ