49-ото Народно събрание е като последните – от всичко по

" 49-ото Народно заседание е като последните – от всичко по нещо, само че политиците не си дават сметка, че подлежат на национална редукция ", разяснява пред историкът професор Милко Палангурски.

" Българският народ, колкото и необикновено да звучи, доста бързо редуцира. Има едни таблички на всички народни представители от Освобождението до ден сегашен. С изключение на по този начин неречените национални водачи, другите устоят най-много до две-три събрания. Народът малко по малко ги отстранява и не се връща към тях. Много малко са се възстановявали в политиката, това са извънредно редки случаи. Важното е, че конституционната система работи. Няма парламент, в който да не се е случвало политическо разединение. Всички политически партии в България са основани въз основата на парламентарни разцепления ", напомня той.

" Аз съм от хората, които упорстваха да има Велико национално заседание. От историческа позиция ще го стимулирам – тъй като Великото национално заседание не разрешава на група хора да вършат опити с Конституцията. Само си представете какъв брой е комплицирано да се свика и какъв брой мъчно би се стигнало до три четвърти някакъв тип съглашение у депутатите. Това прави конституцията доста постоянна. Колкото и да сменяме парламентите, Народното събрание си съществува. В последна сметка най-после той взема решение ", счита ученият.

На въпроса на БНР имаме ли потребност от смяна на Конституцията, проф. Палангурски съобщи:

" Щом една политическа партия изпадне в рецесия, тя стартира да трансформира Конституцията до идващите избори. Това е опит за избавление. Винаги щом изпадне в рецесия една партия – дайте да сменяме Конституцията ".