Нова Кръгла маса трябва да потърси консенсус за реформи
30 години откакто евроатлантическото схващане за представителна народна власт стана публична форма на държавно ръководство, сякаш е време да създадем стройна равносметка за постигнатото и да очертаем всички вероятни пътища, които да ни отместят от кривата равнища, в която се озовахме.
И така - по първия въпрос: " Какво свършихме? ", сякаш имаме някакъв публичен консенсус. Не свършихме доста.
За малко време при започване на прехода всъщност направихме това, което се очакваше да създадем, с цел да заявяваме смяна - разделихме управляващите посредством конституцията, поехме по европейския курс - Европейски Съюз, НАТО. Въздадохме правдивост посредством реституцията и внезапно сменихме концепцията за стопанската система посредством приватизацията. Накрая се научихме да споделяме " господине " и " госпожо ", вместо да се другаросваме, и работата бе опечена, станахме демократична страна. Всички тези неща бяха противоречиви (и несъмнено още са), само че политическата класа съумя тогава да реализира единодушие по тях. И през днешния ден няма да намерите сериозна партия, която да оспорва стълбовете на смяната (а единствено метода на реализирането й).
Консенсусът бе реализиран на онази Кръгла маса,
която през първите пет месеца на 1990-а очерта в зала 6 на НДК правилата на конституцията и изборното право. Зная, само че нямам доверие на тезата, че без сделките на Кръглата маса нещата в страната щяха да се развият по-бързо към по-добро. Разговорите, договарянията, даже и компромисите в никакъв случай не са били неприятна тактика.
Проблемът е различен. Всъщност точно тази бърза смяна, част от която бе Кръглата маса, бе очебийно фасадна. Подобни скокове може да работят задоволително в други общества, по други земи, само че при българите измененията могат да бъдат наложени на масите, само че не могат да бъдат възприети, в случай че не са минали през утвърждението на индивида. Ако някъде там - на изток или на запад, измененията могат да бъдат спуснати от горната страна и мигновено да влязат в дневния ред на хората, тук могат единствено да бъдат спуснати и да висят на изчакване във въздуха, до момента в който индивидът не реши да протегне ръка към тях. И не ми казвайте, че по време на комунизма беше друго.
И защото измененията след 1989 година станаха проформа, така наречен преход бързо свърши и от този момент нищо не мърда.
На процедура
сега в страната не се прави нито една сериозна промяна,
при положение че има консенсус за проблемите, пред които сме изправени.
Именно заради тази причина в действителност е належащо преосмисляне на пътя. В началото на седмицата оня Георги Марков - някогашният седесар, сегашен гербаджия, написа някъде, че е настанало време за нова Кръгла маса, на която да бъде потърсен консенсус по няколко доста значими въпроси. Да оставим встрани обстоятелството - каква Кръгла маса да чакаме от хора, които през всичките тези 30 година тъпчат политиката. Да оставим настрани и въпросите, по които Марков желае спор - да закрием НПО-тата, да върнем царските парцели... все неща, които интересуват извънредно дребна част от нас.
Въпросите, по които в действителност би трябвало да търсим консенсус, са въпросите, които засягат всички нас. Страната има голям проблем с демографията, рецесията е такава, че към този момент се обрисуват дати, след които можем да се самозакрием. Една огромна система - опазването на здравето, сега действа без никаква връзка сред осигуровките, които заплащат работещите, и услугите, които получаваме всички. Заради същото противоречиво схващане на солидарността под въпрос е и пенсионната система. А само като се сетите какъв брой необятно са отворени вратите на всички университети у нас, може да си визиите каква огромна нужда има образованието от преосмисляне.
Разбира се, в случай че не сме наясно, че имаме демографски проблем, че опазването на здравето и образованието са в рецесия, че пенсионната система и политиката на приходите се нуждаят най-малко от деликатен разбор, по-добре да зарежем всякаква форма на разговор и да спускаме кепенците на тази страна.
Едва откакто сме наясно за тези промени, едвам откакто сме наясно, че ще живеем дружно в тази страна, може да сложим на Кръгла маса и останалите предпочитани въпроси, които ни изтезават в демократичните десетилетия.
Например 30-те години народна власт доведоха до липса на доверие в формалните институции. Ние делегираме власт, само че нямаме доверие на хората, които сме овластили. Те също са се отдалечили от нас - срещаме се с тях единствено по време на избори в тъмните " стаички ". Това е главната причина за нерешаването на всички тези значими проблеми, които имат потребност от преосмисляне и спор. Това е и главната причина за нужда от навлизането на директната народна власт, а не поради Слави или който и да е било държавник или политик. Това е и повода от много време да приказваме за смяна на Изборния кодекс, т.е. на метода, по който селектираме хората във властта.
Ние нямаме доверие и на системата, която контролира връзките ни - правосъдната, и тук дори няма как да се виним за избора й, защото той несъмнено не зависи от нас. Ние се съмняваме до каква степен имаме бърз и обективен развой, а постоянно виждаме по какъв начин самостоятелната правосъдна власт работи като пийнал тракторист в китна равнища - гази наред.
Въпреки мощната си русофилия едва ли европейският ни път е обект на спор. Но обект на спор несъмнено е по какъв начин ние претърпяваме в обединена Европа - имаме ли национални позиции, които пазиме, без значение от политическите си разлики? Имаме ли капацитет да бъдем освен това от миманс, имаме ли предпочитание да бъдем освен това от едно от момчетата за всичко в играта на огромните? Националният ни комплекс непрекъснато ни нашепва, че сме и би трябвало да се държим като безпаричен родственик, само че други страни, които са на близо до нашето състояние, вършат доста повече в европейското семейство. Е?
30 години по-късно нашите политически партии би трябвало да покажат равнище. Да реализиран консенсус за промените, които са нужни, и да ги правят без оглед на това кой е на власт. Ако не го създадат, стабилизацията на мизерията ни ще продължи, а сегашните партии ще оттекат безшумно като СДС. Ако не сторят това, пропастта сред гласоподаватели и избираеми ще стане толкоз огромна, че някой ще яде пердах.
И така - по първия въпрос: " Какво свършихме? ", сякаш имаме някакъв публичен консенсус. Не свършихме доста.
За малко време при започване на прехода всъщност направихме това, което се очакваше да създадем, с цел да заявяваме смяна - разделихме управляващите посредством конституцията, поехме по европейския курс - Европейски Съюз, НАТО. Въздадохме правдивост посредством реституцията и внезапно сменихме концепцията за стопанската система посредством приватизацията. Накрая се научихме да споделяме " господине " и " госпожо ", вместо да се другаросваме, и работата бе опечена, станахме демократична страна. Всички тези неща бяха противоречиви (и несъмнено още са), само че политическата класа съумя тогава да реализира единодушие по тях. И през днешния ден няма да намерите сериозна партия, която да оспорва стълбовете на смяната (а единствено метода на реализирането й).
Консенсусът бе реализиран на онази Кръгла маса,
която през първите пет месеца на 1990-а очерта в зала 6 на НДК правилата на конституцията и изборното право. Зная, само че нямам доверие на тезата, че без сделките на Кръглата маса нещата в страната щяха да се развият по-бързо към по-добро. Разговорите, договарянията, даже и компромисите в никакъв случай не са били неприятна тактика.
Проблемът е различен. Всъщност точно тази бърза смяна, част от която бе Кръглата маса, бе очебийно фасадна. Подобни скокове може да работят задоволително в други общества, по други земи, само че при българите измененията могат да бъдат наложени на масите, само че не могат да бъдат възприети, в случай че не са минали през утвърждението на индивида. Ако някъде там - на изток или на запад, измененията могат да бъдат спуснати от горната страна и мигновено да влязат в дневния ред на хората, тук могат единствено да бъдат спуснати и да висят на изчакване във въздуха, до момента в който индивидът не реши да протегне ръка към тях. И не ми казвайте, че по време на комунизма беше друго.
И защото измененията след 1989 година станаха проформа, така наречен преход бързо свърши и от този момент нищо не мърда.
На процедура
сега в страната не се прави нито една сериозна промяна,
при положение че има консенсус за проблемите, пред които сме изправени.
Именно заради тази причина в действителност е належащо преосмисляне на пътя. В началото на седмицата оня Георги Марков - някогашният седесар, сегашен гербаджия, написа някъде, че е настанало време за нова Кръгла маса, на която да бъде потърсен консенсус по няколко доста значими въпроси. Да оставим встрани обстоятелството - каква Кръгла маса да чакаме от хора, които през всичките тези 30 година тъпчат политиката. Да оставим настрани и въпросите, по които Марков желае спор - да закрием НПО-тата, да върнем царските парцели... все неща, които интересуват извънредно дребна част от нас.
Въпросите, по които в действителност би трябвало да търсим консенсус, са въпросите, които засягат всички нас. Страната има голям проблем с демографията, рецесията е такава, че към този момент се обрисуват дати, след които можем да се самозакрием. Една огромна система - опазването на здравето, сега действа без никаква връзка сред осигуровките, които заплащат работещите, и услугите, които получаваме всички. Заради същото противоречиво схващане на солидарността под въпрос е и пенсионната система. А само като се сетите какъв брой необятно са отворени вратите на всички университети у нас, може да си визиите каква огромна нужда има образованието от преосмисляне.
Разбира се, в случай че не сме наясно, че имаме демографски проблем, че опазването на здравето и образованието са в рецесия, че пенсионната система и политиката на приходите се нуждаят най-малко от деликатен разбор, по-добре да зарежем всякаква форма на разговор и да спускаме кепенците на тази страна.
Едва откакто сме наясно за тези промени, едвам откакто сме наясно, че ще живеем дружно в тази страна, може да сложим на Кръгла маса и останалите предпочитани въпроси, които ни изтезават в демократичните десетилетия.
Например 30-те години народна власт доведоха до липса на доверие в формалните институции. Ние делегираме власт, само че нямаме доверие на хората, които сме овластили. Те също са се отдалечили от нас - срещаме се с тях единствено по време на избори в тъмните " стаички ". Това е главната причина за нерешаването на всички тези значими проблеми, които имат потребност от преосмисляне и спор. Това е и главната причина за нужда от навлизането на директната народна власт, а не поради Слави или който и да е било държавник или политик. Това е и повода от много време да приказваме за смяна на Изборния кодекс, т.е. на метода, по който селектираме хората във властта.
Ние нямаме доверие и на системата, която контролира връзките ни - правосъдната, и тук дори няма как да се виним за избора й, защото той несъмнено не зависи от нас. Ние се съмняваме до каква степен имаме бърз и обективен развой, а постоянно виждаме по какъв начин самостоятелната правосъдна власт работи като пийнал тракторист в китна равнища - гази наред.
Въпреки мощната си русофилия едва ли европейският ни път е обект на спор. Но обект на спор несъмнено е по какъв начин ние претърпяваме в обединена Европа - имаме ли национални позиции, които пазиме, без значение от политическите си разлики? Имаме ли капацитет да бъдем освен това от миманс, имаме ли предпочитание да бъдем освен това от едно от момчетата за всичко в играта на огромните? Националният ни комплекс непрекъснато ни нашепва, че сме и би трябвало да се държим като безпаричен родственик, само че други страни, които са на близо до нашето състояние, вършат доста повече в европейското семейство. Е?
30 години по-късно нашите политически партии би трябвало да покажат равнище. Да реализиран консенсус за промените, които са нужни, и да ги правят без оглед на това кой е на власт. Ако не го създадат, стабилизацията на мизерията ни ще продължи, а сегашните партии ще оттекат безшумно като СДС. Ако не сторят това, пропастта сред гласоподаватели и избираеми ще стане толкоз огромна, че някой ще яде пердах.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ