Да извървиш 4000 км от Мексико до Канада: разказът на Петър Ванев
31-годишният Петър Ванев се прочу като първият българин, който сполучливо мина пешком през величествения Pacific Crest Trail или Тихоокеанския хребетен път, дълъг смайващите 2650 благи или 4240 км и разпрострян се от Мексико до Канада, минавайки през три щата - Калифорния, Орегон и Вашингтон в Съединени американски щати.
Начинанието на Петър стартира на 27 март 2017 година и завършва 5 месеца и 1 ден по-късно, когато той към този момент е различен човек.
За това вълнуващо премеждие и всичко най-интересно към него Петър ще опише на специфична презентация в границите на форума за завършения и деен метод на живот „ Дни на провокациите “ на 30 ноември от 18:30 часа в зала Максима, УАСГ.
Сега ще ви срещнем с него предплатено, а той ще показа кои бяха най-големите провокации по време на невероятния преход.
Би ли описал прекосяването на Тихоокеанския хребетен път като предизвикателство? Ако да – какво по-точно искаше да докажеш на себе си, на близките?
Преминаването на Тихоокеанския хребетен път за мен беше най-голямото физическо и психическо предизвикателство, пред което съм се изправял през живота си. Исках да потвърдя - най-много на себе си, че с “малко ” подготовка и мощна воля човек може да реализира задачите си, колкото и амбициозни да наподобяват те. А на близките желаех да дам опцията да почерпят от моята воля и мотивация, като се допрян до едно неповторимо прекарване, и въодушевени от тях да гонят личните си фантазии.
Кои бяха най-големите провокации за теб по време на прехода?
В началото, още преди да стартира прехода, предизвикателство беше страхът от непознатото. Притеснявах се за всеки един подробност от пътуването и по какъв начин ще стигна и мина през избрани сектори. В следствие това мина в подозрение дали ще ми стигне времето да приключа прехода в точния момент – преди да ми изтече визата. А най-после най-голямото ми предизвикателство беше самотата – неналичието на обществен контакт.
Като стана въпрос за самотност, когато човек научи за тестването ти, първата му асоциация е „ предизвикателство пред физиката “. Но какви бяха най-големите провокации пред твоята душeвност и по какъв начин се оправи с тях?
Страхът от непознатото е това, което би спряло доста хора да поемат по такова тестване на духа. Това не значи, че аз не се опасявах от непознатото, само че увереността, която имам в себе си, ме буташе все по-напред. Самотата, както към този момент загатнах, е другото най-голямо предизвикателство в прекосяването на Тихоокеанския хребетен път – това е персонален избор. Трябваше да избера самотното вървене, с цел да се оправя със подозрението в качествата си да приключа прехода в точния момент. Това подложи на тестване уменията ми да се стимулирам самичък. Поне за това предизвикателство се бях подготвил сносно и имах източници на мотивация, от които черпех при потребност.
Разказвал си много за режима си на хранене, за физическата подготовка преди и по време на прехода. А употребявал ли си някакви по-специални стимуланти (разбирай в най-широк смисъл думата)?
До колкото ми разрешават знанията по този въпрос не мисля, че съм употребил стимуланти. Ползвах лекарства, които ми помагаха с болките в ставите и стъпалата.
Кое е мястото, което те впечатли най-вече по време на приключението?
Мястото се назовава Сиера Невада. Красива планинска верига, която, за мой шанс, съумях да я видя в нейната бяла одеждa. Този сектор на ТХП се изминава през летен сезон, когато снеговете към този момент са се стопили, само че аз и определени други имахме опцията да се докоснем до една рядко виждана хубост на Сиерите. Моментите, в които просто стоях и усмивката постепенно се изписваше върху лицето ми, бяха тези, поради които това място ще остане в мен.
А може ли да ни разкажеш за преживелица по време на прехода, която няма да забравиш?
Спускали ли сте се 30 минути по дупе от 4421-метров връх, който ви е лишил сред 4-5 часа нанагорнище?
Не.
Ами аз се спуснах и това е случката, която в никакъв случай няма да не помни.
Имаше ли моменти, в които ти идваше да се откажеш?
На този въпрос отговорът е твърдо „ да “! Това е едно най-големите провокации освен за мен, само че и за всички, които подхващат сходен поход.
А кое те стимулира да продължиш до дъно?
Семейството ми, хората, които ме подкрепяха в страницата ми във Facebook, всички, които срещнах по време на прехода, бяха най-основната ми поддръжка да не преставам всеки ден.
Говориш за самотност, само че споменаваш и „ определени други “. Последно самичък ли пътува? Завърза ли някакви познанства, другарства?
Преходът започнах с хора, с които се срещнах ден преди да потегля. В следствие се срещнах с доста други хора и като се има в поради, че по-голямата част прехода извървях самичък, това не ме спираше да срещам нови хора и да сътворявам другарства. С някои от тези хора ще останем другари за цялостен живот.
По какъв метод Тихоокеанския хребетен път те промени?
Живеем в материално време, в което притежаваме доста неща – физически, виртуални и впрочем артефакти. Преди, когато си купувах нещо, си задавах въпроса „ Искам ли да си купя това или нуждая се? “. В следствие, след прехода си задавам въпроса „ Имам ли потребност или мога да пребивавам така и така? “. Определено това, което се промени е мирогледът за материалното в живота ми и осъзнах, че хората черпят мотивация и ентусиазъм от мен.
Имаш ли проекти за последващо огромно предизвикателство? Какво е то?
Определено си мисля, че това няма да е първото и последното премеждие от този вид. Ще споделя, като знам сигурно – малко съм религиозен.
Предизвикваме те да мотивираш всички, които мечтаят да тръгнат по стъпките ти, само че към момента не се осмеляват.
Ако търсите сублимните моменти в живота си, първо се пробвайте да излезете от зоната си комфорт.
„ Дни на провокациите “ ще се проведат сред 29 ноември и 1 декември в Аула „ Максима “ на УАСГ.
Повече информация: www.predizvikatelstva.com
*Интервюто с Петър Ванев е предоставено извънредно за OFFNews.bg от " Дни на провокациите "
Начинанието на Петър стартира на 27 март 2017 година и завършва 5 месеца и 1 ден по-късно, когато той към този момент е различен човек.
За това вълнуващо премеждие и всичко най-интересно към него Петър ще опише на специфична презентация в границите на форума за завършения и деен метод на живот „ Дни на провокациите “ на 30 ноември от 18:30 часа в зала Максима, УАСГ.
Сега ще ви срещнем с него предплатено, а той ще показа кои бяха най-големите провокации по време на невероятния преход.
Би ли описал прекосяването на Тихоокеанския хребетен път като предизвикателство? Ако да – какво по-точно искаше да докажеш на себе си, на близките?
Преминаването на Тихоокеанския хребетен път за мен беше най-голямото физическо и психическо предизвикателство, пред което съм се изправял през живота си. Исках да потвърдя - най-много на себе си, че с “малко ” подготовка и мощна воля човек може да реализира задачите си, колкото и амбициозни да наподобяват те. А на близките желаех да дам опцията да почерпят от моята воля и мотивация, като се допрян до едно неповторимо прекарване, и въодушевени от тях да гонят личните си фантазии.
Кои бяха най-големите провокации за теб по време на прехода?
В началото, още преди да стартира прехода, предизвикателство беше страхът от непознатото. Притеснявах се за всеки един подробност от пътуването и по какъв начин ще стигна и мина през избрани сектори. В следствие това мина в подозрение дали ще ми стигне времето да приключа прехода в точния момент – преди да ми изтече визата. А най-после най-голямото ми предизвикателство беше самотата – неналичието на обществен контакт.
Като стана въпрос за самотност, когато човек научи за тестването ти, първата му асоциация е „ предизвикателство пред физиката “. Но какви бяха най-големите провокации пред твоята душeвност и по какъв начин се оправи с тях?
Страхът от непознатото е това, което би спряло доста хора да поемат по такова тестване на духа. Това не значи, че аз не се опасявах от непознатото, само че увереността, която имам в себе си, ме буташе все по-напред. Самотата, както към този момент загатнах, е другото най-голямо предизвикателство в прекосяването на Тихоокеанския хребетен път – това е персонален избор. Трябваше да избера самотното вървене, с цел да се оправя със подозрението в качествата си да приключа прехода в точния момент. Това подложи на тестване уменията ми да се стимулирам самичък. Поне за това предизвикателство се бях подготвил сносно и имах източници на мотивация, от които черпех при потребност.
Разказвал си много за режима си на хранене, за физическата подготовка преди и по време на прехода. А употребявал ли си някакви по-специални стимуланти (разбирай в най-широк смисъл думата)?
До колкото ми разрешават знанията по този въпрос не мисля, че съм употребил стимуланти. Ползвах лекарства, които ми помагаха с болките в ставите и стъпалата.
Кое е мястото, което те впечатли най-вече по време на приключението?
Мястото се назовава Сиера Невада. Красива планинска верига, която, за мой шанс, съумях да я видя в нейната бяла одеждa. Този сектор на ТХП се изминава през летен сезон, когато снеговете към този момент са се стопили, само че аз и определени други имахме опцията да се докоснем до една рядко виждана хубост на Сиерите. Моментите, в които просто стоях и усмивката постепенно се изписваше върху лицето ми, бяха тези, поради които това място ще остане в мен.
А може ли да ни разкажеш за преживелица по време на прехода, която няма да забравиш?
Спускали ли сте се 30 минути по дупе от 4421-метров връх, който ви е лишил сред 4-5 часа нанагорнище?
Не.
Ами аз се спуснах и това е случката, която в никакъв случай няма да не помни.
Имаше ли моменти, в които ти идваше да се откажеш?
На този въпрос отговорът е твърдо „ да “! Това е едно най-големите провокации освен за мен, само че и за всички, които подхващат сходен поход.
А кое те стимулира да продължиш до дъно?
Семейството ми, хората, които ме подкрепяха в страницата ми във Facebook, всички, които срещнах по време на прехода, бяха най-основната ми поддръжка да не преставам всеки ден.
Говориш за самотност, само че споменаваш и „ определени други “. Последно самичък ли пътува? Завърза ли някакви познанства, другарства?
Преходът започнах с хора, с които се срещнах ден преди да потегля. В следствие се срещнах с доста други хора и като се има в поради, че по-голямата част прехода извървях самичък, това не ме спираше да срещам нови хора и да сътворявам другарства. С някои от тези хора ще останем другари за цялостен живот.
По какъв метод Тихоокеанския хребетен път те промени?
Живеем в материално време, в което притежаваме доста неща – физически, виртуални и впрочем артефакти. Преди, когато си купувах нещо, си задавах въпроса „ Искам ли да си купя това или нуждая се? “. В следствие, след прехода си задавам въпроса „ Имам ли потребност или мога да пребивавам така и така? “. Определено това, което се промени е мирогледът за материалното в живота ми и осъзнах, че хората черпят мотивация и ентусиазъм от мен.
Имаш ли проекти за последващо огромно предизвикателство? Какво е то?
Определено си мисля, че това няма да е първото и последното премеждие от този вид. Ще споделя, като знам сигурно – малко съм религиозен.
Предизвикваме те да мотивираш всички, които мечтаят да тръгнат по стъпките ти, само че към момента не се осмеляват.
Ако търсите сублимните моменти в живота си, първо се пробвайте да излезете от зоната си комфорт.
„ Дни на провокациите “ ще се проведат сред 29 ноември и 1 декември в Аула „ Максима “ на УАСГ.
Повече информация: www.predizvikatelstva.com
*Интервюто с Петър Ванев е предоставено извънредно за OFFNews.bg от " Дни на провокациите "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ