Д-р Мила Петрова: Химиотерапията по време на бременност е утвърдена световна практика |
31-годишна. Бебето е родено доносено и по натурален път, без никакви затруднения. Младата майка научава диагнозата си след обзор, когато към този момент е бременна. Специалистите от болница „ Надежда “ преценят, че лечението не трябва да се бави и да се изчаква раждането, защото положението на дамата може да се утежни. Как се организира химиотерапия без риск за майката и бебето споделя доктор Мила Петрова, началник на Клиниката по здравна онкология в МБАЛ „ Надежда “.
Д-р Петрова, какво наложи химиотерапията да се организира в интервала на бременност? Защо не изчакахте?
Пациентката пристигна при нас при започване на януари 2022 година Беше бременна в 7-ия месец, а терминът ѝ беше в края на март. Беше диагностицирана с карцином на гърдата с биопсия. Не можеше да се изчака приключването на бременността, тъй като това означаваше най-малко три месеца тя да остане без каквото и да било лекуване – това, единствено по себе си, носи риск болестта да се популяризира и по този начин прогнозата ѝ да се утежни. Още повече, че знаем, че във втория и третия триместър на бременността химиотерапията е безвредна както за плода, по този начин и за майката.
Има задоволително данни в международната литература по тази причина, че при провеждането на химиотерапия при бременни със злокачествено заболяване във втория и третия триместър, рискът за плода се изравнява с този при бременни, които не организират такова лекуване. Основавайки се на европейските и международни правила за добра здравна онкологична процедура, обсъдихме всичките благоприятни условия с пациентката, че не се постанова прибързано раждане и че е по-скоро рисково за нея да се изчаква и отсрочва лекуването.
Вероятно има индикатори, по които се ориентирате доколко би могло да има риск за бременността. Всяка жена в нейното състояние ли е подобаваща за подобен метод?
Медицинската онкология е мултидисциплинарна медицина. Онколозите не са сами в лекуването на пациента. Ние споделяме с хирурзи, патолози, експерти по образна диагностика, психотерапевти, експерти по репродуктивно здраве и акушер-гинеколози. Имаме избрани критерии, които от онкологична позиция би трябвало да бъдат налице.
На първо място при пациентката би трябвало да е безвредно провеждането на цитостатично лекуване, би трябвало да има съответни кръвни индикатори, кардиологичният ѝ статус да бъде добър. Тоест преди стартирането на лекуването при тази жена ние направихме консултация както със експерт по пренатална диагностика - доктор Чачева, по този начин и с кардиолог – доктор Кавкова, която е осведомена с кардиологичната специфика на химиотерапията и с кардиологичните затруднения по време на бременност.
Преди да се назначи лекуване дамата е прегледана от медицински онколог, назначени са кръвни проучвания, обзор от акушер-гинеколог и експерт по пренатална диагностика и подробна консултация от кардиолог.
Състоянието на бебето имаше ли значение?
Разбира се, че има и тъкмо това беше направено от доктор Чачева, експерт по пренатална диагностика, която проследяваше пациентката през целия интервал на цитостатично лекуване.
Стандартна химиотерапия за подобен случай ли приложихте или се наложи да я адаптирате поради бременността на дамата?
Категорично общоприета терапия сме приложили. Лечението започва със общоприети препарати с унифицирани дози, не се наложи редукция и във връзка с симптоматична терапия като гадене, повръщане. Нищо не беше по-различно. Това беше направено въз основата на европейските гайдлайни, европейските рекомендации за осъществяване на химиотерапия по време на бременност.
Не знам дали има различен подобен случай у нас, най-малко това е първият, за който аз узнавам.
В нашата клиника преди години е имало още две или три такива пациентки, които са правили химиотерапия по време на бременност и по-късно са раждали. Не се случва за първи път.
Имаше ли необикновени странични резултати, поради това че дамата е бременна?
Категорично не. Пациентката беше извънредно кооперативна, беше настроена положително към лекуването. Беше уверена, че би трябвало да бъде лекувана, което единствено по себе си допуска и по-леко протичане на химиотерапията. При нея химиотерапията протече относително леко – със признаци на изнемощялост, леко гадене, само че това са неспецифични недоволства при пациентите след всяко лекуване.
Оттук нататък по какъв начин ще продължи лекуването?
Жената продължава с химиотерапията. Последният ѝ курс беше в края на февруари и към този момент сме планували стъпките по нататък - разбрали сме се по кое време да се върне. Имаме да довършим още три курса предоперативна химиотерапия, след което нашите експерти по гръдна хирургия ще извършат и оперативната намеса. Защото в планов порядък, след такава предоперативна химиотерапия, би трябвало да се направи и коренно оперативно лекуване.
Ще бъде ли проследено бебето? Има ли риск за него в бъдеще?
Риск за бебето няма. То беше следено по време на цялата химиотерапия. Бебето ще бъде проследявано и от нашите педиатри. Държим тясна връзка и със самата пациентка, само че като цяло не чакаме нежелани реакции при него поради химиотерапията – нито в ранен, нито на по-късен стадий.
Ще бъде ли допустимо дамата да кърми?
По принцип има такава опция при пациентки с карцином на гърдата и може да се прави. Нашият началник на болнична аптека е и сертифициран съветник по кърмене, с който обсъдихме обстановката. Но в съответния случай дамата реши, че няма да кърми бебето.
Какви са възможностите дамата да бъде излекувана?
Навременната диагностика изрично покачва възможностите за изцеление, по тази причина и организирахме химиотерапията по време на бременността. Всяко закъснение основава риск болестта да се развие по-напред, с което прогнозата за пациентката се утежнява.
Д-р Мила Петрова приключва медицина в София през 2008 година, като в хода на следването си минава образование в Германия в клиника по хематология и онкология, откъдето идва и ползата ѝ към специалността. От 2009 година стартира работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 година започва и специализацията ѝ по „ Медицинска онкология “. През 2016 година придобива компетентност „ Медицинска онкология “, а през 2019 година пази и докторска дисертация.
От 2012 година до 2019 година е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 година е ръководител на Българската асоциация по здравна онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 година тя е една от петнадесетте определени от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по здравна онкология), където продължава своето професионално развиване.
Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и интернационалните конгреси и семинари и е създател на голям брой научни изявления в региона на здравната онкология.
Д-р Петрова, какво наложи химиотерапията да се организира в интервала на бременност? Защо не изчакахте?
Пациентката пристигна при нас при започване на януари 2022 година Беше бременна в 7-ия месец, а терминът ѝ беше в края на март. Беше диагностицирана с карцином на гърдата с биопсия. Не можеше да се изчака приключването на бременността, тъй като това означаваше най-малко три месеца тя да остане без каквото и да било лекуване – това, единствено по себе си, носи риск болестта да се популяризира и по този начин прогнозата ѝ да се утежни. Още повече, че знаем, че във втория и третия триместър на бременността химиотерапията е безвредна както за плода, по този начин и за майката.
Има задоволително данни в международната литература по тази причина, че при провеждането на химиотерапия при бременни със злокачествено заболяване във втория и третия триместър, рискът за плода се изравнява с този при бременни, които не организират такова лекуване. Основавайки се на европейските и международни правила за добра здравна онкологична процедура, обсъдихме всичките благоприятни условия с пациентката, че не се постанова прибързано раждане и че е по-скоро рисково за нея да се изчаква и отсрочва лекуването.
Вероятно има индикатори, по които се ориентирате доколко би могло да има риск за бременността. Всяка жена в нейното състояние ли е подобаваща за подобен метод?
Медицинската онкология е мултидисциплинарна медицина. Онколозите не са сами в лекуването на пациента. Ние споделяме с хирурзи, патолози, експерти по образна диагностика, психотерапевти, експерти по репродуктивно здраве и акушер-гинеколози. Имаме избрани критерии, които от онкологична позиция би трябвало да бъдат налице.
На първо място при пациентката би трябвало да е безвредно провеждането на цитостатично лекуване, би трябвало да има съответни кръвни индикатори, кардиологичният ѝ статус да бъде добър. Тоест преди стартирането на лекуването при тази жена ние направихме консултация както със експерт по пренатална диагностика - доктор Чачева, по този начин и с кардиолог – доктор Кавкова, която е осведомена с кардиологичната специфика на химиотерапията и с кардиологичните затруднения по време на бременност.
Преди да се назначи лекуване дамата е прегледана от медицински онколог, назначени са кръвни проучвания, обзор от акушер-гинеколог и експерт по пренатална диагностика и подробна консултация от кардиолог.
Състоянието на бебето имаше ли значение?
Разбира се, че има и тъкмо това беше направено от доктор Чачева, експерт по пренатална диагностика, която проследяваше пациентката през целия интервал на цитостатично лекуване.
Стандартна химиотерапия за подобен случай ли приложихте или се наложи да я адаптирате поради бременността на дамата?
Категорично общоприета терапия сме приложили. Лечението започва със общоприети препарати с унифицирани дози, не се наложи редукция и във връзка с симптоматична терапия като гадене, повръщане. Нищо не беше по-различно. Това беше направено въз основата на европейските гайдлайни, европейските рекомендации за осъществяване на химиотерапия по време на бременност.
Не знам дали има различен подобен случай у нас, най-малко това е първият, за който аз узнавам.
В нашата клиника преди години е имало още две или три такива пациентки, които са правили химиотерапия по време на бременност и по-късно са раждали. Не се случва за първи път.
Имаше ли необикновени странични резултати, поради това че дамата е бременна?
Категорично не. Пациентката беше извънредно кооперативна, беше настроена положително към лекуването. Беше уверена, че би трябвало да бъде лекувана, което единствено по себе си допуска и по-леко протичане на химиотерапията. При нея химиотерапията протече относително леко – със признаци на изнемощялост, леко гадене, само че това са неспецифични недоволства при пациентите след всяко лекуване.
Оттук нататък по какъв начин ще продължи лекуването?
Жената продължава с химиотерапията. Последният ѝ курс беше в края на февруари и към този момент сме планували стъпките по нататък - разбрали сме се по кое време да се върне. Имаме да довършим още три курса предоперативна химиотерапия, след което нашите експерти по гръдна хирургия ще извършат и оперативната намеса. Защото в планов порядък, след такава предоперативна химиотерапия, би трябвало да се направи и коренно оперативно лекуване.
Ще бъде ли проследено бебето? Има ли риск за него в бъдеще?
Риск за бебето няма. То беше следено по време на цялата химиотерапия. Бебето ще бъде проследявано и от нашите педиатри. Държим тясна връзка и със самата пациентка, само че като цяло не чакаме нежелани реакции при него поради химиотерапията – нито в ранен, нито на по-късен стадий.
Ще бъде ли допустимо дамата да кърми?
По принцип има такава опция при пациентки с карцином на гърдата и може да се прави. Нашият началник на болнична аптека е и сертифициран съветник по кърмене, с който обсъдихме обстановката. Но в съответния случай дамата реши, че няма да кърми бебето.
Какви са възможностите дамата да бъде излекувана?
Навременната диагностика изрично покачва възможностите за изцеление, по тази причина и организирахме химиотерапията по време на бременността. Всяко закъснение основава риск болестта да се развие по-напред, с което прогнозата за пациентката се утежнява.
Д-р Мила Петрова приключва медицина в София през 2008 година, като в хода на следването си минава образование в Германия в клиника по хематология и онкология, откъдето идва и ползата ѝ към специалността. От 2009 година стартира работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 година започва и специализацията ѝ по „ Медицинска онкология “. През 2016 година придобива компетентност „ Медицинска онкология “, а през 2019 година пази и докторска дисертация.
От 2012 година до 2019 година е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 година е ръководител на Българската асоциация по здравна онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 година тя е една от петнадесетте определени от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по здравна онкология), където продължава своето професионално развиване.
Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и интернационалните конгреси и семинари и е създател на голям брой научни изявления в региона на здравната онкология.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ