80 г. от рождението на Гунди! От парцалените топки на баба до вечността!
4 май 1943 година В едноетажната схлупена къщичка на семейство Рангелови в Редута край София настъпва огромна наслада. Аспарух и Мария имат първороден наследник. Ражда се не просто Георги, ражда се легендата за Гунди.
В привидно елементарната човешка история има една привидно напълно елементарна баба - като всяка баба, даряваща внучето си с безгранична обич и грижи. Но в уменията на баба Иванка имало и едно особено, ненапълно предопределило ориста на нейния дребен Гошко, трансформирал се в огромния Георги Аспарухов. Баба Иванка умеела да шие парцалени топки. Натъпкани с кълчища, дреб и други подобаващи подръчни материали, бабата просто създавала по този начин нареченото кълбо за игра. Кълбото, трансформирало се в целия свят за Гошко.
На покритата с трева поляна в Редута царува ежедневен възторг. Момчета от махалата - доста, ентусиазмът им - огромен. Със единствено един проблем - мъчно се намира топка. А в годините след войната освен кожените топки са проблем. Баба Иванка обаче знае “рецептата ” за решението...
“Всяка вечер, като се върнеше у дома от поляната, ще се завърти към баба си за нова топка.
Все се късаха пустите му парцали, все му ги крадяха
Баба му сякаш се сърди, но преди да си легне, отново вземе губерката с дебелия конец ”, разказвала е майката на Георги Аспарухов - Мария.
На махленската поляна с парцалените топки от баба Иванка се зараждат качествата, които след това ще прераснат във високата класа, трансформирала елементарното момче от Редута в неповторимото футболно момче на България.
Още от дребен Георги се отличава с укротяването и подчиняването на парцалената топка, само че и с безрезервност за образец.
Любовта към футбола в действителност извира от сърцето на татко му Аспарух и се разгаря с цялостна мощ и в туптящото сърце на малчугана, почнал да мечтае на една тревиста поляна.
“Водех го на всички мачове още от най-ранна възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в звездите. И като се върнеше вкъщи, с часове се мъчеше в махленската игра да направи това, което е видял. Додето не капне от отмалялост, топката не падаше от крайници му ”, разказвал е бащата на Георги - Аспарух.
А в тези времена е имало обилие от футболни майстори, на които едно дете да се възхищава. По-късно, когато към този момент е развил своята футболна популярност и се е трансформирал в национален любим, Аспарухов дава отговор по един и същи метод на въпроса кой е бил неговият детски идол. “Играта на Гацо Панайотов ”, дава отговор без съмнение Георги Аспарухов, отдавайки своето удивление към централния нападател на ЦДНА.
Началото в детските обединения на “Левски ” обаче е малко по-различно от фантазията “да съм център-нападател като Гацо Панайотов ”. Треньорите отреждат на Георги отново централна роля, само че в отбраната. Може би поради отличителния растеж и поради впечатляващата игра с глава.
Тих, непретенциозен и удовлетворен, че играе обичаната игра, Аспарухов работи със пристрастеност и на отредената му позиция в ядрото на защитата. Не демонстрира с държание и не изрича с думи желанието си да е най-отпред. Играе където би трябвало. И всичко му се получава. Тази фантазия споделя единствено у дома.
“Не се стърпях и един ден се подвигнах, та на “Герена ”. Намерих Чори Петров и се помъчих да го убедя, че Гошо не е за централен бранител - доста е мек, разчита на техниката, а единствено с нея врата не се брани. “Нека си играе в този момент по този начин, да ни помогне. Нямаме различен за централен бранител, а той може всичко. ” Така ми рече Чори тогава ”, споделя бай Аспарух. Юношите на “Левски ” стават първенци със самоотвержената игра пред личната врата на момчето, което след това ще стане най-голямата опасност пред противниковата...
Наред с футбола обаче Георги играе и волейбол, и баскетбол, а в учебно заведение е отличник по земна гимнастика. И един ден показва предпочитание да стартира да тренира волейбол. Аспарухов напредва бързо и се постанова в главния състав на волейболния тим. Един ден в края на 1960 година в кабинета на треньора по волейбол Димитър Гигов нахлува футболният треньор Коце Георгиев и му подвига пикантен скандал, че е откраднал най-хубавия му футболист. Гигов питал самия Аспарухов за какво бяга от футбола. “Решил съм да играя волейбол. Футболът ме притегля към момента, само че не мога да претърпявам грубостите ”, дал отговор му Георги.
И за волейболния треньор било видно, че любовта към футбола си е останала в сърцето на младежа. Казал му да идва четири-пет пъти седмично на волейбол, пък в случай че има време, да играе и футбол. Но в случай че не върви най-малко четири пъти на волейбол, въобще да не се вясва повече. Георги бил най-редовен.
Коце Георгиев обаче също продължавал да разчита на Аспарухов. Една неделя употребявал ловкост и го примамил да играе значим мач против “Славия ” от градското състезание за юноши. Треньорът по волейбол се почувствал неприятно, само че отишъл на остарялото игрище “Динамо ”, с цел да гледа мача. Треньорът по футбол постоянно гледал точно него, с цел да разчете реакциите му. “Левски ” спечелил, само че най-силното усещане било оставено от едно от момчетата - Георги Аспарухов. Било несъмнено, че би трябвало да изкара целия шампионат. И към този момент работи паралелно и във футбола, и във волейбола. Някак естествено, като че ли с участ и от ориста, след това Георги прави своя избор. Онзи, който в действителност бил избрал още от дребен на онази зелена поляна с парцалените топки от баба.
Волейболът загубил голям талант.
Но не изгубил отношението на големия човек
Вече известен в цялата страна, Георги отново ходил във волейболната зала, когато можел. И най-известният футболист се включвал с същинско благополучие и във волейболната игра. Да скочи допустимо най-високо за времето си обаче, му било писано да реализира посредством футбола.
Останалото е история. История за вечността. Легендата за Гунди.
“Пътувайки по улиците на София, които с кичестата си зеленина наподобяват алеи в парк, пристигаш в хотел “Балкан ” в центъра на града. Във фоайето на хотела млади девойки стоят зад щанда за продажба на сувенири.
- Какво предлага София на задграничния екскурзиант? - запитваме.
- Две неща основно.
- И какво тъкмо?
- Розова есенция и головете на Аспарухов.
Разбира се, розова есенция може да бъде купена в истински шишенца от дърво. Но тя може да бъде открита да вземем за пример и в Швейцария, където се изнася. Докато головете на Аспарухов може да се видят единствено на стадион “Васил Левски ” в София. ”
Това написа Енрико Креспи в броя от 18 февруари 1968 година на италианското списание АВС. “Георги Аспарухов, 24-годишен, стрелец на българския народен тим, ще играе против Италия в четвъртфиналите за европейско състезание. Той е един от най-силните централни нападатели в света ”, акцентира италианският публицист.
В привидно елементарната човешка история има една привидно напълно елементарна баба - като всяка баба, даряваща внучето си с безгранична обич и грижи. Но в уменията на баба Иванка имало и едно особено, ненапълно предопределило ориста на нейния дребен Гошко, трансформирал се в огромния Георги Аспарухов. Баба Иванка умеела да шие парцалени топки. Натъпкани с кълчища, дреб и други подобаващи подръчни материали, бабата просто създавала по този начин нареченото кълбо за игра. Кълбото, трансформирало се в целия свят за Гошко.
На покритата с трева поляна в Редута царува ежедневен възторг. Момчета от махалата - доста, ентусиазмът им - огромен. Със единствено един проблем - мъчно се намира топка. А в годините след войната освен кожените топки са проблем. Баба Иванка обаче знае “рецептата ” за решението...
“Всяка вечер, като се върнеше у дома от поляната, ще се завърти към баба си за нова топка.
Все се късаха пустите му парцали, все му ги крадяха
Баба му сякаш се сърди, но преди да си легне, отново вземе губерката с дебелия конец ”, разказвала е майката на Георги Аспарухов - Мария.
На махленската поляна с парцалените топки от баба Иванка се зараждат качествата, които след това ще прераснат във високата класа, трансформирала елементарното момче от Редута в неповторимото футболно момче на България.
Още от дребен Георги се отличава с укротяването и подчиняването на парцалената топка, само че и с безрезервност за образец.
Любовта към футбола в действителност извира от сърцето на татко му Аспарух и се разгаря с цялостна мощ и в туптящото сърце на малчугана, почнал да мечтае на една тревиста поляна.
“Водех го на всички мачове още от най-ранна възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в звездите. И като се върнеше вкъщи, с часове се мъчеше в махленската игра да направи това, което е видял. Додето не капне от отмалялост, топката не падаше от крайници му ”, разказвал е бащата на Георги - Аспарух.
А в тези времена е имало обилие от футболни майстори, на които едно дете да се възхищава. По-късно, когато към този момент е развил своята футболна популярност и се е трансформирал в национален любим, Аспарухов дава отговор по един и същи метод на въпроса кой е бил неговият детски идол. “Играта на Гацо Панайотов ”, дава отговор без съмнение Георги Аспарухов, отдавайки своето удивление към централния нападател на ЦДНА.
Началото в детските обединения на “Левски ” обаче е малко по-различно от фантазията “да съм център-нападател като Гацо Панайотов ”. Треньорите отреждат на Георги отново централна роля, само че в отбраната. Може би поради отличителния растеж и поради впечатляващата игра с глава.
Тих, непретенциозен и удовлетворен, че играе обичаната игра, Аспарухов работи със пристрастеност и на отредената му позиция в ядрото на защитата. Не демонстрира с държание и не изрича с думи желанието си да е най-отпред. Играе където би трябвало. И всичко му се получава. Тази фантазия споделя единствено у дома.
“Не се стърпях и един ден се подвигнах, та на “Герена ”. Намерих Чори Петров и се помъчих да го убедя, че Гошо не е за централен бранител - доста е мек, разчита на техниката, а единствено с нея врата не се брани. “Нека си играе в този момент по този начин, да ни помогне. Нямаме различен за централен бранител, а той може всичко. ” Така ми рече Чори тогава ”, споделя бай Аспарух. Юношите на “Левски ” стават първенци със самоотвержената игра пред личната врата на момчето, което след това ще стане най-голямата опасност пред противниковата...
Наред с футбола обаче Георги играе и волейбол, и баскетбол, а в учебно заведение е отличник по земна гимнастика. И един ден показва предпочитание да стартира да тренира волейбол. Аспарухов напредва бързо и се постанова в главния състав на волейболния тим. Един ден в края на 1960 година в кабинета на треньора по волейбол Димитър Гигов нахлува футболният треньор Коце Георгиев и му подвига пикантен скандал, че е откраднал най-хубавия му футболист. Гигов питал самия Аспарухов за какво бяга от футбола. “Решил съм да играя волейбол. Футболът ме притегля към момента, само че не мога да претърпявам грубостите ”, дал отговор му Георги.
И за волейболния треньор било видно, че любовта към футбола си е останала в сърцето на младежа. Казал му да идва четири-пет пъти седмично на волейбол, пък в случай че има време, да играе и футбол. Но в случай че не върви най-малко четири пъти на волейбол, въобще да не се вясва повече. Георги бил най-редовен.
Коце Георгиев обаче също продължавал да разчита на Аспарухов. Една неделя употребявал ловкост и го примамил да играе значим мач против “Славия ” от градското състезание за юноши. Треньорът по волейбол се почувствал неприятно, само че отишъл на остарялото игрище “Динамо ”, с цел да гледа мача. Треньорът по футбол постоянно гледал точно него, с цел да разчете реакциите му. “Левски ” спечелил, само че най-силното усещане било оставено от едно от момчетата - Георги Аспарухов. Било несъмнено, че би трябвало да изкара целия шампионат. И към този момент работи паралелно и във футбола, и във волейбола. Някак естествено, като че ли с участ и от ориста, след това Георги прави своя избор. Онзи, който в действителност бил избрал още от дребен на онази зелена поляна с парцалените топки от баба.
Волейболът загубил голям талант.
Но не изгубил отношението на големия човек
Вече известен в цялата страна, Георги отново ходил във волейболната зала, когато можел. И най-известният футболист се включвал с същинско благополучие и във волейболната игра. Да скочи допустимо най-високо за времето си обаче, му било писано да реализира посредством футбола.
Останалото е история. История за вечността. Легендата за Гунди.
“Пътувайки по улиците на София, които с кичестата си зеленина наподобяват алеи в парк, пристигаш в хотел “Балкан ” в центъра на града. Във фоайето на хотела млади девойки стоят зад щанда за продажба на сувенири.
- Какво предлага София на задграничния екскурзиант? - запитваме.
- Две неща основно.
- И какво тъкмо?
- Розова есенция и головете на Аспарухов.
Разбира се, розова есенция може да бъде купена в истински шишенца от дърво. Но тя може да бъде открита да вземем за пример и в Швейцария, където се изнася. Докато головете на Аспарухов може да се видят единствено на стадион “Васил Левски ” в София. ”
Това написа Енрико Креспи в броя от 18 февруари 1968 година на италианското списание АВС. “Георги Аспарухов, 24-годишен, стрелец на българския народен тим, ще играе против Италия в четвъртфиналите за европейско състезание. Той е един от най-силните централни нападатели в света ”, акцентира италианският публицист.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ