Мария, която стана жертва на подивялата Таня, проговори за кървавия екшън навръх Свети дух
48-годишната Мария Лисичкова от Благоевград, майка на две деца, е нападната и ударена с секира по главата и тялото от съседка родственик. Пострадалата е с разрязана буза, обезобразено и посинено лице и порезни пострадвания по тялото. Жестокият случай като във филм на ужасите станал рано на разсъмване през вчерашния ден в благоевградския кв. „ Грамада “.
Нападателката е Таня Гълъбова, която живее на първия етаж във фамилна кооперация на ул. „ Малешево “ №3. Тя е арестувана за предоставяне на пояснения по случая, оставена е в ареста за 24 часа, написа struma.bg.
На потърпевшата е оказана хирургична помощ от екип отпред с доктор Соколов в благоевградската болница. Тя е с пострадвания по лявата буза, има порезна рана към 4 см, както и очна контузия и оток, получила е и пострадвания по лявата ръка, оповестиха от МБАЛ – Благоевград. След направените проучвания фрактури не са открити, освободена е за домашно лекуване. Мария Лисичкова, която е майка на десетокласник и третокурсничка в ЮЗУ – Благоевград, превъзмогна мощната болежка и шока от случилото се и през сълзи описа: „ Опита се да ме убие, обезобрази лицето ми и ме остави да лежа окървавена на стълбището. Днес трябваше да съм на абитуриентски бал на племенницата в София, а в този момент лежа безпомощна в леглото.
Таня посегна на живота ми без причина. Около 06,30 часа, тъкмо когато слагах катинара в задната част на двора, мястото, където стои кучето ми, тя се появи на терасата и ме нагруби с цинични думи, хвърли вода върху мен и ме заплаши: „ Сега ще те убия, вместо на абитуриентска ще ти създадат погребение…”. После хвърли някакъв предмет, не видях тъкмо какъв е, тъй като падна в градината. Предишния ден си приказвах с нея, държеше се обикновено, споделих й, че ще отивам на абитуриентска. Дори за през днешния ден към 08,00 часа имах спогодба за прическа. По същото време Росен Хаджийски, с който живеем на фамилни начала повече от 10 години и е неин братовчед, към този момент беше излязъл на работа. Отговорих й единствено да не ме псува на майка. Не желаех да се разправям с нея, срещнахме се на площадката на първия етаж, тя е държала в ръката си дребна балтия, само че не съм я видяла. Усетих единствено мощна болежка след удара и тогава осъзнах, че ме е срязала по бузата, шурна мощно кръв. Тя продължаваше да ме удря, пробвах се с дясната ръка да се защитя, по тази причина лявата ми ръка е срязана.
Преди да припадна, съумях единствено да й кажа: „ Таньо, стига!”. После съм изгубила за малко схващане. Тя като ме видяла цялата в кръв, сама спряла, зарязала ме окървавена на стълбището. Съвзех се и съумях да стигна до първия етаж на другия вход. Там потърсих помощ при другите братовчедки Дидка и Пепи Илиеви, те като ме видяха, се уплашиха, стоях пред тях заклана, с разцепена буза и окървавена. Веднага се обадиха на тел. 112 и започнаха да ме успокояват. На място дойдоха два екипа на полицията. Придружавана от служители на реда, ми оказаха помощ в болничното заведение. На лицето имам 5 шева, направиха ми проучвания в образна диагностика, какъв брой са огромни раните по ръката, не знам, само че чувствам мощна болежка и изтръпване.
Лечението ще е дълготрайно, имам назначена терапия с антибиотици и други лекарства. Подадохжалба в полицията, ще извадя и медицински документ от правосъден лекар… ще си диря правата. Синът ми Николай, като ме видя, изпадна в смут, единствено съумя да каже: „ Заклана си!”. Дъщеря ми преди 10 дни отпътува за лятото да работи на бригада в Испания, през днешния ден се чухме по телефона, тъй като очакваше, че съм на тържеството, и по гласа ми усети, че нещо не е наред. Не посмях да й кажа истината, споделих й, че съм паднала и съм се наранила. Излизам в болнични, работя в Първи корпус на Югозападния университет като служащ в кухнята. Сега не мога да практикувам специалността си, работата ми е обвързвана с ръцете ми. Не знам Таня къде работи, мисля, че беше по шивашки цехове. Тя постоянно прави кавги, и различен път е хвърляла по нас буркани и други предмети, както си седим на двора и си приказваме. Не желае там да пребивавам и непрекъснато крещи, че желае тишина. Разбира се, че се съобразяваме и пазим тишина в избраното време денем и вечер след 22,00 часа, само че в този момент ме обезобрази и ще си диря правата по законовия ред”, заключи със сълзи на очи Мария Лисичкова.
Съседите на Лисичкова също потвърдиха, че Таня постоянно провокира кавги и има подавани сигнали в полицията. Тя живее на първия етаж, в същата кооперация е и синът й, който е към 29-годишен. Бившият й мъж е умрял. Кооперацията е фамилна, от нейните родители, в нея живеят роднини. Обстоятелствата, довели до дръзкото нахлуване и посягане над живота на Мария Лисичкова, се обясняват. По случая работят чиновници от Първо РУП – Благоевград.
Нападателката е Таня Гълъбова, която живее на първия етаж във фамилна кооперация на ул. „ Малешево “ №3. Тя е арестувана за предоставяне на пояснения по случая, оставена е в ареста за 24 часа, написа struma.bg.
На потърпевшата е оказана хирургична помощ от екип отпред с доктор Соколов в благоевградската болница. Тя е с пострадвания по лявата буза, има порезна рана към 4 см, както и очна контузия и оток, получила е и пострадвания по лявата ръка, оповестиха от МБАЛ – Благоевград. След направените проучвания фрактури не са открити, освободена е за домашно лекуване. Мария Лисичкова, която е майка на десетокласник и третокурсничка в ЮЗУ – Благоевград, превъзмогна мощната болежка и шока от случилото се и през сълзи описа: „ Опита се да ме убие, обезобрази лицето ми и ме остави да лежа окървавена на стълбището. Днес трябваше да съм на абитуриентски бал на племенницата в София, а в този момент лежа безпомощна в леглото.
Таня посегна на живота ми без причина. Около 06,30 часа, тъкмо когато слагах катинара в задната част на двора, мястото, където стои кучето ми, тя се появи на терасата и ме нагруби с цинични думи, хвърли вода върху мен и ме заплаши: „ Сега ще те убия, вместо на абитуриентска ще ти създадат погребение…”. После хвърли някакъв предмет, не видях тъкмо какъв е, тъй като падна в градината. Предишния ден си приказвах с нея, държеше се обикновено, споделих й, че ще отивам на абитуриентска. Дори за през днешния ден към 08,00 часа имах спогодба за прическа. По същото време Росен Хаджийски, с който живеем на фамилни начала повече от 10 години и е неин братовчед, към този момент беше излязъл на работа. Отговорих й единствено да не ме псува на майка. Не желаех да се разправям с нея, срещнахме се на площадката на първия етаж, тя е държала в ръката си дребна балтия, само че не съм я видяла. Усетих единствено мощна болежка след удара и тогава осъзнах, че ме е срязала по бузата, шурна мощно кръв. Тя продължаваше да ме удря, пробвах се с дясната ръка да се защитя, по тази причина лявата ми ръка е срязана.
Преди да припадна, съумях единствено да й кажа: „ Таньо, стига!”. После съм изгубила за малко схващане. Тя като ме видяла цялата в кръв, сама спряла, зарязала ме окървавена на стълбището. Съвзех се и съумях да стигна до първия етаж на другия вход. Там потърсих помощ при другите братовчедки Дидка и Пепи Илиеви, те като ме видяха, се уплашиха, стоях пред тях заклана, с разцепена буза и окървавена. Веднага се обадиха на тел. 112 и започнаха да ме успокояват. На място дойдоха два екипа на полицията. Придружавана от служители на реда, ми оказаха помощ в болничното заведение. На лицето имам 5 шева, направиха ми проучвания в образна диагностика, какъв брой са огромни раните по ръката, не знам, само че чувствам мощна болежка и изтръпване.
Лечението ще е дълготрайно, имам назначена терапия с антибиотици и други лекарства. Подадохжалба в полицията, ще извадя и медицински документ от правосъден лекар… ще си диря правата. Синът ми Николай, като ме видя, изпадна в смут, единствено съумя да каже: „ Заклана си!”. Дъщеря ми преди 10 дни отпътува за лятото да работи на бригада в Испания, през днешния ден се чухме по телефона, тъй като очакваше, че съм на тържеството, и по гласа ми усети, че нещо не е наред. Не посмях да й кажа истината, споделих й, че съм паднала и съм се наранила. Излизам в болнични, работя в Първи корпус на Югозападния университет като служащ в кухнята. Сега не мога да практикувам специалността си, работата ми е обвързвана с ръцете ми. Не знам Таня къде работи, мисля, че беше по шивашки цехове. Тя постоянно прави кавги, и различен път е хвърляла по нас буркани и други предмети, както си седим на двора и си приказваме. Не желае там да пребивавам и непрекъснато крещи, че желае тишина. Разбира се, че се съобразяваме и пазим тишина в избраното време денем и вечер след 22,00 часа, само че в този момент ме обезобрази и ще си диря правата по законовия ред”, заключи със сълзи на очи Мария Лисичкова.
Съседите на Лисичкова също потвърдиха, че Таня постоянно провокира кавги и има подавани сигнали в полицията. Тя живее на първия етаж, в същата кооперация е и синът й, който е към 29-годишен. Бившият й мъж е умрял. Кооперацията е фамилна, от нейните родители, в нея живеят роднини. Обстоятелствата, довели до дръзкото нахлуване и посягане над живота на Мария Лисичкова, се обясняват. По случая работят чиновници от Първо РУП – Благоевград.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ