31 януари 1958 г. САЩ навлиза успешно в космическата епоха,

...
31 януари 1958 г. САЩ навлиза успешно в космическата епоха,
Коментари Харесай

31 януари 1958 г. - САЩ навлиза в космическата епоха

31 януари 1958 година Съединени американски щати навлиза сполучливо в галактическата ера, изстрелвайки своя първи неестествен сателит на Земята „ Експлорър 1 ”. Данните, събрани от него, удостоверяват съществуването на радиационен пояс, обгръщащ Земята.

“Експлорър 1 “, прочут с формалното име Сателит 1958 Алфа, е изстрелян от Кейп Канаверал благодарение на ракета Jupiter-C.  Той е бил дребен и е тежал едвам 13,6 кг при цялостна натовареност. Половината от тежестта му били най-вече принадлежности – температурни датчици, микрофон и други Информацията до Земята се изпращала благодарение на 10- и 60-миливатови предаватели.

Д-р Джеймс Ван Алън – астрофизик, работещ по това време по въпросния план, основал инструментите на „ Експлорър 1 “, които откриват радиационния пояс към Земята. Именно заради тази причина през днешния ден той носи неговото име.

Радиационният пояс на Ван Алън съставлява област от магнитосферата на нашата планета с високо наличие на високоенергетични заредени частици - най-вече протони и електрони. На мета той доближава дълбочина 1000 км, а радиоактивните частици в него могат да обхванат през 1 мм олово.

Поясът на Ван Алън създавал компликации за галактическите кораби – без значение дали на тях имало хора или не. Радиацията е толкоз мощна, че може да повреди слънчевите кафези, чиповете и датчиците, нужни на апаратите да действат. Астронавтите, преминаващи през пояса пък, можели да развият рак.

Какво направила NASA? Агенцията почнала да изключва датчиците, когато апаратите прекосяват пояса на Ван Алън. Същевременно сложила сензитивните принадлежности зад по-качествени защитни пластове.

Какво още се е случило на днешната дата?

 

Събития

•    1862 година — Американският астроном Алван Кларк първи следи неясно бяло джудже придружител на най-ярката звезда на небосклона - Сириус.
•    1878 година — По време на Руско-турска война (1877–1878) е подписано помирение, което дава началото на прекратяването на войната.
•    1879 година — Във Франция 14 юли е разгласен за народен празник.
•    1899 година — Съставено е осемнадесетото държавно управление на България, отпред с Димитър Греков.
•    1906 година — Земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер раздрусва крайбрежието на Еквадор.
•    1915 година — Първата международна война: Германската войска за първи път употребява токсичен газ, при военни дейности против руснаците.
•    1946 година — Социалистическа федеративна република Югославия приема нова конституция, посредством която, по сходство на Съветския съюз, се откриват шест съставни републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Република Македония, Черна гора, Сърбия и Словения.
•    1950 година — Президентът на Съединени американски щати Хари Труман афишира стратегия за основаване на водородната бомба.
•    1968 година — Науру афишира самостоятелност от Австралия.
•    1971 година — Програма Аполо: Аполо 14 потегля към Луната.
•    1990 година — Първият McDonald`s в Съветския съюз отваря в Москва.
•    2001 година — В Холандия, шотландски съд осъжда един либиец и оправдава различен по отношение на Атентата над Локърби през 1988.
•    2006 година — Открити са телата на двете сестри Белнейски в местността " Грамадата ", сред Пещера и Брацигово, с голям брой пострадвания.
•    2007 година — Стартира построяването на автомагистрала Люлин в България.

Родени

•    1797 година — Франц Шуберт, австрийски композитор († 1828 г.)
•    1858 година — Андре Антоан, френски актьор († 1943 г.)
•    1862 година — Йожен Гаяр, френски проектант († 1933 г.)
•    1870 година — Ангел Букорещлиев, български композитор († 1950 г.)
•    1875 година — Иван Вълков, български офицер († 1962 г.)
•    1878 година — Иван Строгов, български политик († 1955 г.)
•    1879 година — Грейс Кулидж, първа дама на Съединени американски щати (1923-1929) († 1957 г.)
•    1884 година — Теодор Хойс, 1-ви президент на Германия († 1963 г.)
•    1901 година — Мари Луизе Кашниц, немска поетеса († 1974 г.)
•    1902 година — Алва Мюрдал, шведска писателка Нобелов лауреат през 1982 (†1986 г.)
•    1907 година — Владимир Жидовец, хърватски посланик († 1948 г.)
•    1907 година — Паулина Станчева, българска поетеса († 1991 г.)
•    1910 година — Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски публицист († 1968 г.)
•    1911 година — Ванга, българска пророчица († 1996 г.)
•    1913 година — Веса Гачева, българска актриса († 1978 г.)
•    1916 година — Герасим Младенов, български артист († 1982 г.)
•    1917 година — Христо Малинов, български публицист († 2007 г.)
•    1921 година — Марио Ланца, американски артист († 1959 г.)
•    1923 година — Норман Мейлър, американски публицист († 2007 г.)
•    1924 година — Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор († 1994 г.)
•    1927 година — Ацо Караманов, югославски партизанин († 1944 г.)
•    1929 година — Рудолф Мьосбауер, немски физик, Нобелов лауреат през 1961 († 2011 г.)
•    1930 година — Йо Боние, шведски водач от Формула 1 († 1972 г.)
•    1935 година — Кендзабуро Ое, японски публицист, Нобелов лауреат през 1994
•    1936 година — Юлиан Вучков, български театровед
•    1937 година — Крум Крумов, български кинооператор
•    1938 година — Беатрикс Холандска, холандска кралица
•    1941 година — Георги Марковски, български публицист († 1999 г.)
•    1941 година — Йожен Тер`Бланш, бранител на белите в РЮА († 2010 г.)
•    1946 година — Александър Андонов, български мъдрец
•    1949 година — Кен Уилбър, американски публицист
•    1949 година — Ричард Гиър, американски артист
•    1951 година — Кристин Роуз, американска актриса
•    1954 година — Адриан Ванденберг, холандски китарист
•    1954 година — Мауро Балди, италиански водач във Формула 1
•    1959 година — Кели Линч, американска актриса
•    1959 година — Николай Бъчваров, български футболист
•    1959 година — Петър Попангелов, български скиор
•    1960 година — Желко Щуранович, черногорски политик
•    1964 година — Светлана Янчева, българска актриса
•    1966 година — Декстър Флечър, английски артист
•    1967 година — Фат Майк, американски музикант
•    1969 година — Ивана, българска фолк певица
•    1974 година — Прити Зинта, индийска актриса
•    1977 година — Шинго Катори, SMAP
•    1978 година — Ивайло Габровски, български колоездач
•    1980 година — K-Maro, рап и арендби артист
•    1981 година — Джъстин Тимбърлейк, американски реализатор
•    1982 година — Елена Папаризу, гръцка изпълнителка
•    1985 година — Антон Вергилов, български футболист
•    1985 година — Каломира, певица

Починали

•    1606 година — Гай Фокс, британски боец (* 1570 г.)
•    1908 година — Иван Белинов, български политик (* 1859 г.)
•    1904 година — Киро Тулешков, български просветник (* 1846 г.)
•    1923 година — Карл де Бур, немски историк (* 1848 г.)
•    1933 година — Джон Голсуърти, английски публицист, Нобелов лауреат (* 1867 г.)
•    1942 година — Никола Мушмов, български историк (* 1869 г.)
•    1955 година — Джон Мот, американски държавник, Нобелов лауреат през 1946 година (*1865 г.)
•    1956 година — Алън Милн, британски публицист (* 1882 г.)
•    1965 година — Константин Муравиев, министър-председател на България (* 1893 г.)
•    1965 година — Коста Лулчев, български политик (* 1882 г.)
•    1969 година — Стоян Загорчинов, български публицист (* 1889 г.)
•    1972 година — Матвей Захаров, руски маршал (* 1898 г.)
•    1973 година — Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 (* 1895 г.)
•    1980 година — Христо Бръзицов, български журналист (* 1901 г.)
•    2001 година — Гордън Диксън, канадски публицист (* 1923 г.)
•    2004 година — Костадин Гугов, български артист (* 1935 г.)

Празници

•    Науру — Ден на оповестяване на националната самостоятелност (от Англия, Австралия иНова Зеландия, 1968 година, народен празник)

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР