40% от българите познават жертви на домашно насилие, а за 13% шамарът не е насилие
40% от българите имат познати, станали жертви на домашно принуждение, 18 на 100 настояват, че има случаи, в експанзията вкъщи е заслужена. Според 13% от сънародниците ни удрянето на пестник, заканите, обществената изолираност и ограничението на контактите не е домашно принуждение.
В същото време общо 82 % от българите считат, че домашното принуждение е сериозен проблем за обществото - това сочи изследване на социологическа организация „ Тренд “ за в. „ 24 часа “, реализирано в интервала сред 17 и 24 януари 2024 година измежду 1016 души на възраст 18+.
Според социолозите изследването записва висока сензитивност към домашното принуждение, само че някои от формите на експанзия остават подценени и има консервативни настройки, които са по-характерни за мъжете, хората на възраст над 60 години и тези с по-ниско обучение.
Ето какво демонстрират резултатите:
• 69% - или над две трети - от интервюираните са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото, а 11% считат, че има форми на домашно принуждение, които могат да бъдат оправдани.
• 25% - или една четвърт - считат, че обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение. Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение, само че има 7% от обществото, които не го одобряват като такова.
• 25% - една четвърт - поддържат изказванието, че контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение.
• 25% - една четвърт - дефинират като недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Тези консервативни настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, нискообразованите и жителите на дребните градове и селата.
• 20% - една пета от респондентите - са на мнение, че деянията на ревнивост са симптом на обич, а съгласно 15% е обикновено да проверяваш телефона/чатовете и позвъняванията на колегата си. С това са съгласни по-често мъжете, в сравнение с дамите, както и нискообразованите.
• 48% от интервюираните настояват, че проблемите в фамилните отношение би трябвало да се позволяват единствено в фамилията. При мъжете превес има поддръжката за изказванието, до момента в който по-голям дял от дамите показват противоречие.
Вярват ли българите на институциите:
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с домашното принуждение. Този дял се препокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение.
Малко над две трети от българите (67%) смятат, че са нужни законодателни промени, с които да се усили наказването при случаи на домашно принуждение.
Днес трябва да се организира първото съвещание на Националният съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение, съобщиха от държавната осведомителна работа. Председател на съвета е вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.
Над 30 000 сигнала за домашно принуждение са подадени на незабавния телефон 112 предходната година, демонстрираха публични данни, показани на 8 февруари по отношение на Европейския ден на телефон 112. За 2023 година позвъняванията на незабавния телефон, свързани с домашно принуждение, са 30 592, по отношение на 27 894 през 2022 година. Пак съгласно статистиката тези позвънявания порастват в последните години, като през 2019 година те са били 26 248.
В същото време общо 82 % от българите считат, че домашното принуждение е сериозен проблем за обществото - това сочи изследване на социологическа организация „ Тренд “ за в. „ 24 часа “, реализирано в интервала сред 17 и 24 януари 2024 година измежду 1016 души на възраст 18+.
Според социолозите изследването записва висока сензитивност към домашното принуждение, само че някои от формите на експанзия остават подценени и има консервативни настройки, които са по-характерни за мъжете, хората на възраст над 60 години и тези с по-ниско обучение.
Ето какво демонстрират резултатите:
• 69% - или над две трети - от интервюираните са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото, а 11% считат, че има форми на домашно принуждение, които могат да бъдат оправдани.
• 25% - или една четвърт - считат, че обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение. Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение, само че има 7% от обществото, които не го одобряват като такова.
• 25% - една четвърт - поддържат изказванието, че контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение.
• 25% - една четвърт - дефинират като недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Тези консервативни настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, нискообразованите и жителите на дребните градове и селата.
• 20% - една пета от респондентите - са на мнение, че деянията на ревнивост са симптом на обич, а съгласно 15% е обикновено да проверяваш телефона/чатовете и позвъняванията на колегата си. С това са съгласни по-често мъжете, в сравнение с дамите, както и нискообразованите.
• 48% от интервюираните настояват, че проблемите в фамилните отношение би трябвало да се позволяват единствено в фамилията. При мъжете превес има поддръжката за изказванието, до момента в който по-голям дял от дамите показват противоречие.
Вярват ли българите на институциите:
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с домашното принуждение. Този дял се препокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение.
Малко над две трети от българите (67%) смятат, че са нужни законодателни промени, с които да се усили наказването при случаи на домашно принуждение.
Днес трябва да се организира първото съвещание на Националният съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение, съобщиха от държавната осведомителна работа. Председател на съвета е вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.
Над 30 000 сигнала за домашно принуждение са подадени на незабавния телефон 112 предходната година, демонстрираха публични данни, показани на 8 февруари по отношение на Европейския ден на телефон 112. За 2023 година позвъняванията на незабавния телефон, свързани с домашно принуждение, са 30 592, по отношение на 27 894 през 2022 година. Пак съгласно статистиката тези позвънявания порастват в последните години, като през 2019 година те са били 26 248.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ