„Тренд”: 13% от българите не смятат, че шамарът е форма на домашно насилие
40% от българите имат познати, станали жертви на домашно принуждение. 18 на 100 настояват, че има случаи, в експанзията вкъщи е заслужена. Според 13% от сънародниците ни удрянето на пестник не съставлява домашно принуждение.
Проучването записва висока сензитивност към домашното принуждение - 82% от участниците считат, че то е сериозен проблем за българското общество. Над две трети (69%) са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото ни.
11% от сънародниците ни считат, че има форми на домашно принуждение, които може да бъдат оправдани.
Близо половината от българите (48%) настояват, че проблемите в фамилните връзки би трябвало да се позволяват единствено в фамилията. Наблюдава се разлика в мнението на мъжете и дамите – при мъжете превес има поддръжката за изказванието, до момента в който по-голям дял от дамите показват противоречие.
Регистрират се форми на експанзия, които остават подценени за част от обществото. Една пета (20%) от респондентите са на мнение, че деянията на ревнивост са симптом на обич. Според 15% е обикновено да проверяваш телефона, чатовете и позвъняванията на колегата си. С това са съгласни по-често мъжете, в сравнение с дамите, както и ниско образованите.
25 на 100 дефинират като недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Тези консервативни настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, тези с ниско образованите и жителите на дребните градове и селата.
Според 25% обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение.
18% от интервюираните считат, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо, а 11% - че жертвите на домашно принуждение сами са си отговорни. Според една четвърт контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение.
13% настояват, че заканите, обществената изолираност и ограничението на контактите, в това число и удрянето на пестник, не се включват към графата „ домашно принуждение “. Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение. Въпреки това, 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за насилието съгласно българите са злоупотребата с алкохол и опиати (81%), психически проблеми (64%) и финансови усложнения и взаимозависимост (60%). 4 от 10 души признават, че техен непосредствен или прочут е бил обект на домашно принуждение. Това споделят близо половината (48%) от дамите.
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с домашното принуждение. Този дял се препокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение.
Малко над две трети от българите (67%) смятат, че са нужни законодателни промени, с които да се усили наказването при случаи на домашно принуждение.
Проучването записва висока сензитивност към домашното принуждение - 82% от участниците считат, че то е сериозен проблем за българското общество. Над две трети (69%) са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото ни.
11% от сънародниците ни считат, че има форми на домашно принуждение, които може да бъдат оправдани.
Близо половината от българите (48%) настояват, че проблемите в фамилните връзки би трябвало да се позволяват единствено в фамилията. Наблюдава се разлика в мнението на мъжете и дамите – при мъжете превес има поддръжката за изказванието, до момента в който по-голям дял от дамите показват противоречие.
Регистрират се форми на експанзия, които остават подценени за част от обществото. Една пета (20%) от респондентите са на мнение, че деянията на ревнивост са симптом на обич. Според 15% е обикновено да проверяваш телефона, чатовете и позвъняванията на колегата си. С това са съгласни по-често мъжете, в сравнение с дамите, както и ниско образованите.
25 на 100 дефинират като недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Тези консервативни настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, тези с ниско образованите и жителите на дребните градове и селата.
Според 25% обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение.
18% от интервюираните считат, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо, а 11% - че жертвите на домашно принуждение сами са си отговорни. Според една четвърт контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение.
13% настояват, че заканите, обществената изолираност и ограничението на контактите, в това число и удрянето на пестник, не се включват към графата „ домашно принуждение “. Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение. Въпреки това, 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за насилието съгласно българите са злоупотребата с алкохол и опиати (81%), психически проблеми (64%) и финансови усложнения и взаимозависимост (60%). 4 от 10 души признават, че техен непосредствен или прочут е бил обект на домашно принуждение. Това споделят близо половината (48%) от дамите.
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с домашното принуждение. Този дял се препокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение.
Малко над две трети от българите (67%) смятат, че са нужни законодателни промени, с които да се усили наказването при случаи на домашно принуждение.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ