32-годишен лекар спечели наградата Иновации в медицината“. Доктор Станимир Сираков се

...
32-годишен лекар спечели наградата Иновации в медицината“.
Доктор Станимир Сираков се
Коментари Харесай

За избора да бъдеш лекар в България и уникалните мозъчни операции на д-р Станимир Сираков

32-годишен доктор завоюва премията „ Иновации в медицината “.
Доктор Станимир Сираков се прочу с неповторимите за страната ни мозъчни интервенции.
За изборът да бъдеш доктор в България и най-големите му страхове преди интервенция – споделя Александра Кръстева.
„ Дишай. Събери мозъка си. Припомни си техниката и влез в операционната. Емоционално ти се срутваш вътре, само че има някакви механизми, които изкарват разсъдъка на предна позиция и той взима верните решения, най-малко до момента ”.

Последното вярно решение на доктор Сираков избавя живота на 10-годишно момиченце, страдащо от хидроцефалия. Лекарят прави мозъчна интервенция на детето през артерия на крайници му.

„ При нас пристигна в доста тежко положение, мъчно движеше който и да е от всички крака, съвсем не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите поради вътречерепното налягане. В момента тя няма главоболие, движи и четирите крайника, приказва, което за нас е прелестно. Тя ще се възвръща, уповавам се още ”, описа доктор Сираков.

Случаят не е здравно знамение, само че даже в Европа, сходна интервенция рядко е сполучлива.


„ Всяка седмица вършим нещо неповторимо за България. Например август месец, един млад мъж с доста комплицирана мозъчна аневризма, който нямаше опция за класическа неврохирургия. Осъществихме една методика, с която се оказа, че сме вторите в света ”, добави докторът.

Преди сложна интервенция, лекар Сираков не спи.

– Преди 3 години оперирах дядо си, който беше с мозъчна аневризма. Тогава помня един диалог с татко ми. Казах му – апелирам те, имаме връзки, да помолим някой от професорите да пристигна той да го оперира, да не съм аз. Той сподели: Не, ти ще го оперираш самичък. Тогава помня, че седмица преди и седмица по-късно не бях спал.

– Най-големият ви боязън?

– Страхът от затруднение и страхът дали, когато ти се случи, тъй като това е неизбежно в здравната практика… страхът ми е имало ли е още нещо, което е трябвало да създадем, да промени изхода, който сме имали.

Срещата с доктор Сираков е глътка вяра, че да си доктор не е специалност, а предопределение.

„ За избора ми да стана доктор се повлиях от татко ми. Той е доктор, всекидневието с разказите от болничното заведение, това те възпламенява, а по принцип до 6-ти курс, до завършването ми мислих, че ще стана неврохирург ”.

Специализира при светила в неврорентгенологията от Сърбия, Франция и Швейцария и се връща в България.

„ Никога не съм считал и по този начин съм го планувал в мозъка си, че ще работя на открито и ще се потвърждавам на открито. Смятам и в този момент го усещам, че е доста по-приятно, когато си съумял в една неотъпкана пътека, каквато е българската реалност, да успееш да наложиш една методика и да се докажеш тук… Много е елементарно да отидеш в едно съвършено работещо поделение на открито и да станеш парченце, конструкция от него и да работиш ”.

Да внесеш промени в системата се оказва мъчно, изключително, когато става дума за пари.

„ Нашата администрация и Здравната каса, министерството да помислят и за оценяване на нашия труд, тъй като сега ние не получаваме нищо. Минава по една клинична пътека, която не е променяна може би от години. На процедура трудът на лекаря не е осчетоводен. Може би след време аз считам, че страната би трябвало да заплаща това нещо, а по никакъв метод да не идва от пациентите.

Имам оферти от Франция, от Швейцария, от Германия да работя, само че най-фрапантните суми идват от Щатите. Началникът ми предложи начална стажантска заплата, в която 6 месеца би трябвало да се докажеш, започваше от порядъка на 200 000 $ годишно. Ако минеш този стажантски интервал, ставаше в пъти по-голяма.

– Предполагам, че в този момент сумата е надалеч по-малка.

– В България ли? Смятам, че не е удачно да го споделям, тъй като излиза смехотворно като сума.

Но в операционната зала не става въпрос за пари, а за живот.

„ Не съм религиозен, не съм и доста религиозен. Смятам, че има нещо по-висше над нас, като мощ. Има едно верую на татко ми – постоянно помагай, не знаеш по кое време ще ти се върне ”.
Инфо: btvnovinite

Източник: vijti.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР