Християните честват Спасовден
40 дни след Великден християнският свят отбелязва Спасовден или Възнесение Господне. Смята се, че откакто Исус Христос възкръсва, той остава на Земята 40 дни.
След 40-тия ден Христос заема мястото си на небето. Денят, в който Христос се възнася, се назовава още Спасовден, тъй като актът на възнесението се свързва с човешкото избавление.
В българския език празникът Спасовден произлиза от думата избавление.
Текстовете в Новия завет споделят, че след възкресението си Исус продължава да проповядва своето обучение и беседва с апостолите, движейки се сред останалите хора като богочовек.
40 дни откакто възкръсва, Христос се възнася в небесата при подножието на Елеонската планина в Йерусалим.
В националния календар Възнесение Господне се отбелязва постоянно в четвъртък. Денят се уважава срещу лятната градушка и е обвързван с култа към мъртвите.
Според поверието на Спасовден се събират душите на всички покойници, които са умряли след Велики четвъртък.
В българската национална традиция се смята, че на Спасовден на независимост излизат и самодивите, които обикалят вечерта Земята и украсяват главите си с цветя от росен.
Цветето росен се счита за лечебно, защото е докосвано от самодиви, и в навечерието на Спасовден болните хора преспиват на росенови ливади. Смята се, че вечерта на Възнесение Господне росенът ускорява лековитите си качества.
Народните вярвания гласят още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна.
Спасовден е един от християнските празници, на които се почитат душите на мъртвите. На този ден дамите би трябвало да посетят гробовете на умрелите си близки и да раздадат варено жито и самун, като посипят по гробовете орехови листа, тъй като се счита, че орехът ще пази сянка на покойниците.
Прието е на Спасовден вратите на домовете да останат отворени, с цел да могат душите на мъртвите да излязат гладко.
Днес имен ден честват всички, които носят имената Спас, Спасен, Спасимира, Спаска, Спасимир, Спасена, Спасиян и Спасияна.
