Българите искат повече пари за здраве от акцизите на цигари и алкохол
40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след COVID-19. Лошият надзор в системата на опазване на здравето е проблем номер едно за българите. Според 86% страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето, като парите да идват от акцизите на алкохол и цигари, а не от повишение на осигуровките.
Това сочат резултатите от измежду 1005 души, направено по поръчка на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
Отношението на българите към здравната система е обичайно отрицателно, само че въпреки всичко има записана положителна динамичност за последната една година, дължаща се, най-вероятно съгласно организацията, на Коронавирус рецесията. 63% от българите считат, че здравната ни система се развива в отрицателна посока, до момента в който при предходното изследване - от октомври 2019 г. беше близо 70 на 100.
Мнозинството от българите (52%) са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към COVID-19, а съгласно 26% от запитаните системата ни не се е справила.
40% от хората имат повече доверие в здравната система след епидемията, а за 32% тя е причина за спад в доверието им. За 48% от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен вид провокации, а 73% са на мнение, че се нуждае от в допълнение финансиране, с цел да се оправи с тях.
Според хората главните проблеми на системата са най-много във високото доплащане за медицински услуги (52%), неналичието на медицински фрагменти (42%) и ниското качество на лекуване (42%).
След това се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения (39%) и високото доплащане за медикаменти (37%).
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране, което показват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври предходната година – 45% са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29% неналичието на нужните за това средства.
Като цяло отговорите за това какво е належащо за подобряването на качеството на здравните услуги са многочислени, като най-вече от запитаните смятат, че би трябвало да има по-голямо финансиране на опазването на здравето – 12%, и нарастване на заплатите на медицинския личен състав – 11%. А 22% не могат да преценяват какво би трябвало да се направи.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: segabg.com
Това сочат резултатите от измежду 1005 души, направено по поръчка на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
Отношението на българите към здравната система е обичайно отрицателно, само че въпреки всичко има записана положителна динамичност за последната една година, дължаща се, най-вероятно съгласно организацията, на Коронавирус рецесията. 63% от българите считат, че здравната ни система се развива в отрицателна посока, до момента в който при предходното изследване - от октомври 2019 г. беше близо 70 на 100.
Мнозинството от българите (52%) са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към COVID-19, а съгласно 26% от запитаните системата ни не се е справила.
40% от хората имат повече доверие в здравната система след епидемията, а за 32% тя е причина за спад в доверието им. За 48% от българите опазването на здравето ни не е квалифицирано за сходен вид провокации, а 73% са на мнение, че се нуждае от в допълнение финансиране, с цел да се оправи с тях.
Според хората главните проблеми на системата са най-много във високото доплащане за медицински услуги (52%), неналичието на медицински фрагменти (42%) и ниското качество на лекуване (42%).
След това се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения (39%) и високото доплащане за медикаменти (37%).
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране, което показват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври предходната година – 45% са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29% неналичието на нужните за това средства.
Като цяло отговорите за това какво е належащо за подобряването на качеството на здравните услуги са многочислени, като най-вече от запитаните смятат, че би трябвало да има по-голямо финансиране на опазването на здравето – 12%, и нарастване на заплатите на медицинския личен състав – 11%. А 22% не могат да преценяват какво би трябвало да се направи.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ