Родопчанка на 34 години, която плете терлици с краката си, се дипломира
34-годишната родопчанка Ася Кьорова, която от 30 години е парализирана, взе тапия за приблизително обучение. Директорът на учебното заведение в Баните Пенчо Токучев връчи публично дипломата й на празненство, особено за нея.
„ Г-н Токучев връчи дипломата на лъчезарната и жадна за познания Ася! Пожелаваме ти да си все по този начин борбена, упорита и преследваща фантазиите си!, написаха от СУ „ Христо Ботев “.
Тя е прикована на легло от 4-годишна възраст, само че преко сили се изправи, с цел да получи жадувания от нея документ, даващ й опция да си откри работа, с цел да е потребна на себе си и на обществото.
Момичето не бе излизало на открито до 26-годишната си възраст, когато трима публицисти от Смолян схванаха за тежката му орис.
На 4 годинки по време на партиен протест то паднало от стена към метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и алено флагче в ръка. Закарали го в болница в кома. Опериращите го лекари открили огромна линеарна фрактура към корема ѝ. Имала и тежка компресия на мозъка, травма на мозъчния дънер и черепни пострадвания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена неработоспособност 95,25% и нужда от непозната помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка й Дафина, която обслужва и татко й – също неработоспособен. До 4-ти клас тя носи щерка си на тил до учебно заведение. После учители идвали у тях да й преподават, само че до време.
За фантазията на Ася да има електрическа количка се разбра поради машинация на стоматоложка. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите предплатено и след това се скрила, без да си довърши работата. Сред излъганите била и тя.
Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила й 5 зъба. Взела от нея 300 лв. на няколко пъти и я зарязала. Въпреки че лявата ръка не й служи, към оня миг има рингова количка, която може да се кара единствено с две здрави ръце. В нейния случай това е невероятно, а е имала право на електрическа количка. Просто никой не й я обезпечил.
Журналистите събраха нужната документи - мнение на ЛКК за уврежданията ѝ, експертиза и от психиатър - че е душевен годна да ръководи електрическа количка и ги подадоха в Социалната работа.
Държавата отпусна 3019 лв. за момичето, което през зимата гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а лятото майка ѝ изнася до двора.
Изборът на електрически колички в страната не е дребен. Журналистите избраха скутер - моторче за инвалиди от Германия. Проведоха съвещания с доктор Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „ Люлин “, който изясни, че скутер не е подобаващ за пациент с толкоз тежко увреждане на горния крак, тъй като и електрическото возило може да се ръководи с две здрави ръце. По негова рекомендация бе обезпечена допустимо най-подходящата за нея акумулаторна количка.
После със съдействието на локалния и общинския кмет извънредно стръмната пътечка до нейната къща се трансформира в асфалтиран път, задоволително необятен за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от вкъщи и двора си.
„ На остарели години почнах да изучавам, тъй като нали има закон за хора с увреждания, на които се дава късмет да стартират работа. Звъннах на госпожа Елка Ашикова в Баните и тя ми сподели, че би трябвало да имам приблизително обучение. Затова започнах да изучавам, с цел да си намеря работа, да съм измежду хора “, споделя Ася.
/Ася с Елка Ашикова/
Попитана дали има вяра, дава отговор, че тяхното село върви на неуспех, тъй като са останали доста малко хора, само че вярата въпреки всичко умира последна.
Записала се да учи преди две години в междинното учебно заведение в Баните. Пътувала е до там неведнъж, с цел да си вземе изпитите. Учила си е сама от учебници, които й дал шефът Пенчо Токучев, и от интернет.
„ Нищо не ми е мъчно, всичко ми е забавно. Българския и литературата най-вече ги обичам поради разказите в тях. Надали ще си намеря работа, само че ще диря, ще положа старания. Сега би трябвало да се запиша и в Бюрото по труда като безработна, с цел да могат да ме наемат по стратегия. За три години мога да завърша, бих могла и за по-кратко време, само че не зависи единствено от мен “, споделя упоритата млада жена.
В почивката до момента в който учи, плете терлици – красиви, с шарки. Помага си с краката и едната ръка. Ходи със състава на Давидково да пее на съборите за инвалиди в Смолян. В Перник я завела кметицата на Давидково Севда Чолакова да плете на сцена.
(Ася с кметицата на Давидково Севда Чолакова)
Не стопира да хвали количката, с помощта на която видя свят, друг от дотогавашния й. А в този момент към този момент е напълно по-близо до фантазията си да работи, в случай че някой й подаде ръка…
„ Г-н Токучев връчи дипломата на лъчезарната и жадна за познания Ася! Пожелаваме ти да си все по този начин борбена, упорита и преследваща фантазиите си!, написаха от СУ „ Христо Ботев “.
Тя е прикована на легло от 4-годишна възраст, само че преко сили се изправи, с цел да получи жадувания от нея документ, даващ й опция да си откри работа, с цел да е потребна на себе си и на обществото.
Момичето не бе излизало на открито до 26-годишната си възраст, когато трима публицисти от Смолян схванаха за тежката му орис.
На 4 годинки по време на партиен протест то паднало от стена към метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и алено флагче в ръка. Закарали го в болница в кома. Опериращите го лекари открили огромна линеарна фрактура към корема ѝ. Имала и тежка компресия на мозъка, травма на мозъчния дънер и черепни пострадвания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена неработоспособност 95,25% и нужда от непозната помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка й Дафина, която обслужва и татко й – също неработоспособен. До 4-ти клас тя носи щерка си на тил до учебно заведение. После учители идвали у тях да й преподават, само че до време.
За фантазията на Ася да има електрическа количка се разбра поради машинация на стоматоложка. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите предплатено и след това се скрила, без да си довърши работата. Сред излъганите била и тя.
Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила й 5 зъба. Взела от нея 300 лв. на няколко пъти и я зарязала. Въпреки че лявата ръка не й служи, към оня миг има рингова количка, която може да се кара единствено с две здрави ръце. В нейния случай това е невероятно, а е имала право на електрическа количка. Просто никой не й я обезпечил.
Журналистите събраха нужната документи - мнение на ЛКК за уврежданията ѝ, експертиза и от психиатър - че е душевен годна да ръководи електрическа количка и ги подадоха в Социалната работа.
Държавата отпусна 3019 лв. за момичето, което през зимата гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а лятото майка ѝ изнася до двора.
Изборът на електрически колички в страната не е дребен. Журналистите избраха скутер - моторче за инвалиди от Германия. Проведоха съвещания с доктор Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „ Люлин “, който изясни, че скутер не е подобаващ за пациент с толкоз тежко увреждане на горния крак, тъй като и електрическото возило може да се ръководи с две здрави ръце. По негова рекомендация бе обезпечена допустимо най-подходящата за нея акумулаторна количка.
После със съдействието на локалния и общинския кмет извънредно стръмната пътечка до нейната къща се трансформира в асфалтиран път, задоволително необятен за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от вкъщи и двора си.
„ На остарели години почнах да изучавам, тъй като нали има закон за хора с увреждания, на които се дава късмет да стартират работа. Звъннах на госпожа Елка Ашикова в Баните и тя ми сподели, че би трябвало да имам приблизително обучение. Затова започнах да изучавам, с цел да си намеря работа, да съм измежду хора “, споделя Ася.
/Ася с Елка Ашикова/
Попитана дали има вяра, дава отговор, че тяхното село върви на неуспех, тъй като са останали доста малко хора, само че вярата въпреки всичко умира последна.
Записала се да учи преди две години в междинното учебно заведение в Баните. Пътувала е до там неведнъж, с цел да си вземе изпитите. Учила си е сама от учебници, които й дал шефът Пенчо Токучев, и от интернет.
„ Нищо не ми е мъчно, всичко ми е забавно. Българския и литературата най-вече ги обичам поради разказите в тях. Надали ще си намеря работа, само че ще диря, ще положа старания. Сега би трябвало да се запиша и в Бюрото по труда като безработна, с цел да могат да ме наемат по стратегия. За три години мога да завърша, бих могла и за по-кратко време, само че не зависи единствено от мен “, споделя упоритата млада жена.
В почивката до момента в който учи, плете терлици – красиви, с шарки. Помага си с краката и едната ръка. Ходи със състава на Давидково да пее на съборите за инвалиди в Смолян. В Перник я завела кметицата на Давидково Севда Чолакова да плете на сцена.
(Ася с кметицата на Давидково Севда Чолакова)
Не стопира да хвали количката, с помощта на която видя свят, друг от дотогавашния й. А в този момент към този момент е напълно по-близо до фантазията си да работи, в случай че някой й подаде ръка…
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ