Четворката започва да се държи като коалиция
47-ото Народно заседание стартира с фанфари и огромни упования. Половин година по-късно една дума стига, с цел да го опише: уязвимост. Също както предшествениците си, актуалният парламент се – писането на закони. Но като няма закони, най-малко има зрелища, нали по този начин? Не, даже това няма. Защото сценаристите, които пишат пиесите, разиграващи се в пленарната зала, не демонстрират необикновен гений.
Така наподобява от жалкото зрелище, на което стана очевидец публиката, поради несполучливия опит на опозицията да смъкна от поста му зам.-председателя на Народното събрание Мирослав Иванов. Да се чуди човек какво е минавало през главите на депутатите от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане ”, когато подхванаха наказателната си акция против младия и явно некомпетентен собствен сътрудник. Всъщност, ясно е какво са замисляли. Търсеха си мотив да дестабилизират Народното събрание. И тъй като виждат, че болшинството се клати даже от лъх напразно, се хващат за всяка опция, която им попадне.
И какво съумяха да си намерят този път?
Ами, следното нещастно съображение. По време на парламентарен надзор вицепремиерът Асен Василев се и присмехулно ги назова „ Оплаквачки ГЕРБ ” поради непрекъснатите им тъжби, че страната пропада по виновност на кабинета „ Петков ”. В отговор Десислава Атанасова – вождът на герберските депутати, придобила показателното название „ тежката артилерия на ГЕРБ ”, излезе с желанието да разнищи Василев от трибуната. А Мирослав Иванов й спря микрофона.
Причината – Атанасова беше поискала да приказва по процедурен въпрос. Това значи, че каквото и да каже, би трябвало да го адресира към водещия съвещанието – в тази ситуация Иванов – тъй като той дава отговор за вярното му осъществяване. Тя обаче се захвана да прави чисто политическо изказване, ориентирано към Василев. Иванов реагира напълно вярно, тъй като герберката нарушаваше разпоредбите. Бившите ръководещи обаче писнаха, че се запушва устата на опозицията.
А това е просто неуместно – тъй като точно хората на Бойко Борисов приказват най-вече в този парламент. На тях обаче им трябваше предлог, с цел да разклатят едвам пусналата тънки корени четворна коалиция. Затова. Движение за права и свободи и „ Възраждане ” с подготвеност се причислиха – нищо, че на думи са страшни врагове на ГЕРБ. И по този начин се стартира.
Иванов самичък си беше нарисувал цел на гърба
няколко седмици по-рано. Това стана на едно от пленарните съвещания, когато герберите още веднъж бяха подхванали непрекъснатата си игра на безсмислени процедури, с която нарушават хода на работата. Зам.-шефът на Народното събрание си изпусна нервите и стартира да крещи по микрофона на някогашните ръководещи – а те единствено това чакаха.
Първо започнаха подигравките – предложиха му успокоително лекарство. После словесният тормоз – дали ще се изпусне още веднъж. За чест на Иванов той стартира да се държи по-стабилно. Преценяваше по-внимателно нещата и даже един път, тъй като говореше не съгласно процедурата – същото, за което след това му налетяха герберите поради Атанасова. За хората на Борисов обаче това смяната в държанието му нямаше значение – те просто се нуждаеха от жертва.
Пререканията в пленарната зала към настояването за оставка. Както множеството политически диспути, те бяха скучни и протяжни, и не родиха нищо, което да помогне против слабостите на парламентарната институция. Напротив, затвърдиха за следващ път неприятната визия на болшинството от българите за депутатите – че те са свадливи, антипатични хора, които считат, че като очернят политическите си съперници, демонстрират, че милеят за националното богатство.
Когато всички се замерят едни други с тиня, печеливши не може да има.
А и политическите сметки на някогашните ръководещи не излязоха. С игричката, която разиграха, те дадоха мотив – за пръв път от доста време насам – на наследниците си във властта да се консолидират. Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, които другояче трансфораха в всекидневие боричканията между тях, в този момент се събраха, с цел да дадат отпор на опозицията. Не тъй като толкоз доста си харесват Мирослав Иванов. А тъй като се осъзнаха като парламентарно болшинство, което държи юздите на институцията.
Това несъмнено е крачка напред за четворната коалиция. Особено, в случай че се вземе поради, че до неотдавна бяха подготвени да, тъй като бяха прекомерно заети да се бъхтят едни други. Може би, лека-полека, стартират да узряват политически. Може би усещат, че имат споделени ползи, като парламентарно болшинство, които би трябвало да пазят с общи сили.
Това ще се разбере скоро – когато до Народното събрание доближи идната огромна кадрова смяна (като борбата за шефа на БНБ) или бъде наранена сериозна държавна политика (например, връзките със Северна Македония). Тогава ще стане ясно дали четворката е станала същинска коалиция. Или единството, което Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България демонстрираха към историята с Иванов, е просто едно моментно споразумение. Първият вид значи, че най-сетне ще имаме същинско съдружно ръководство, а не няколко политически обединения, събрали се, с цел да си разпределят държавната власт. Вторият ще покаже, че предварителните избори могат да дойдат даже по-скоро, в сравнение с се притесняваме.
По-важно от моментната политическа картина е друго измерение на случилото се –
извънредно неприятното положение на българския парламентаризъм
За някои хора у нас окаяното ни законодателно събрание е източник на развлечение. За множеството обаче е мотив за яд и обезсърчение – че за толкоз години свободен политически живот не мръднахме и на йота в градежа на диалогични, отговорни и способени институции.
Затова мнозина гледат обратно, към зората на демокрацията, с удивление и носталгия – към това бързо отминало време, когато политиката в действителност е изглеждала като едно сурово, даже свирепо съревнование на идеологии и полезности. А през днешния ден политическият живот им се коства като една серпантина на крах, която единствено ни води все по-надолу. Време е депутатите да извърнат внимание на тези настроения и да дадат вяра на хората. Дължат им го.
Така наподобява от жалкото зрелище, на което стана очевидец публиката, поради несполучливия опит на опозицията да смъкна от поста му зам.-председателя на Народното събрание Мирослав Иванов. Да се чуди човек какво е минавало през главите на депутатите от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане ”, когато подхванаха наказателната си акция против младия и явно некомпетентен собствен сътрудник. Всъщност, ясно е какво са замисляли. Търсеха си мотив да дестабилизират Народното събрание. И тъй като виждат, че болшинството се клати даже от лъх напразно, се хващат за всяка опция, която им попадне.
И какво съумяха да си намерят този път?
Ами, следното нещастно съображение. По време на парламентарен надзор вицепремиерът Асен Василев се и присмехулно ги назова „ Оплаквачки ГЕРБ ” поради непрекъснатите им тъжби, че страната пропада по виновност на кабинета „ Петков ”. В отговор Десислава Атанасова – вождът на герберските депутати, придобила показателното название „ тежката артилерия на ГЕРБ ”, излезе с желанието да разнищи Василев от трибуната. А Мирослав Иванов й спря микрофона.
Причината – Атанасова беше поискала да приказва по процедурен въпрос. Това значи, че каквото и да каже, би трябвало да го адресира към водещия съвещанието – в тази ситуация Иванов – тъй като той дава отговор за вярното му осъществяване. Тя обаче се захвана да прави чисто политическо изказване, ориентирано към Василев. Иванов реагира напълно вярно, тъй като герберката нарушаваше разпоредбите. Бившите ръководещи обаче писнаха, че се запушва устата на опозицията.
А това е просто неуместно – тъй като точно хората на Бойко Борисов приказват най-вече в този парламент. На тях обаче им трябваше предлог, с цел да разклатят едвам пусналата тънки корени четворна коалиция. Затова. Движение за права и свободи и „ Възраждане ” с подготвеност се причислиха – нищо, че на думи са страшни врагове на ГЕРБ. И по този начин се стартира.
Иванов самичък си беше нарисувал цел на гърба
няколко седмици по-рано. Това стана на едно от пленарните съвещания, когато герберите още веднъж бяха подхванали непрекъснатата си игра на безсмислени процедури, с която нарушават хода на работата. Зам.-шефът на Народното събрание си изпусна нервите и стартира да крещи по микрофона на някогашните ръководещи – а те единствено това чакаха.
Първо започнаха подигравките – предложиха му успокоително лекарство. После словесният тормоз – дали ще се изпусне още веднъж. За чест на Иванов той стартира да се държи по-стабилно. Преценяваше по-внимателно нещата и даже един път, тъй като говореше не съгласно процедурата – същото, за което след това му налетяха герберите поради Атанасова. За хората на Борисов обаче това смяната в държанието му нямаше значение – те просто се нуждаеха от жертва.
Пререканията в пленарната зала към настояването за оставка. Както множеството политически диспути, те бяха скучни и протяжни, и не родиха нищо, което да помогне против слабостите на парламентарната институция. Напротив, затвърдиха за следващ път неприятната визия на болшинството от българите за депутатите – че те са свадливи, антипатични хора, които считат, че като очернят политическите си съперници, демонстрират, че милеят за националното богатство.
Когато всички се замерят едни други с тиня, печеливши не може да има.
А и политическите сметки на някогашните ръководещи не излязоха. С игричката, която разиграха, те дадоха мотив – за пръв път от доста време насам – на наследниците си във властта да се консолидират. Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, които другояче трансфораха в всекидневие боричканията между тях, в този момент се събраха, с цел да дадат отпор на опозицията. Не тъй като толкоз доста си харесват Мирослав Иванов. А тъй като се осъзнаха като парламентарно болшинство, което държи юздите на институцията.
Това несъмнено е крачка напред за четворната коалиция. Особено, в случай че се вземе поради, че до неотдавна бяха подготвени да, тъй като бяха прекомерно заети да се бъхтят едни други. Може би, лека-полека, стартират да узряват политически. Може би усещат, че имат споделени ползи, като парламентарно болшинство, които би трябвало да пазят с общи сили.
Това ще се разбере скоро – когато до Народното събрание доближи идната огромна кадрова смяна (като борбата за шефа на БНБ) или бъде наранена сериозна държавна политика (например, връзките със Северна Македония). Тогава ще стане ясно дали четворката е станала същинска коалиция. Или единството, което Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България демонстрираха към историята с Иванов, е просто едно моментно споразумение. Първият вид значи, че най-сетне ще имаме същинско съдружно ръководство, а не няколко политически обединения, събрали се, с цел да си разпределят държавната власт. Вторият ще покаже, че предварителните избори могат да дойдат даже по-скоро, в сравнение с се притесняваме.
По-важно от моментната политическа картина е друго измерение на случилото се –
извънредно неприятното положение на българския парламентаризъм
За някои хора у нас окаяното ни законодателно събрание е източник на развлечение. За множеството обаче е мотив за яд и обезсърчение – че за толкоз години свободен политически живот не мръднахме и на йота в градежа на диалогични, отговорни и способени институции.
Затова мнозина гледат обратно, към зората на демокрацията, с удивление и носталгия – към това бързо отминало време, когато политиката в действителност е изглеждала като едно сурово, даже свирепо съревнование на идеологии и полезности. А през днешния ден политическият живот им се коства като една серпантина на крах, която единствено ни води все по-надолу. Време е депутатите да извърнат внимание на тези настроения и да дадат вяра на хората. Дължат им го.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ